Ако вярвате, че енергийният сектор на България се управлява от група свързани лица, често състуденти още от МЕИ или Московския институт по енергетика, новата порция грами на американското посолство в София, изтекли в Wikileaks, ще направят вярата ви непоклатима. Американските дипломати са събрали всеки слух или връзка, за които се говори под сурдинка, но рядко някой смее да каже публично. Последното, разбира се, не означава, че всеки слух, който циркулира в България, страната на безнаказаното клюкарстване, е верен. Но дори да поставяте под съмнение голяма част от потока псевдоновинарстване, едва ли ще отречете заключението на американските дипломати, че "в българския енергиен сектор връзкарският капитализъм е жив и се чувства много добре".

Balkanleaks: "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност прояждат българския енергиен сектор"

Това е квинтесенцията от доклада на американското посолство от 20 декември 2006 г., озаглавен "Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност прояждат българския енергиен сектор". Датата не е случайна. Двадесет дни преди това е сключено споразумението за строеж на АЕЦ "Белене" с руската "Атомстройекспорт", а София току-що е подписала нов договор за транзит и доставка на газ с "Газпром". "Договорът за строеж на АЕЦ "Белене" олицетворява всички проблеми, прояждащи този сектор – липса на прозрачност, малко или никаква конкуренция, слаб обществен и често парламентарен надзор и огромно разпиляване и злоупотреба с обществени средства." Това са двете най-големи сделки не само в българската енергетика, което вероятно е дало повод на американските дипломати да си обяснят какво стои зад повърхността. И защо, след като министърът на икономиката и енергетика Румен Овчаров вече година и половина им обяснява (както става ясно от други грами), че иска да освободи сектора от сенчести връзки, това не се получава. (Интервю с Румен Овчаров можете да прочетете тук.)

Тази седмица започваме публикуването на телеграмите от американското посолство в София, изтекли в Wikileaks. Над 1000 грами са предоставени на Balkanleaks и bivol.bg, с които "Капитал" си партнира за публикуването на най-интересната част от дипломатическата кореспонденция. В следващите няколко седмици ще бъдат публикувани порции от тях, покриващи различни теми.

Приятелската енергетика

Според дипломатите българският енергиен сектор е удобно затворен в ограничен кръг лица, които, възползвайки се от техническата сложност и нуждата от компетентност в областта, са съсредоточили дебата и взимането на решения помежду си. Едва ли има по-добър пример за това от АЕЦ "Белене". Шест години след взимането на решението за строежа на АЕЦ "Белене" започна да става ясно, че голяма част от прогнозите за необходимостта от нова мощност са били раздути - дали поради липса на прогностичен капацитет, дали поради друга причина. "Тези енергийни консултанти и търговци са проникнали в най-високите политически етажи независимо от тяхната партийна принадлежност..."

Трима в мафията

"Три имена се споменават като ключови играчи всеки път, когато се заговори за т.нар. енергийна мафия: Богомил Манчев от "Риск инженеринг", Красимир Георгиев от "Фронтиер" и Христо Ковачки.

В доклада се проследява професионалният път на Богомил Манчев от 1992 г., докато след 2001 г. според "слуховете неговата власт в енергийния сектор не става всеобхватна". Американските дипломати цитират твърдения, че той контролира всички обществени поръчки в сектора и има особено силно влияние върху министъра на икономиката и енергетиката по това време Милко Ковачев (отговорите на Манчев може да видите в интервюто с него). Най-сериозното твърдение срещу "Риск инженеринг" е, че успява така да манипулира търговете, че винаги печели, освен ако по-силният партньор не иска да участва на тяхна страна. "Уважавана енергийна компания наскоро ни се оплака, че мениджмънтът на АЕЦ "Козлодуй" се е опитал да им наложи за партньор "Риск инженеринг" в области, където те не са квалифицирани", се казва в доклада на посолството. Манчев твърди, че повечето обвинения са несериозни и идват от загубили конкуренти, а цените, които предлага неговата фирма, са доста по-ниски от средноевропейските. Технико-екологичното проучване за АЕЦ "Белене", което "Риск инженеринг" извършва, например било в пъти по-евтино от аналогични изследвания в други страни. Проблемът е, че такива са били вече правени в края на 80-те на миналия век и началото на новото хилядолетие, т.е., както критиците казват, през 2004 г. "Риск инженеринг" не е добавил много. Освен това поръчката е дадена без търг, като МИЕТ се е позовало на Закона за обществените поръчки, където в член 4 (в настоящата редакция на закона) позволява поръчки да не се провеждат в случаите, когато ползите от научните изследвания "не остават изключително за възложителя при извършването на неговата дейност". В друг цитиран случай търг в ТЕЦ "Марица-изток" 2 е прекратен, за да може по-късно да бъде спечелен от "Риск инженеринг" на двойно по-висока цена. Според Манчев обаче конкурентната американска фирма и българските им партньори са изгубили още на техническата част. След това е бил обявен съвсем друг търг, за много повече дейности, включително адвокатски услуги, който е бил спечелен от консорциума с участието на "Риск инженеринг". Това обаче изглежда удобен вариант за заобикаляне на тръжните процедури. Докато едната фирма обжалва търга, се обявява нов, с изменен предмет. Така фирмата не може да го прекрати като обезпечителна мярка за иска си. Обичайното обяснение е, че поради ниските такси всеки може да обжалва, независимо колко са му силни аргументите, като така само се изнудват спечелилите фирми. Дали това е така е трудно да се каже.

Вторият голям играч според американското посолство е Красимир Георгиев и неговата фирма "Фронтиер". Георгиев е на енергийния пазар от края на 90-те години, но началото на бурната му кариера идва по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава той беше консултант на проекти като пропадналата концесия на магистрала "Тракия", стана акционер в "Универсален терминал Бургас", през който трябваше да минава нефтът от предвижданите два петролопровода през България, и т.н. Георгиев е бил състудент на Румен Овчаров в Москва, а по-късно двамата са работили заедно по "партийна линия в България". Този факт винаги е бил използван, за да се подчертае близостта между двамата. Овчаров и Георгиев обаче нямат формални връзки. "Георгиев беше консултант на "Ентерджи" за ТЕЦ "Марица-изток" 3, а аз винаги съм бил против този проект. Такива нагласени търгове едва ли правят и в САЩ", каза бившият енергиен министър пред "Капитал". "Да не говорим, че той стана акционер в "Универсален терминал Бургас" доста преди аз да съм станал министър." Американските дипломати обаче цитират техни източници, които казват, че  Георгиев е присъствал на среща относно проекта "Бургас - Александропулис" по времето на Овчаров, което е накарало руската страна да напусне преговорите.

В грамите между другото се признава, че "Ентерджи" е спечелила търга за ТЕЦ "Марица-изток" 3, без да има конкуренция, тъй като бе избрана от тогавашния министър на енергетиката Иван Шиляшки "за стратегически инвеститор". Американското посолство цитира опозицията, според която правителството на Иван Костов било под влиянието на Красимир Георгиев. Тогава обаче самото посолство и лично търговският аташе Чарлз Лудолф упорито натискаха за сделката. Освен това, поне публично, строежът беше политически опакован и свързан с подкрепата на Вашингтон за членството на България в НАТО.

В грамите на посолството също се цитира непотвърдена информация, че Красимир Георгиев е успял да се вклини в доставката на ядрено гориво от Русия.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Овчаров – проблем или разрешение"