Регистрация

// Политика и икономика / България

2 9 дек 2011, 12:33, 2062 прочитания

Иди в моята болница

Или как държавата, а не плащащите здравни осигуровки ще определя коя клиника да работи със здравната каса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Трагедия от грешки

Инцидентите в болницата са симптом на дълбоките проблеми в здравеопазването. Те имат решение, стига да се действа бързо

16 дек 2011

Десислава Атанасова: Обществото трябва да знае колко струва здравето му

Председателят на парламентарната здравна комисия пред "Капитал"

16 дек 2011

Краят на търпението

Здравната система не се променя, а лекари и пациенти вече не си вярват

16 дек 2011

Линк досие

НЗОК

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-големият ...

Цялото досие
Собственикът има право да се разпорежда с фирмите си както иска – да ги окрупнява, ликвидира, да сменя ръководството и плочките по пода. Когато фирмите му са държавни и това става с обществени пари обаче, този, който плаща за промените, трябва да получи пълна яснота как се харчат средствата му и избор да се съгласи или не.

Точно това обаче не се случва при поредния палиативен опит да се спрат течовете от болниците, без самата здравна система да бъде реформирана като цяло. Клиниките в България са твърде много и доскоро нямаше никакви ограничения за това да бъде построена нова. Сега държавата за пореден път е решила да намали броя на тези, които получават обществени средства, но без да съкращава държавните болници. Клиниките, които ще имат това право, би трябвало да са големи, с много легла и апаратура, което в сегашния момент означава... държавни. Проблемът е, че отсяването ще става по правила, писани от самата държава (в случая здравната каса) и определено заплашва частните и общинските клиники, както се разбира от думите на самия здравен министър пред "Капитал Daily".

Според проекта за промяна в закона за лечебните заведения, който беше одобрен от правителството, във всяка област в страната ще има ограничен брой специализирани и многопрофилни болници, които могат да получават пари от здравната каса. Правилата за сключване на договор за получаване на средства за лечение от касата ще бъдат писани от самата каса. Ако болницата не попадне в списъка, пациентите ще бъдат принудени да си плащат в брой, независимо че са осигурени и искат да се лекуват точно там.

В случая обаче държавата ограничава правото на избор на осигурените къде да насочат вноските си за здраве. В девет области новите болници ще трябва да чакат да фалира или да бъде затворена вече открита клиника, за да кандидатстват за договор със здравната каса – сред тях са София-град, София-област, Пазарджик, Пловдив, Кюстендил, Плевен, Стара Загора, Габрово.
Първоначалната идея на правителството беше нова болница да работи на свободния пазар една година, преди да може да кандидатства за договор със здравната каса, но тя беше отхвърлена.
Мерките за ограничаване на плащанията за болниците, които са близо 400 и гълтат близо 1.3 млрд. лв. годишно, обаче едва ли ще свършат работа в този им вид, вместо да се осигури свободен избор на клиника и те да се категоризират или акредитират по начин, по който това става с университетите. Промяна би могло да има само ако правилата не се пишат от държавата, която е пряк конкурент с частните болници, и ако те са еднакви за всички.

Право на решение как да се харчат здравните му вноски би трябвало да има само пациентът. Това, което се предлага, е държавата да решава вместо него къде да насочи парите му.
Каквото и да направи обаче, държавата е в

Конфликт на интереси
 
Тя е най-големият собственик на болници в България. От над 400 договорни партньора на здравната каса само 88 болници са частни. Останалите са държавни и общински. Основните приходи на всички клиники идват от здравната каса, тъй като пациентите не са склонни да плащат за лечение, което може да бъде покрито от здравните им вноски.

Нови държавни болници не се строят, защото държавата няма пари за това. За сметка на това през изминалите години имаше достатъчно възможности да обзаведе болниците си с апаратура, а сега с европари ще продължи да го прави, тъй като частните и голяма част от общинските клиники нямат право да кандидатстват за тези средства.

В момента единствените нови болници са частни. Факт e, че те се появяват там, където има голям брой пациенти и лекарите са си изградили име, и ги няма там, където няма достатъчно добри пътища или населението е минимално. Държавата не насърчава появата на болници в слабо населени места.

Така според поправките, ако в София се появи нова частна клиника, пациентите няма да имат право да я изберат или ще трябва да си платят в брой, защото вече съществуват повече от 50 болници. Те може и да не им свършат работа, но да отговарят на критериите, които ще въведе здравната каса.

В същото време здравната каса е напълно одържавена – директорът й се назначава от парламентарното мнозинство, а надзорът й е с преобладаващо участие на представители на държавата. Това би било нормално, ако държавата внасяше по-голямата част от парите за здравни вноски. Само че тя осигурява с парите от данъците на частния сектор 4.5 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца, студенти, и дава за тях минимални суми, като за всички тях плаща общо 941 млн. лв. В същото време 1.5 млн. души от частния сектор внасят освен данъци, с които държавата осигурява тези 4.5 млн. души, и здравни вноски – 1.661 млрд. лв. В крайна сметка тези 1.5 млн. души нямат правото да решат на кого да дадат парите си за здраве, защото това във всички случаи решава одържавената здравна каса.

Същото ще се случи и с болниците през следващата година – здравната каса ще определи правилата, по които да работи с тях. В това не би имало нищо лошо, ако държавата реши да затвори част от ненужните клиники, преговаря с общините те да го направят или мотивира частни инвеститори да строят в обезлюдените и труднодостъпни райони. И ако има някакви видни за всички критерии.

Кой е по-избран

Според здравния министър критериите, по които касата ще определя с коя болница да сключи договор, са много ясни - колко болни са минали през нея, с каква апаратура и с какви лекари разполага болницата, какви и колко заболявания се лекуват там.

Министърът изтъква, че болниците трябва да имат минимален брой легла и че ще има окрупняване на големите държавни болници. "На първо време е напълно достатъчно да спрем негативната тенденция за раздробяване и разширяване на болничната мрежа. Ако сложим рамката и можем през следващите години на база на стандарти, сливания и окрупнявания на болници да оптимизираме болничната мрежа", коментира д-р Стефан Константинов.

Само че истинско пресяване би трябвало да се прави по качеството на лечение и по ефективността на изразходваните средства, а не по това кой колко е голям. И до момента нито една болница не публикува данни, които биха били ясни на всеки - брой оперирани и брой излекувани болни, брой пациенти, които се лекуват за втори път, смъртност при операциите, проучвания за удовлетвореността на пациентите за качеството и отношението на лекарите, биографии на докторите и техния професионален опит.

Стои и въпросът дали здравната каса е обективен разпределител на обществени средства. Тя определя лимити за прием на всяка болница и бюджети, за които всяка година ставаха скандали.
Д-р Атанас Атанасов, секретар на сдружението на общинските болници, които заедно с частните се очаква да пострадат най-много от бъдещото ограничение, коментира поправките като "стара традиция, при която не се взимат готови, работещи модели на болнично здравеопазване, а се правят български с тел и лейкопласт и след това се чудим защо не работят".  "Другата ни болест в случая са двойните стандарти – правим правила, които искаме да се спазват от другите, но не и от нас", коментира той. По думите му по време на обсъждането на законопроекта трябва да се види къде този модел работи в полза на всички участници на пазара и пациентите. Според лекари от частни болници, с които "Капитал" разговаря, но които държат имената им да не се цитират, схемата е порочна и действа и в момента - "който е симпатичен по някакъв начин на НЗОК

Линк досие

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-големият ... Цялото досие

, той ще остане на пазара и ще има големи бюджети, независимо дали има нужда от него".  Те смятат, че критериите трябва да са публични и пациентите да могат да избират, а не да се прави преструктуриране на държавните болници и тяхното уедряване за сметка на частните и по-малките общински болници.

"Всичко, което се даде като прогнозен бюджет на болниците, те го отчитат до стотинка, при това и надчитат до 10%, колкото им позволява законът. Аз не виждам от огромния брой отчетени лекувани болни да се е подобрило качеството, отношението към пациентите, не виждам и да се е подобрило положението на лекарите откъм заплащане. Става въпрос за една нереформирана система, при която липсва система за контрол и за контрол от страна на пациента, в която не може да се види какво конкретно е направено за него. Ние ще настояваме да се осъществи идеята за електронно здравно досие и решенията да се взимат на базата на достатъчно данни за начина и ефективността от изразходването на здравните вноски", коментира Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.

Концентрацията на всички медицински дейности е добро начинание и във всеки областен град трябва да има голяма болница с всички отделения. Но малките специализирани клиники също имат своето място и е редно да бъдат равнопоставени с държавните.

В сегашния вид обаче здравните институции са поставени в ситуация да пестят, да направят реформа без пари и да се оправят в лабиринта на недобре управляваните пари за здраве.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: болница леглова база МЗ НЗОК

Линк досие

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-големият ... Цялото досие

Стефан Константинов

25 ноември 2014 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/banks

Банките и бизнесът


Фокус в програмата:

- Банките през 2015 – какво да очакваме
- Механизми за стимулиране на кредитирането
- Нови продукти и инструменти в подкрепа на бизнеса
- Европейски механизми за финансиране
- Решения и иновации в банковия сектор и разплащанията

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Първанов ще наложи вето върху вдигането на пенсионната възраст

Отиващият си президент ще изпълни желанието на синдикатите