Във финализирания тази седмица фискален пакт на ЕС за всекиго имаше по някоя добра новина. Германският канцлер Ангела Меркел успя да прокара повечето от исканията си за задължителни правила за бюджетна дисциплина. Френският й колега Никола Саркози пък смекчи техния автоматизъм. Лидерът на френската опозиция Франсоа Оланд от своя страна прие предоговарянето на пакта като основен лозунг в предизборната си кампания за президентските избори през април. Италианският премиер Марио Монти се похвали, че пактът няма да усложни италианската дългова ситуация, а българският му колега Бойко Борисов, че споразумението няма да доведе до повишаване на данъците.

Ако в един договор има толкова много, че всеки да намира толкова различни неща за себе си, вероятно има някакъв проблем. Това е основното съмнение около Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз, който трябва да бъде окончателно приет през март. В него се въвеждат по-строги фискални правила - изискване членките на еврозоната да имат балансиран бюджет, но не се решават текущите проблеми на валутния съюз. Вярно, дава се по-голямо успокоение за Европейската централна банка, която финансира индиректно проблемните страни, но това не е магическа пръчка.

България безпроблемно се присъедини към съществената част от пакта. Пожелателната част на договора - за подобряване на икономическото управление на еврозоната, което почти никой не отбелязва, обаче предизвика основните притеснения в България.

Ще дърпа ли Брюксел българските бюджетни лостове?

Едно от основните съмнения на министерството на финансите и БНБ около промените в управлението на европейската икономика в последната година е даването на повече правомощия на Европейската комисия да следи националните финанси. Постоянното говорене за икономическа координация в София не се разглежда като опит да се предотвратят бъдещи Гърции, а като опит за налагане от страна на Париж и Берлин на определена икономическа политика. Коментарите, че с предлаганите промени във финансовите правила на еврозоната Германия се опитва да забрани кейнсианството, бяха посрещнати с радостен блясък в очите. В същото време постоянните сигнали, идващи от Франция, която е недоволна, че страните с ниски данъци подронват конкурентоспособността й, създават притеснения. Въпреки че мишената на тези критики винаги е била Ирландия и отчасти Холандия, в графата "ниски данъци" влиза и България.
Именно затова през миналата година имаше негласна съпротива от страна на Министерството на финансите и БНБ срещу присъединяването на България към пакта "Евро плюс", а сега и срещу присъединяването на страната към глава 4 от фискалния пакт.

Това обаче е доста символична съпротива поне по две причини. Първо, във фискалния пакт няма изисквания за подобна координация, освен ако не смятаме призивите "за предприемане на необходимите действия и мерки във всички области, които са основни за доброто функциониране на еврозоната...". Подобни текстове, които не са подплатени с конкретни изисквания, нямат особена сила. Ако те имаха някаква сила, в Европа например вече трябваше да има европейска армия, за чиято липса наскоро българският премиер се загрижи.

На второ място, засилената икономическа координация вече е влязла в сила. Тя започна с т.нар. Преработен пакт за стабилност и растеж (прословутите маастрихтски критерии) и шестте закона за икономическо управление на ЕС (известни като Six-pack), които са вече част от българското законодателство (от 13 декември миналата година). В тях е предвиденo засилено наблюдение от страна на Европейската комисия на бюджетния процес в страните членки и по-важното - доста по-широко разбиране за макроикономическите дисбаланси, които могат да доведат до санкции. В момента ЕК предлага границата на отрицателния баланс по текущата сметка на страните членки да не надвишава средно -4% в рамките на три години. В периода 2003-2009 г. България постоянно беше над това ниво. През 2007 г., във върха на кредитния/имотния балон, дефицитът достигна рекордните -25%. Тъй като България е във валутен борд, когато има приток на капитали, валутният курс не може да се покачи, за да неутрализира ефекта от тях. Така се отваря голям дефицит по текущата сметка, но той до голяма степен се покрива от излишък по финансовата сметка (приток на преки инвестиции, заеми от компании майки на дъщерни компании, финансиране от централи към банки в страната). Критиката е, че ако България бъде ограничена до предложенията на комисията, това ще я постави в усмирителна риза, тъй като няма да отичта специфичните й условия и ще забави икономическия й растеж.

Друг нов критерий е наблюдението върху нарастването на разходите на работодателите за труд. За страните извън еврозоната те са фиксирани на 12% за тригодишен период, което вече породи съмнения в България, че ЕС ще се опита да контролира и заплатите у нас.

"Не, няма автоматични наказания и го знам, защото аз писах критериите", казва Гунтрам Волф, бивш служител на Генерална дирекция "Финанси" на Европейската комисия и понастоящем заместник директор на института "Брюгел". "Идеята на комисията е, ако страна като България се окаже примерно с дефицит по текущата сметка, това да ни даде предупредителен сигнал. Ако България покаже и ЕК се увери, че този дефицит е резултат от инвестиции, които увеличават производителността и конкурентоспособността ви,тогава - няма проблем. Но ако това се дължи на балон на имотния пазар, тя ще каже – вижте сега, притеснени сме, нека направим нещо." Според Волф, дори да се окаже, че тези макроикономически данни показват проблеми, комисията и страна членка договарят програма за преодоляването им. И ако тя не бъде спазвана, може да стигне до санкция от Съвета на министрите (т.е. страните членки).

Засилената координация - по-слаба или по-силна, ще се случи, но тя не е нито е толкова страшна, нито пък България е оставена като безгласна буква в ръцете на брюкселските бюрократи. Изводът е, че трябва да се развива капацитет за преговори в Брюксел, вместо да се издигат европлашила.

Няма да вдигаме данъците?

За доста чиновници в Брюксел позицията на България в разговорите за фискалния пакт е неразбираема – че София отказва да вдига данъците. Неофициално служител на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" коментира, че поне на повърхността изглежда, че България влиза във всички преговори с едни и същи искания и аргументи. Волф обяснява от своя страна, че фискалният пакт няма нищо общо с данъците, а с балансирането на бюджетите. "Т.е. тяхното повишаване няма да зависи от Брюксел, а от това как си управлявате балансите."

Ако има натиск, той ще дойде от съвсем друга страна. Франция и Германия отдавна искат въвеждане на хармонизирана база за плащане на корпоративните данъци. Според обяснението на Европейската комисия хармонизацията няма да се отрази на приходите, само ще облекчи бизнеса. Но Ирландия и Холандия вече са притеснени, тъй като идеята на хармонизацията е данъците да се плащат там, където се формират приходите.

Идеята обаче едва ли ще мине, тъй като коалицията от страни срещу нея не е малка. Париж и Берлин обаче са твърдо решени да го направят през следващата година. "Това не би имало директни ефекти върху България. Но ако не друго, хармонизацията между Париж и Берлин ще циментира относително високи ставки на данъците, което ще направи България по-конкурентна", смята Волф. Единственият проблем е, че ако големите страни членки се договорят за хармонизация на данъчните основи, компаниите, които оперират в Европа, неизбежно ще настояват и останалите страни членки да се присъединят, защото това би облекчило живота им. Колкото и да повтаря София, че е против тази политика, това няма да промени нещата. Затова е важно България да участва в тези разговори доста активно, за да се гарантира, че приетите формули за преизчисляване на данъчните основи не са в наша вреда.

Въпреки че дискусията в България очевидно не тече по същия начин както в Европа, дебатите за управлението на европейската икономика поне започнаха да занимават министрите на най-високо равнище.

Консултация за еврото В окончателния вариант на фискалния пакт е предвидено държавите, които все още не са приели еврото, да участват в сбирките на еврогрупата, когато се обсъжда бъдещата архитектура на еврозоната. Договорът не дава право на глас на страните като България, но поне формално всяка промяна в условията за влизане в зоната в бъдеще ще бъдат консултирана на най-високо ниво.