Регистрация

// Политика и икономика / България

1 10 фев 2012, 14:04, 3199 прочитания

Кристалина Георгиева: В голямо нещастие невъзможното става възможно

Комисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Сирените за бедствия са стрували над 42 млн. лв.

МВР ще вложи още 5 млн. лв., когато намери още финансов ресурс

12 фев 2012

Все някой е виновен

Бедствието в село Бисер

10 фев 2012

След тях и потоп...

Защо трагедии като тази в с. Бисер се случват отново и отново и какво трябва да се направи спешно, преди да се стопят снеговете

10 фев 2012

LIVE: Среща на бизнеса с правителството

Следете на живо чрез блога на Capital.bg какво се случва на 6-тата годишна среща на бизнеса с правителството

13 дек 2011

Истерията Бойко Борисов президент

Скандалите със СРС-та дадоха начало на политическите комбинации за изборите

28 яну 2011

Държава на системи

Година след земетресението Хаити още е изцяло зависимо от външна помощ. Това вече е политически, не хуманитарен проблем

14 яну 2011


Бяхте на мястото на бедствието в село Бисер и в град Свиленград. Каква е оценката ви, справя ли се правителството със ситуацията? Видяхте ли грешки?

Ситуацията е под контрол, правителството се справя. Взимат се всички необходими мерки - да се осигури храна, медикаменти и отопление на пострадалите хора, да има действащ щаб, който да реагира на промените в ситуацията - например има жена с присадено сърце, която има нужда от специфични лекарства. Вече са започнали действия по почистването на къщите, които бяха залети, и се работи по това как да се оценят щетите, да се регистрират семейство по семейство. Много добра стъпка е създаването на обществен съвет, в който да участват хората, които са пострадали, и да имат думата при определянето на приоритетите. Искам да кажа една топла дума за пострадалите. Впечатлена съм от солидарността между тях. Имаше един мъж, който беше изгубил баща си и въпреки че имаше нужда от помощ, каза, че трябва да се помогне на съседите му, които няма къде да отидат, нуждаят се от подслон. Това го виждам и на други места по света - бедствието обединява, най-доброто у хората излиза на преден план. На фона на европейските кризи българската не е най-голямата, засега и е овладяна. Но винаги когато има човешки жертви, това е трагедия. За човек, който е загубил близкия, е най-голямото бедствие.

С какво може да помогне Европейската комисия?

С мен в засегнатите райони беше и експерт, с когото определихме какви са нуждите, за които може да помогне системата за Гражданска защита на Европа. А това са торби с пясък, в Свиленград са свършили. За да се спре настъплението на водата, трябва бързо да се построят защитни прегради. Второ - един специален материал, казва се геотекстил, който много силно укрепва тези защитни съоръжения и, трето, зимни, отопляеми палатки. Те трябват не само за засегнатото население, но даже повече за хората, които се борят с бедствието, за да имат къде да се стоплят, да си починат и да продължат работа. Искането беше изпратено във вторник вечерта и в рамките час получихме предложение от Италия и Полша, а още три държави - Белгия, Холандия и Дания, принципно заявиха, че са готови да помогнат. Това е в рамките на моята работа. В един ден определихме какво искаме, поискахме и е на разположение.

Как можем да получим средства от Фонда за солидарност на ЕС?

Той влиза в действие, когато има голямо по мащаб бедствие. То се оценява като такова, когато щетите са повече от 0.6% от БВП на страната. За България това е около 220 млн. евро. Комисиите, които сега се сформират и правят оценка на щетите,  ще сумират загубите, ще предадат данните на Европейската комисия и тя по определена методика ще реши колко от тях ще бъдат възстановени. Когато щетите са причинени от човешка грешка, тогава не се приемат за природно бедствие, разбира се. В Унгария, когато през 2010 г. се случи катастрофата с разлива на червената токсична кал от завода за алуминий, това беше отчетено като щета по вина на компанията вследствие на човешка грешка и не се наложи участието на фонда за солидарност. Моята преценка от това, което видях на място в област Хасково, е, че засега щетите там са в рамките на десетки милиони, не на стотици. На този етап фондът не стои като възможност и дано не се наложи да се търси помощ оттам.

България има ли принос във фонда?

Приносът на страните се определя по формула, която е пропорционална на членството в ЕС. Това означава, че ако се потърсят пари за финансиране, държавите трябва да се участва солидарно. Последните няколко години бяха добри за Европа. През 2010 г. имаше по-големи наводнения, но миналата година беше благосклонна за Европа, въпреки че 2011 г. беше много лоша за света, най-скъпата година. Щетите стигнаха рекордните 380 млрд. долара, защото бедствията удариха богати държави - Япония, Нова Зеландия, Австралия, САЩ. Но за Европа годината беше лека. Рядко се е налагало от фонда да се плащат големи суми, защото летвата е сложена високо. За България щетите трябва да надхвърлят 220 млн. евро, което не е малка сума.

Премиерът Бойко Борисов в интервю за БНТ ми се стори скептичен за помощта от Брюксел?
По-скоро е на позиция, че трябва да разчитаме на себе си.

Добре е всяка страна да разчита най-вече на себе си, но трябва да се разчита и на солидарността. В случая с България тя е много сериозна, защото сме получател на кохезионен и структурни фондове в значителни размери, от които могат да се насочват средства, за да се помогне за възстановяването на засегнатите райони. И ще бъдат пренасочени такива средства. Това не са нови пари за България, но като се има предвид, че ние не сме близо до 100-процентовото усвояване на средствата от еврофондовете, те са на практика свободни. Имаме възможност за ново усвояване в област, към която комисията се отнася положително. Това е моментът на европейската солидарност.
Освен това областта, в която Европа може много да съдейства на България, както и България да помага, е в превенцията. Знаем, че лев инвестиран в превенция, се равнява на 4-7 лева икономисани щети. По цял свят инвестициите в превенция са все още недостатъчни. По цял свят повече харчим да реагираме на бедствията, отколкото да ги предотвратим. Това отношение трябва да се промени, защото светът се променя - бедствията са по-чести и по-интензивни. И имаме повече за губене, защото икономиките се развиват, а освен това населението нараства и е концентрирано в големи градове. Когато бедствието засегне тях, щетите са по-големи, много хора страдат. В тези условия трябва да променим манталитета си така, че управлението на рисковете да стане ежедневие на всеки от нас. Това е културата за управление на риска, за която говоря.
Много силно впечатление ми направиха японците, които са най-добре подготвената нация за справяне с бедствия, но бяха поставени на колене, сполетени от тройно бедствие. Те заявиха: "Ние отчитаме, че имаме слабости, ние трябва да правим повече." Когато чуя японците да кажат "ние трябва да правим повече", се замислям ние къде сме в Европа. В Европа има едно такова леко континентално безхаберие по темата. Пред мен има много работа. Много малко хора в Европа знаят, че за последните десет години на континента са загинали 100 000 души от природни бедствия и това е струвало на икономиките ни 150 млрд. евро. Когато разговарям с европейци и питам "колко души мислите, че са загинали от бедствия", освен ако не са от застрахователни компании, обикновено отговарят - 100 или 1000, или 5000, но никой не предполага, че са 100 000 души! И тъй като Европа има развита индустрия, когато дойде бедствие, щетите са големи. Най-голямата заплаха от гледна точка на размерите на загубите са наводненията - 52% от тези 150 млрд. евро са причинени от наводнения. Щом това е най-високият риск, трябва да сме добре подготвени за него, но за съжаление не е така. Нямаме достатъчно добро управление на речните басейни, на язовирите, нямаме достатъчно добре подготвени мерки за ранно предупреждение и планове в случай на един или друг риск.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Дейвид Лидингтън: Ние сме много активен участник в ЕС и това не се е променило

Британският министър за Европа пред "Капитал"