Докато в нормалните демокрации един законопроект за изменение на процесуален кодекс се изготвя, обмисля и оглежда с десетилетия, ние сме много бързи.

Някъде между поредната битова драма и/или спецоперация ни съобщиха, че "група депутати от ГЕРБ" изготвили законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той слага край на терора на частните изпълнители (ЧСИ) с въвеждане на таван на таксите им.

ЧСИ-тата, разбира се, веднага скочиха, защото ако ще им бъркат в джоба, е редно първо да ги уведомят, но нейсе… групова законодателна инициатива е това. Хуморът обаче не е при тях, а в

Простодушните мотиви за промените

Според "групата" инициатори измененията от април 2009 г. на ГПК били "лишени от житейска и правна логика", тъй като кредиторите били принудени да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по местожителство/седалище на ответника, вместо това да става и по "местоизпълнение на задължението".

Трябва само да се пусне "търсачката", за да се разбере причината за тогавашната "лишена от логика" норма. Понеже всички застрахователи, банки, кредитни, адвокатски и прочие компании са в София, т.е. това е и "местоизпълнението на задължението", през 2008–2009 г. софийските съдилища бяха тотално блокирани от дела по т.нар. заповедно производство, докато малките в провинцията бездействаха.

"Лишената от логика" промяна намали донякъде тази диспропорция и "разхвърли" част от делата и към по-малките съдилища.

Недоволни от промяната бяха и все още са няколко "едри риби" - около 10-20 софийски адвокатски кантори, които биха се радвали да поемат, ако може, целия юридически бизнес на България, но без да се налага да посещават провинциални съдилища. Че столичните нямат нормална материална база и че държавата плаща за съдии и на десетки други места, за тях не е интересно. Новата стара "поправка" е

Откровено и фрапиращо лобистка

и рано или късно ще се разбере от кого е била платена.

Депутатското упражнение върху ГПК обаче не спира с това. Имало практика съдилища да нарушават "тавана" на заповедното производство и да издават заповеди за над 25 000 лв., а нямало начин длъжникът да се защити, освен ако се въведе съдебно обжалване на заповедта.

Само че основен принцип на общото заповедно производство по чл. 410 ГПК е, че длъжникът – с просто възражение - може да препятства влизането на заповедта в сила. Дори не е необходимо да го мотивира - формулярът на възражението се раздава в съда и трябва само да се подпише.

Никакво обжалване не е необходимо да се въвежда. Твърдението за "трайна порочна съдебна практика" е партенка. Едва ли са много районните съдии, които не знаят, че лимитът на материалния интерес е 25 000 лева. Ако някой го надвишава, проблемът не е на закона.

Проблясва надежда, че депутатите вносители може просто да са били подведени. Ако е така, колкото се може по-бързо да оттеглят посочената част от законопроекта си,  резилът им да не стане още по-очевиден.