Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
123 17 фев 2012, 15:30, 32831 прочитания

Невидимите хора

България има средна класа. Дори самата тя обаче трудно разпознава себе си...

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg





Кой доход е среден?

В най-широкия смисъл в средата би трябвало да попадат всички, които прескачат границата на бедността (236 лева на месец за 2012 г.) и спират на прага на богатството. В изследванията си "Отворено общество" разделят анкетираните на пет различни доходни групи, като те би трябвало да определят донякъде истинското разделение в обществото. Според тях последните две - тези с доходи от 430 лева на месец на човек от домакинството и нагоре, могат да бъдат считани за средна класа. Още по-високо ще качим границата, ако вземем определението на КНСБ за необходимия за нормален живот месечно, което по изчисленията им е 536 лв. на член от четиричленно домакинство.

Според Красен Йотов от Industry Watch средната класа би следвало да получава около три пъти повече от минималната работна заплата в съответното населено място. Така например според техни изследвания в София тя е между 400 и 500 лева, тоест средната класа печели от 1200-1500 лева нагоре. "Средната заплата в София е около 800-850 лева, но средната класа започва от по-горе", казва Красен Йотов и обяснява защо: "За столицата е характерно, че идват много хора от по-малки градове. Има доста голям дял на неквалифцирания труд, при който хората взимат заплата, по-висока от минималната, но доста ниска като цяло, и свалят средното ниво." В същото време според Йотов средният размер на спестяванията е между 12 и 15 хил. лева.

През погледа на собственика на верига столични заведения Любомир Василев средната класа са хората с около 1500 лева среден доход, които могат да си позволят да вечерят в ресторант три пъти в седмицата. Или просто двама души, които да споделят вечеря с бутилка за вино за около 60 лева.

Още по темата

Настроение: Терминално

Какво е да си емигрант в собствената си страна

25 май 2013

Стигмата на провала

Как обществените предразсъдъци към неуспехите спъват предприемачеството в България

24 дек 2012

Азия – новият любим пазар

В близките две десетилетия Изтокът обещава да се наложи като основен пазар за стоки, потребявани от домакинства средна класа, показва доклад на Deutsche Bank

23 авг 2012

Доходите растат. Разходите - двойно по-бързо

Домакинствата харчат над половината от парите си за храна и комунални сметки

17 апр 2012

Усмихни се

Защо ни е всъщност да сме по-приветливи

12 апр 2012

Тихата революция на средната класа

Новата средна класа движи икономиката и изисква правова държава, пише германският в. "Цайт"

8 мар 2012

Портрет на един мъж в средата

или как живее средната класа в София

17 фев 2012

Буржоа от всички страни...

Средната класа се свива на Запад и разширява на Изток. Това ще доведе до размествания в икономиката и политиката

17 фев 2012

Къде ми е средната класа

Или защо много хора в САЩ започват да се страхуват, че американската мечта им се изплъзва

23 дек 2011

Не народът сочи пътя

Обществено мнение и реформи

20 дек 2011
Има странна и забавна прилика между божията частица и българската средна класа. И за двете теорията казва, че би трябвало да са там, но никой не може категорично да твърди, че ги е виждал, а всяко споменаване за тяхното съществуване предизвиква разпалени дискусии. Но ако физичната частица, която би трябвало да дава маса на всичко във Вселената, може и да бъде открита в големия андронен колайдер под Церн, българската средна класа, която би трябвало да дава стабилност и посока на обществото, все така изглежда странно отсъстваща и неоткриваема.

Преди седмица проверка в Бърза помощ показа, че в критично много случаи линейките в София закъсняват и практически не успяват да свършат работата си. Наскоро публикуваният Catch Up Index, който сравнява България с останалите държави в ЕС и на Балканите, показа, че качеството на живот тук е по-ниско и от Сърбия, а всички измерители на обществената сфера - от здравеопазване до корупция - са по-лоши от тези на почти всички съседни държави.

Това изглеждат признаци на една несъществуваща средна класа, защото именно тя би трябвало да упражнява натиск за реформирането на областите на публичен живот и да държи сметка за несправянето на властта и елитите с подобряването на качеството на живот - в крайна сметка тя е най-заинтересувана той да се подобрява за всички. Средната класа има интерес публичните услуги да работят, защото не може да ги избегне, като отиде в чужбина, а в същото време плаща най-много за тях.

От друга страна, очевидно е, че има достатъчно много хора със средни доходи, образователен статус и социална позиция, които отговарят на теоретичното определение за средна класа. Наскоро Бойко Борисов посочи депозитите като показател за наличието на такава средна класа. Колкото и трудно да е, мнението на тези хора все по-често може да бъде уловено в социологически проучвания (виж графиката).

Въпреки различията в дефинициите, въпреки мъглявите статистики е ясно, че в чисто финансово отношение една голяма група хора в България очевидно е влязла в контура на тази "средина". Социолозите са прави - тази група обективно потребява и живее много по-добре отпреди десет години, а по своите нужди вече е средна. Но отрицателите също са прави: тя все още не изпълнява обществените си функции адекватно.



Тази група е потисната от неувереност в бъдещето, от все още неясния си статус, от неизбежното сравнение с другите европейски държави и е удряна непропорционално от кризата. Мълчанието и апатията й, които я правят невидима, определят ниското качество на живот в България.

Кой в крайна сметка е част от нея

В страната има 1.3 млн. души с висше образование. 50% хора с депозити (по изследвания на Industry Watch). 48.8% с достъп до интернет. Също толкова са хората, които не са в непосредствен риск от бедност. Едва 22% казват, че не могат да си позволят компютър или кола. Всички, взети заедно, са признаци за принадлежност към средната класа, ако слушаме социолозите.

"Водещият признак за принадлежност към средната класа е образованието. България е по-бедна страна, но нашата средна класа е по-голяма спрямо обществото, отколкото италианската или португалската", казва Андрей Райчев, който от доста години се занимава с темата. Той твърди, че средната класа формира между 25 и 30% от обществото към момента.

Икономистът Красен Йотов от Industry Watch смята, че ядрото на средната класа в момента са тези, които "имат не чак толкова високи доходи, но имат някакви имоти, които или дават под наем, или са продали, или очакват да продадат, и такива, които работят в големи компании, нямат чак толкова имущество, но пък получават по-високи доходи и съответно са си купили жилища на изплащане. Или биха си купили. А тези, които имат и високи доходи, и имоти, те са богатите".

Според Екатерина Панайотова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" в Unicredit Bulbank, средната класа се припокрива с това, което в банковия сектор наричат "заможни клиенти". "Това са хората, които могат да отделят от месечните си доходи за спестявания. За София това са тези с месечни доходи над 1500 лева, а за страната - над 1000 лева. За среден размер депозити считаме тези между 30 и 40 хил. лева, за страната - около 20 хил. лева. Горната средна класа е с месечни доходи между 6 и 8 хил. лева и спестявания над 300 хил. лева."

Средната класа е илюзорно понятие, казва Юлиян Добрев, директор на агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. "Маркетинговото клише, в което се съдържа средната класа, е "млади и активни със средни и високи доходи". Всеки втори продукт на пазара търси тези хора, но зад това понятие няма съдържание", смята Добрев.

Всъщност колкото и парадоксално да е, всички имат право. Взета най-буквално, средната класа може да е огромна категория, която обхваща всякакви подгрупи - от онези малко над прага на бедността (202 лв. според НСИ), до собствениците на средни предприятия, които печелят хиляди левове месечно. Въпросът е по-скоро как подхождаме към тази митична категория и какво искаме да разберем за нея. Ако искаме да разберем колко е покупателната й способност, е едно. Ако искаме да разберем доколко социално активна е, е съвсем друго.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ограничението за плащания в брой мина на първо четене 7 Ограничението за плащания в брой мина на първо четене

Най-вероятно проектът ще претърпи сериозни изменения при второто разглеждане в парламента

22 юни 2017, 10853 прочитания

Свидетелството за съдимост: прибързано обещание 1 Свидетелството за съдимост: прибързано обещание

Правителството обяви пореден старт на реформата "на едно гише". И за пореден път ще се спъне.

22 юни 2017, 4695 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Портрет на един мъж в средата

или как живее средната класа в София

Малките солени глоби на големите застрахователи

КФН извади тежката артилерия срещу неплащащите глоби

Време е за климатик

Какво да се има предвид при избор на охладителна техника

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Hygge от сутрин до вечер

Или три дни в Копенхаген

Best of fest

По-добрите събития на открито това лято

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 17.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете