Регистрация

// Политика и икономика / България

190 1 апр 2012, 19:22, 7499 прочитания

Дебат: Трябва ли учениците в частните училища да получават държавна издръжка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Учениците в частните училища ще получават държавна субсидия

Промяната ще влезе в сила от учебната 2016/2017 г., ако парламентът успее да приеме целия закон за училищното образование

7 фев 2013

Учениците в частните детски градини и училища ще получават държавна издръжка

Образователното министерство най-после завърши новия закон за училищното образование

14 фев 2012

Парите след ученика

Държавната издръжка за децата в частните училища е добра идея, но трябва да бъде последвана от още действия

18 юни 2010
Трябва ли държавата да изплаща издръжка и за децата, които учат в частните детски градини и училища? Това се превърна в може би най-спорния въпрос от проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование, който предстои да бъде гледан в парламента. Идеята на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е да приложи принципа "парите следват ученика" във всички видове учебни заведения и частните също да получават единния разходен стандарт за всяко дете, което обучават. За тази година той е средно 1300 лв. в детските градини, а в училищата варира между 1200 лв. в общообразователните и 3000 лв. в тези по изкуства. По изчисления на МОМН годишната издръжка за частните учебни заведения ще струва десет милиона лева от държавния бюджет. Условието е срещу нея частните детски градини и училища да намалят таксите си и да събират допълнителни средства само за дейности, които не са включени в стандарта (например за паралелки с по-малък брой ученици, нов физкултурен салон и т.н.).

В първоначалния проект на закона беше предвидено идеята да влезе в сила от учебната 2013-2014 г. На заседанието на кабинета миналата седмица обаче въпросът предизвика дискусия и дори се е обмислял вариантът законът да бъде изтеглен, докато се изяснят всички спорни точки (имайки предвид, че законът се бави вече две години, ако не бъде приет сега, това няма шанс да се случи преди изборите).

Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов е определил идеята като "прибързана" и "криеща доста рискове както по отношение на средното образование, така и по отношение на частните детски градини". Аргументите му са, че държавата все още не е гарантирала достъпа на всички деца до държавните училища, а и общините може и да нямат финансов ресурс, за да изплатят единния разходен стандарт на децата в частните детски градини. Министърът на образованието Сергей Игнатов отговаря, че идеята е била съгласувана с финансовото министерство, а и парите за децата в частните учебни заведения така или иначе са налични в бюджета. В крайна сметка правителството одобри закона, но отложи издръжката за децата в частните детски градини и училища за 2016 г.

"Капитал Daily" покани адв. Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния комитет на родители на деца в частни училища, и Ева Борисова, председател на асоциация "Родители", да изложат аргументите си "за" и "против" идеята.

Ирина Абаджиева-Репуц: Принципът "парите следват ученика" ще създаде конкурентна среда сред училищата
 
Държавната финансова издръжка за образование, определена за всяко дете, трябва да го следва, дори и то да се запише в частно училище. Въвеждането на принципа "парите следват ученика" ще гарантира равни права на достъп до субсидията за образование на децата без дискриминационни действия на държавата спрямо учениците в частните училища. Освен това ще създаде конкурентна среда сред училищата, които ще се стремят да предоставят качествено образование, за да привлекат повече ученици.

Частните училища наред с общинските и държавните осъществяват стратегическа дейност в полза на държавата и обществото – задължително училищно образование и подготовка на човешките ресурси в страната. Те изпълняват стриктно държавните образователни изисквания. Родителите на учениците в частните училища са данъкоплатци и като граждани дават своя принос за формиране на бюджетните средства за образование. Нещо повече, те освобождават бюджетни средства за издръжка на обучението на своите деца, инвестирайки собствени средства, без да получават никакви данъчни облекчения. 

Всяка година с приемането на закон за държавния бюджет за следващата финансова година се определя държавната субсидия за образование за всяко българско дете по данни от ГРАО или по неговото ЕГН. Към този момент изборът между държавно и частно училище може да не е направен, а и може по всяко време след това да бъде променен. Но когато идва моментът да се разходват тези средства, те не се дават за децата, които са се записали в частни училища. Това не се отразява на данъчните задължения на родителите. Напротив, парите, които те заплащат вместо държавата за образованието на децата, не се считат за признат разход за данъчни цели, т.е. облагат се като доход на родителя и той на практика плаща данък и върху таксата, която е заплатил на частното училище. Парите, останали като разлика между планираното в бюджета и разходваното, остават като резерв в държавната администрация. Така едни 9 млн. лв. всяка година могат да бъдат използвани за бонуси.

Европейският опит ни дава много примери за подчертано стимулираща държавна политика към частните училища. Тези училища са подкрепяни и насърчавани от държавата чрез пряко или непряко финансиране (субсидии, заплати на учителите, безвъзмездно ползване на материална база и техническо оборудване, ремонти и др.). В Дания, Франция, Германия, Испания, Австрия, Португалия, Великобритания и Лихтенщайн държавата субсидира и частните училища. В Холандия, Швеция и Швейцария има действаща ваучерна система и финансирането е на принципа "парите следват детето".

Ева Борисова: Предложеният механизъм за финансиране няма да повиши качеството на системата

Основните възражения към предложението на правителството да се дадат на частните училища средства по единния разходен стандарт за издръжка на ученик са свързани преди всичко с въпроса как този акт допринася за обществения интерес – по-ефективна образователна система.

Има два основни критерия за ефективност на образователните системи в света: достъп и качество. Нека разгледаме по какъв начин идеята за финансиране на частните училища се отразява на достъпа. Очевидно никак. Децата в частните училища нямат проблем с достъпа. Родителите им са избрали да платят, за да си спестят неудобствата, свързани с общуването с деца от семейства, които по една или друга причина изпитват сериозни трудности в справянето с житейските предизвикателства.

А качеството? Под качество разбираме способността на системата да постига високи средни нива на постижения на учениците, като преодолява различията, породени от социалния статус на децата. Или какви са шансовете на бедните деца, чиито родители са неграмотни и не могат да им помагат в ученето нито с лични усилия, нито с личен пример, още по-малко с частни уроци, да постигнат високи образователни постижения. Повече от очевидно е, че предложеният  механизъм за финансиране няма да повиши качеството на системата. И без това ресурсите, които консумират децата в частните училища за постигане на едни и същи образователни цели, са между 5 и 20 пъти по-големи от единния разходен стандарт за ученик.

Години наред като общество ние инвестираме в образованието много по-нисък процент от националното си богатство, отколкото другите европейски страни. Системният дефицит поражда жестоки битки за ресурси, в които по-силните винаги печелят. Резултатът е образователна система на две скорости, където заможните са или в частни, или в елитни училища, а бедните, особено в големите градове, още от първи клас получават завинаги етикета "неудачник". Учителите също следват ресурсите. Добрите учители избират по-добрите работни места, които им осигуряват добра заплата, достатъчно сигурност и по-лесни за работа ученици.

Колко победители от олимпиади, които произлизат от бедни семейства, е успяла да създаде българската образователна система? Колко деца с увреждания постигат пълноценна житейска реализация благодарение на добре функциониращата ни образователна система? Какъв би бил приносът на частните училища за промяна на отговорите на тези въпроси?

Анкета

Трябва ли учениците в частните училища и детски градини да получават издръжка от държавния бюджет?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

България е четвърта в ЕС по дефицит в социалноосигурителните фондове