Една градина, две собствености Морската градина във Варна доскоро беше управлявана почти изцяло от държавата. Първата й част - т.нар. историческо ядро, до голяма степен бе запазена, тъй като е обявена за културно-исторически паметник. Втората й част обаче безконтролно беше реституирана, приватизирана и застроявана, така че почти изчезна.

Шагреновата кожа, дала име на един от най-популярните романи на Балзак, имала магическа сила. Тя сбъдвала желания, но се свивала и намалявала след всяка грешка на притежателя си. Най-накрая изчезнала, но и го погубила.

Горе-долу в този сюжет вече повече от 20 години се движи и съдбата на един от най-големите и красиви градски паркове у нас – варненската Морска градина. Тя сбъдва желанията на някои варненци за жилище в паркова среда, но постепенно свива размера на единствения парк във все по-големия град. Със скоростта, с което се случва това, Варна окончателно ще изгуби представата за себе си като зелен и отворен към морето град. И ще укрепи още повече Великата чернономорска бетонна стена.

На последното си заседание в края на март т.г. общинският съвет (ОбС) в града прие специфични правила за застрояване в централната част на Варна и Морската градина. Нуждата от тях бе обяснена с процедурата по приемане на общия устройствен план на града. Странното обаче е, че става въпрос за т.нар. историческо ядро на парка (което е паметник на културата) и в което се предполагаше, че не може да се извършва никакво строителство. Въпреки уверенията на главния архитект на Варна Петър Йорданов, че правилата в никакъв случай няма да доведат до застрояване, бурният дебат, предизвикан от лявата опозиция в съвета, все пак вдигна лека вълна на граждански протест срещу решението.

Неубедително

В началото на миналата седмица от двете страни на разделителната линия, очертана от решението на ОбС - Варна, се оказаха кметът на града Кирил Йорданов и председателят на групата на ГЕРБ в съвета Иван Портних.

"В Ботаническата и в Морската градина не трябва да се допуска никакво строителство от типа на ресторанти, хотели или частни домове дори и с нищожни показатели (...), каза Йорданов. Каквито и правила да влязат в сила, никой не може да ме накара там да допусна нещо такова!"
В изненадващия задочен спор с кмета, избран за четвъртия мандат като кандидат на ГЕРБ, Портних обясни, че зад напрежението около Морската градина се крият опити приемането на общия устройствен план на Варна да бъде отложено. "Общинският съвет не е гласувал разрешаване на строителството в приморския парк, а точно обратното - забраната за строителство там стана още по-сериозна", беше цитиран той от "Дарик".

Независимо от аргументите си обаче нито единият, нито другият успяха да накарат аудиториите си да повярват, че в Морската градина на Варна наистина няма да се строи. Нито Йорданов, нито Портних предложиха например тотална забрана. Неубедителността им беше катализирана от странно съвпадение.

В същия ден, в който общинските съветници във Варна приеха т.нар. Специфични правила и норми към общия устройствен план на града, Министерският съвет реши да отнеме от Министерството на културата управлението на въпросното "историческо ядро" на парка и да го предостави на община Варна.

Този акт на практика документира границата, която разделя Морската градина на две, оставяйки близо половината от площта й в разпореждане на държавата (за това как държавата се сдобива с част от парка малко по-надолу). ОбС реши да потвърди забраната за строителство в историческата част на парка, но отвори кутията на Пандора за останалата.

В управляваната от държавата зона след 1992 г. масово държавната собственост се продаваше на частни лица, а след това общината даваше разрешения за строителство. Така в летните месеци след 20 часа "държавната" градина се превръща в гигантски паркинг, коли те изпотъпкват тревни площи и растителност, градени с години, в частните алеи около Делфинариума може да ви изгонят с оръжие, а бурните строежи засилиха свлачищата.

От последното пък се възползват от "Холдинг Варна" (фирма в една икономическа група с "Химимпорт"), които купиха териториите около приморската алея на града. В момента те изграждат брегоукрепителни съоръжения, които са условие за бъдещите строежи.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Под прикритие"