Плащанията по търговски сделки да се извършват в 30-дневен срок от получаване на фактурата, предвижда проект за изменение на Търговския закон, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. Сега в закона няма задължение за своевременно плащане и това е причина за огромна междуфирмена задлъжнялост, както и за неплащане от централната и местната власт.

Според проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост финанс мениджмънт" от декември 83% от дружествата имат несъбрани вземания, а при повечето те са 10-20% от оборота им. Сред най-големите длъжници към бизнеса са държавата и общините. Според същото изследване дълговете на държавата само по изпълнени вече обществени поръчки са на стойност 420-470 млн. лв.

"Вратичка" за обществените поръчки

Според законопроекта страните по търговска сделка ще могат да уговарят над 60 дни срок за плащане, ако има обективна причина или пък такова е "естеството на сделката или услугата". Изключението обаче няма да се допуска, когато става дума за обществена поръчка - тогава възложителят ще е длъжен да плати в 30-дневен срок.

Заобикалянето на тази норма обаче ще бъде възможно, дори когато сделката е сключена след конкурс, ако страните уговорят по-дълъг срок за "преглеждане или приемане на стоката или услугата". Тогава изискването за  плащане в рамките на месец ще започва да тече след края на уговорения за това срок. И тъй като в проекта не е предвидена горна граница за него, теоретично той ще може да се разтяга безкрай във времето.

Създава се нова разпоредба, с която при забава на парично задължение, ако друго не е уговорено, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер на 80 лева. Парите ще се дължат, без да е необходима покана, а кредиторът ще има право да търси разноски и обезщетение за вреди и в по-висок размер.

Въвеждането на тези правила е аргументирано с Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.

"Малката" разлика с отхвърления проект на Орешарски

В края на ноември депутатите от ГЕРБ отхвърлиха законопроект на Пламен Орешарски и група депутати от БСП, който предлагаше кредиторите да имат право да начисляват лихва за забавени плащания по търговски сделки, независимо дали са между частни компании или между предприятия и държавни органи.

В отхвърления проект се предвиждаше сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, а при специфика на сделката - максимум 60 календарни дни. Записано беше още, че лихвата за забава не може да бъде по-малка от законната - основният лихвен процент плюс 10 процентни пункта.

Кредиторът също имаше право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв. и обезщетение за други извършени разноски по събиране на вземането. Единствената разлика с подписания от премиера проект е, че вариантът на Орешарски не предлага възможност да заобикаляне на задължителния срок за плащане чрез уговорки за "преглеждане или приемане на стоката или услугата".

При отхвърлянето на законопроекта на БСП зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов обясни гласуването на мнозинството "против" с това, че екип на ГЕРБ също се занимавал с привеждането на европейската директива към нашето законодателство.

Поредно отлагане при пререгистрацията ГЕРБ е готов и със законопроект за промяна в Търговския регистър, отнасяща се за тези търговци, които не са се пререгистрирали в срок или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация. Сред новите неща е уточняването на кръга на заинтересуваните от прекратяването на дейността на търговеца. Поради техническата невъзможност за съдилищата да изготвят списъците на непререгистрираните търговци до първоначално определения срок - 1 октомври 2012 г., се предлага той да бъде удължен до 31 декември 2013 г. Създава се задължение и срок за Агенцията по вписванията да попълни код БУЛСТАТ на непререгистрираните търговци в изпратените й от съда списъци и да ги обяви на електронната си страница по азбучен ред на 28-те окръжни съдилища. Дава се възможност на заинтересуваното лице да подаде заявление за откриване на производство по ликвидация максимално бързо, без да е необходимо да се чака изготвянето на списъците от съда. В действащия закон се отменя алинея, която вменява на ликвидатора отговорността за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация.