Пунктовете за скрап, които работят извън закона, ще стават все повече и все по-активни, ако сегашните ограничителни изисквания към бранша не бъдат облекчени, така че да позволят на повече фирми да останат на светло. Това предупредиха на пресконференция представители на браншови асоциации и търговци на черни и цветни метали.

В момента парламентарната комисия по околна среда разглежда на второ четене проекта за нов закон за управление на отпадъците, който трябва да сложи ред в сектора. Според Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на рециклиращата индустрия (доскоро известна като Гражданска инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали) новите изисквания са непосилни за повечето компании и ще насърчат кражбите на метални изделия.

През февруари собствениците на всички 2300 - 2400 площадки за скрап трябваше да представят документи, че пунктовете са в територии, обхванати от съответните общи устройствени планове. Това изискване беше въведено с поправки в сегашния закон за отпадъците, направени миналата пролет. Около 2/3 от общините в страната обаче нямат необходимите планове или не са подновили старите, което автоматично поставя извън закона и намиращите се там търговци и преработватели на метали.

Изискването за ОУП беше отхвърлено от Конституционния съд, но впоследствие се оказа, че министерството на околната среда възнамерява отново да го прокара през екокомисията. Засега то не е гласувано, стана ясно на пресконференцията.

До момента за около 1100 площадки са подадени заявления за заличаване в министерството на икономиката, съобщи председателят на БАР Борислав Малинов. Появяват се нови, нерегламентирани пунктове, без да е ясно дали спазват изискванията за безопасност и опазване на околната среда, а част от доскоро законните преминават в сивата икономика.

"Ако сте инвестирали 5 млн. лева и 20 години от живота си в една площадка, ще затворите ли само защото например общината не си е свършила работата", попита реторично Петър Кичашки от управителния съвет на АРИ. "Половината от тези, които отпаднат, ще продължат да работят незаконно", допълни Малинов. В момента те са около 600.

Заради изискваната според новия закон банкова гаранция от 50 000 лева на фирма още 300-400 площадки ще бъдат закрити в следващите месеци, прогнозират от БАР. Според браншовиците в България трябва да има поне 1200 пункта, така че да се рециклират освобождаваните метални отпадъци и да не се създава вакуум, който да се запълва от нелицензирани търговци.

Предложения Асоциациите на фирмите за метални отпадъци предложиха няколко мерки, които да ограничат кражбите, но и да позволят на бизнеса да продължи да съществува. Ето и някои от тях: Забрана за пунктовете да изкупуват от граждани кабели, капаци на шахти, релси, мантинели и други част от инфраструктурата;   Лимит на предаване на битови метални отпадъци, отвъд който произходът на материалите трябва да се докаже с документи:   Затвор от 1 до 3 години за лица, търгуващи с метали без разрешени и лиценз;