Трагикомичната ситуация, в която се намира държавата покрай изчезналите братя Галеви, доведе до перифраза на един изтъркан лаф - Ние ги осъждаме, те не ги хващат (където ние е съдът, а те - полицията, прокуратурата). И докато прокуратура и полиция се опитват да ги намерят, за да ги настанят в китното затворническо общежитие в с. Самораново, ремонтирано едва ли не в тяхна чест, никой не си зададе въпроса ще бъдат ли те действително изолирани, ако бъдат хванати. Ще спрат ли престъпната си дейност?

Напълно възможно е и това да не се случи. Или поне това показва историята на един приятел на дупнишките "братя" - Васил Маникатов. Тя показва как затворът вместо да всява страх в престъпниците в действителност се превръща в удобна среда за продължаване на престъпната им дейност. Със съдействието на държавата, разбира се.

Разследването

През лятото на 2007 г. двама надзиратели претърсват килията на 48-годишния тогава Васил Маникатов в Софийския централен затвор. Там той излежава деветгодишна присъда за наркоразпространение. Откриват три мобилни телефона.
 Горе-долу по същото време в локалното платно на бул. " Мария Луиза", срещу хотел "Принцес", спира черна тойота. Зад волана е възпълничък мъж - дългогодишният приятел на Маникатов - Петър Стоичков. Секунди по-късно към колата се запътва друг човек, който носи черен плик.

Отваря вратата на тойотата и хвърля плика на пода пред дясната седалка. Тойотата потегля веднага. Нито непознатият мъж, нито Стоичков подозират, че в района има половин дузина служители на ГДБОП. Секунди по-късно шофьорът е проснат по корем. В колата му е открит близо килограм хероин. 
Един ден по-късно Васил Маникатов ще получи обвинение за това, че е създал и ръководил от затвора организирана престъпна група за разпространение на хероин. В нея влизат още Петър Стоичков и съседът му Филип Кръстев, който е трябвало да препакетира и размесва дрогата. 
По това време Маникатов излежава деветгодишна присъда (отново за разпространение на наркотици) в Централния софийски затвор.

Съдът приема, че от затворническата килия Васил Маникатов първо се обаждал на продавачите на хероин, за да уговори цената. Преди сделката той изпращал свой човек да направи "снимка" - т.е. проба, от която да стане ясно качеството на наркотика. След като получел хероина, Маникатов давал инструкции как наркотикът да бъде обработен - разреден, раздробен и т.н.

След това пак той организирал реализирането на хероина на гръцкия пазар. Куриер преминавал с хероина през граница и оставял наркотика най-често на пътна табела по пътищата към Солун, за Аспровалта, Серес, Ксанти или Кавала. 
Плащането се извършвало задължително след получаването на наркотика. В повечето случаи Маникатов изпращал в Гърция свои приближени (Петър Стоичков), които се срещали с гръцките си "партньори" в крайпътни заведения за хранене или бензиностанции. Друг път били правени парични преводи по "Уестърн юнион" или по банков път.

Фактите за наркоразпространението от Сандански към Гърция липсват в обвинителния акт и макар да се извеждат от подслушаните разговори, за първи път се появяват в мотивите на присъдата на съда.

Съдът, председателстван от съдия Мирослава Тодорова, осъжда и тримата подсъдими (Маникатов получава осем години), но в мотивите казва, че по делото има много повече престъпност от включената в обвинението. Подробно се описват поредица от действия на лица, които Васил Маникатов ръководи от затвора по разпространение на наркотици от Сандански към Гърция, включително участието на хора, които не са привлечени като обвиняеми. По тези факти той не може да бъде осъден, защото не е обвинен от прокуратурата. Но тези факти от подслушването са били известни на службите, а това значи, че са знаели и какви суми събира Васил Маникатов.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Затвор с пет звезди и престижна работа"