Още по темата
България търси инвеститори
Правителството и банките агенти започват сондажи в Западна Европа за интереса към еврооблигации
21 юни 2012
Новите проблеми в еврозоната отново доведоха до покачване на застраховките срещу фалит в региона, включително и в България. Нарастването през последните два месеца е в рамките на 30 до 50 базисни точки, като българските 5-годишни суапове (CDS) в момента са на нива от около 350 пункта. Според анализ на Reuters финансовите връзки на източноевропейските страни с проблемни държави като Гърция, Италия и Испания вече притесняват западните пазари. Конкретните опасения зад поредното им покачване е фактът, че в Източна Европа значима част от банковия сектор се държи от финансови институции, базирани в Гърция, Италия и Испания, поясняват от агенцията. Внимание се обръща на България, където гръцки банки държат една четвърт от пазара.
Други анализатори не споделят тази теза.
Притесненията "Ако тези нововъзникващи икономики, често критикувани за слабите си финансови системи, се наложи да спасяват банките си, притиснати от кредитори в еврозоната, това може да се отрази и върху кредиторите на самата държава", се твърди в статията на Reuters.
Според дилър от международна банка, базирана в Лондон, обаче няма извънредни събития, които да налагат България да се разглежда с повече тревога от обикновеното. "Страната няма големи държавни задължения и е в по-стабилно състояние спрямо Гърция, и това се отчита. Вниманието към България обаче е по-високо в сравнение с Естония например и това е именно заради проблемите в Гърция. Основният сигнал, който се чака, са изборите в Гърция. Ако бъдат спечелени от социалистите, никой няма да се сеща за България", коментира банкерът пред "Капитал Daily".
"Според мен влиянието на Гърция над България се надценява от чуждестранните инвеститори", допълни портфолио мениджър от българска институция, пожелал анонимност.
По-силна позицияПритесненията за изтичане на капитали от български банки към техните централи заради финансовите им проблеми на този етап не са оправдани, подчертават вече неколкократно и от Българската народна банка (БНБ). От началото на кризата по-скоро тече процес по намаляване на задлъжнялостта (deleverage), който се изразява в това, че изплащането на стари задължения към външни кредитори превишава получаването на нови заеми отвън.
Външният дълг на банковия сектор по данни на БНБ към 31 март е бил 5.72 млрд. евро, или с 40% под върховата си стойност (9.63 млрд. евро) през ноември 2008 г. За сметка на това банките разчитат много повече на привлечен капитал от местния пазар.
Цената на този процес е причина в България икономическият растеж да бъде под потенциалния, тъй като средствата се използват за плащане на стари дългове вместо за инвестиции и създаването на работни места.
Със свиването на потреблението от 2009 г. в банките се натрупа депозитна маса, която при липсата на качествени и значими по бройка или обем проекти за кредитиране се използва за погасяване на външните задължения, а дори и се инвестира зад граница, за да не губят банките от лихвите, които плащат по тези депозити.
Подобен коментар направи наскоро пред "Капитал Daily" и директорът на Световната банка за Централна и Източна Европа и балтийските държави Петер Харолд. Българските финансови институции не държат в портфейлите си сериозни количества облигации на страни, търсещи финансова помощ. Затова и рискът от загуби при потенциално отписване на вземания не съществува.
Според Петер Харолд българските банки дори са станали по-устойчиви на външната несигурност поради факта, че в последните години депозитната база нарасна и така те разполагат с по-голяма сигурност.
Игра на цена"Ройтерс" сочат като парадокс високата цена на българските CDS-и и добрият кредитен рейтинг, който България има. Справка с данните показва, че CDS-ите ни са достигнали 353 базисни точки, а в началото на юни са били над 380 пункта.
В същото време обаче агенцията не отчита факта, че България е пред пласиране на емисия ерооблигации и е много вероятно застраховките й срещу фалит да се завишават от инвеститорите с цел да постигнат по-висока доходност по книжата, твърди портфолио мениджърът.
Емил Аспарухов, директор "Трежъри и капиталови пазари" в "ДСК България", смята, че страната ни има реалистични шансове да постигне доходност между 4 и 4.5%, ако еврооблигациите са 5- или 6-годишни.
Според други експерти, анкетирани от "Капитал Daily", страната ни ще постигне изгодна доходност по новите облигации, ако след изборите Гърция сформира правителство, което ще изпълнява договореностите с МВФ и Европейската комисия. Победа от социалистите обаче ще означава висока доходност по книжата.
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и Cog Graphics. Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
LinkedIn
Twitter
Email
Facebook
Зарче
Управлението на дълга е може би най-слабото място на сегашното Министерство на финансите. Те не я разбират тази материя, което може би е за добро - Велчев и Катев я разбираха и се възползваха да си спретнат едно забогатяване као от Клондайк.
Реално погледнато, в момента чрез рисковите премии на застараховките за фалит ни пробват колко висока стойност е приемлива за пазара. Държавата и финансите й в момента са в по-лошо състояние от времето, когато Велчев направи тежката си далавера. Тогава той усля да замени книжа с твърди гаранции за такива с мижавата гаранция на държавата ни и постигна 8,25 % доходност. Тогава ни оценяваха като място с огромен потенциал за ръстеж и сигурен бъдещ член на ЕС. Очакваха се доста инвестиции, а и имаше все още какво да се приватизира, или поне имаше разчетени плащания по извършени сделки. Инвеститорите в облигации знеха, че цените им ще са стабилни и при всоката за всяка нормална икономика доходност бяха готови "да тестват пазара" с малката по размери българска емисия.
Сега ние сме по-рисков емитент от тогава - защо да ни дават на нас срещу доходност от 4-4,5 %, при положение, че Испания и Португалия вземат срещу почти 7 % и зад тях е ЕСМ. Дори Италия, която е огромна икономика, получава финансиране срещу над 5 % доходност... Ние бодряшки се надяваме да намалим досегашната си лихва наполовина, както е направила Чили примерно в края на периода на Пиночет, все едно сме извършили индустриална революция, каквато те са...
Прочитане на целия коментар направили. Нямаме основания за подобна висока самооценка, още повече когато облаците над ЕС се сгъстяват. Реалистично е да се надяваме на лихвени плащания от 7,25-7,5 % доходност по книжата с продължителност 5 години, а какво ще стане едва ли може да се прогнозира - може и да повторим старата лихва, даже и да я надхвърлим. Възможността за намаление на лихвата е чрез удължаване на матуритета на емисията - примерно да е 10-годишна, защо не?
_____
agrotuz_newДо коментар [#18] от "Chievo":
Според мен, който познава инвеститорские обвързаности, много добре е схванал тясната връка на българската икономика с гръцката. Може би само с Турция връзката е съизмерима , но засега Турция не е рисков фактор, пък и не е част от ЕС. Същото е, както при негативните оценки за словенската икономика и банкова система поради италиянска собственост на капитала и обвързаност на продажбите.
При слаба гръцка икономика няма как тук нещата да са много по-добре, особено що се отнася до гръцките инвестиции и за фирми, работещи като подизпълнители на гръцките. На втори план са българските клонове на гръцките банки и българските банки с гръцка собственост. Първите, които изнесоха капитали от страната, бяха банките - към Гърция бяха репатрирани печалби, отчете се връщане на кредити към майките, накрая даже почнаха да държат пари на депозити "овърнайт" в гръцката банкова система. След това почнаха да се отчита фирмите - разходите остават за българските поделения, продажбите минават през гръцките собственици и там остава цялата печалба. При работа "на ишлеме" ставките са толкова занижени, че нашите фирми вече имат сериозни проблеми с разплащанията.
Колкото до междуфирмената задлъжнялост, това се отчита от анализаторите, но не е водещо. Това се пречупва през данните за "лошите кредити" в банковата система, които вече почти 3 години нарастват с темп,...
Прочитане на целия коментар изпреварващ ръста на депозитите. Това е като заложена бомба с часовников механизъм - времето изтича и когато гръмне, ще се окажем с размазана банкова система и на опашките за помощи.
_____
agrotuz_new-3 +3
Защо ли ?
Защото има банков сектор който е подвластен докъм 30 -40 % на Гръцки банки
Защото сме пред банкрут с идните плащания по дълг велчев и очертаващите се разходи (предизборни увеличения на заплати и пенсии)
Основно защото като недоразвита икономика частните инвестициони капитали първи отлетяха от нас и съседите на Гърция и оставиха недовършени проекти в имоти за милиарди
Отделно източването и пресушаването на кредита на филиалите + Бондоватакриза и 8 % Дянкови фантазии са си само фантазии защото реално питайте го след като вземе заема за банкрутирал Булгаристан колко ще е реалната лихва на тези няколко милиарда които чакат на всяка цена българският данъкоплатец .
Къде видяхте стабилност тук ?
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue.+9
Да ни разглеждат в един кюп с Гърция е като да разглеждат САЩ заедно с Мексико.
И това ми било инвеститори.......
+2
До коментар [#14] от "anihilator_jack":
Съгласен съм само с това, че е тъпо.
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel+8
До коментар [#10] от "Seola":
Между другото, 170-те млрд. лв не са само междуфирмена, а обща задлъжнялост на частния сектор. Т.е. в данните влиза и финансовата задлъжнялост, която в бг е ниска, но все пак увеличава стойността.
Показателя частна задлъжнялост България е около средната стойност за ЕС. Ако прибавим и държавния дълг, то по обща задлъжнялост страната ни е под средното ниво за ЕС. Без паника!
+2
До коментар [#10] от "Seola":
Междуфирмен
Междуфирмена задлъжнялост 170 млрд лв (най-висока оценка), БВП 75 млрд. лв. (за 2011г. по текущи цени).
-1 +3
До коментар [#13] от "The Shadow":
На запад от Будапеща няма такова нещо като България, Гърция, Румъния или Албания. Има едно общо понятие Балкани и когато една закъса, всички го отнасят. Тъпо е, но е факт.
_____
No pain, no game!-2 +4
И ако може някой да ми обясни защо сме в кюп с Гърция... Банките ни имат рекордна ликвидност и покритие на всичко, външния дълг е незначителен и т.н. Къде е приликата???
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-2 +2
До коментар [#1] от "aron25":
Имаш предвид строителните фирми, нали? Ама не всичко е строителство бе пич. Но ако се занимаваш с това, следва че повечето ти познати и приятели са в този сектор, от което добиваш впечатление за повсеместност. Реалностите са други, имам доста широк поглед. Всъщност, от 2008ма насам задлъжнялостта спада, защото фирмите си разчистиха клиентите поради по-консервативните очаквания и намалено доверие.
-1 +6
Отново се заблуждаваме че лошиге оценки които получаваме са причина от вън. Влияние от вън винаги има но България следва да покаже потенциал за развитие на икономиката си. В кои отрасли,кое ще се подкрепи от държавата и кога се очакват резултатите. Кога ще приключим прословутата си административна реформа. Кага ще намалим бумащината в следствие закони и подзаконови актове,Кога ще спре политизиране на институциите и ще се назначават специалисти на конкурсна основа, съгласно закона за държавния служител. Кага съдебната система ще избира сама своите ръководители и тогава ще е ясно, че никои не и е виновен за резултатите,кога партиите ще станат истински а не лидерски и т. н. Тогава ще получаваме високи оценки.
-3 +10
Междуфирмената задлъжнялост засяга държавата когато е в пропорция 10 пъти на цялостният БВП който произвежда държавата както е в момента.
Тези неразплатени задължения са основен структурен проблем на икономиката защото за държава като Българияте убиват растежа
Държавата краде " приходи от Бизнеса и корпоративният сектор за да заплаща заплати,бонуси и услуги
Проблем е когато двигателят на икономиката не работи и приходите ти падат от стотици закрити бизнеси и работни места ти генерираш същевременно генерираш държавни разходи много над това което можеш да покриваш
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue.-3 +10
До коментар [#5] от "aron25":
Междуфирмената задлъжнялост засяга държавата минимално. Единственият механизъм за утежняване на държавния бюджет е при положение, че банките не могат да си получат кредитите обратно и това доведе до банкови фалити и нужда от държавна помощ. Това е много малко верятно, защото нивата на банково кредитиране са много под средните за Европа, а и процеса на изплащане на кредити започна още преди няколко години.
-2 +8
е добре де, що ми сложи минус, аз на тебе сложих ли? Нали сме за цивилизована дискусия?:)- цитат на коментар #7 от “zumz”
Не, не съм аз - гледай сега, че ти слагам +:)
-10 +5
До коментар [#5] от "aron25":
е добре де, що ми сложи минус, аз на тебе сложих ли? Нали сме за цивилизована дискусия?:)
-2 +7
неизпълнени
от държавата
-4 +14
До коментар [#4] от "zumz":
Много неясна остава позицията на правителството - Дянков твърди, че се е издължил по договорите с частните фирми, но май не е съвсем така. Някои от тях продължават да се оплакват, че неизпълнените задължения към държавата ще доведат до верижни фалити на фирми, които взаимно имат да погасяват много пари, кредити от банките.. Ако фалират, както казваш, че държавата няма отношение, кой ще тръгне да спасява взетите вече кредити/надали фирмите ще разполагат с активи да ги погасят/? Много от тези застрашени фирми са наистина сериозни банкови длъжници. Този въпрос може би трябва да се обсъди внимателно.
-12 +11
До коментар [#1] от "aron25":
Не разбирам какво искаш да кажеш - "междуфирмената задлъжнялост" засяга финансовите отношения между частни компании, държавата няма участие в това и тяхната "задлъжнялост" не виждам по какъв начин може да се отрази на финансовия рейтинг на България. В такива случаи някои фирми могат да фалират, но като цяло това не засяга стабилността на финансовата система освен, разбира се, ако държавата не е гарант по такива заъдължения и поема токсичните активи. Ама в българския случай май не е така?
-1 +19
"В същото време обаче агенцията не отчита факта, че България е пред пласиране на емисия ерооблигации и е много вероятно застраховките й срещу фалит да се завишават от инвеститорите с цел да постигнат по-висока доходност по книжата, твърди портфолио мениджърът."
Именно...
-7 +42
И..сякаш никой не вижда огромният айсберг, който бавно се носи и неминуемо ще срещне икономиката ни - междуфирмената задлъжнялост е толкова страшна беда, че никой не иска даже и да говори на тази тема. А тя ще бъде решаващ фактор само след месеци...
преглед на коментар
Нов Коментар