Миналата  седмица премиерът Бойко Борисов направи едно съобщение във връзка със Закона за съдебната власт, което остана встрани от общественото внимание: "Сега във вторник министър Цветанов и министър Ковачева ще бъдат в Брюксел и още веднъж ще обяснят аргумента за рисковете, ако още сега опитаме да направим това – с пряк избор да бъдат избрани (членовете на ВСС от магистратската квота – бел. ред.), което практически означава, че трябва в една зала, да речем в НДК, да се съберат всичките и малко като избора на папата – да стоят там няколко дена, докато изберат. А ако не изберат – какво ще стане?

Просто всички аргументи да бъдат казани на Европейската комисия и ако те считат, че рисковете да не се избере ВСС или впоследствие да не се избере главен прокурор са оправдани, още сега ще опитаме и варианта за пряк избор." (курсивът мой) Накрая е казано най-същественото - че прекият избор да се въведе и сега, ако "те" считат рисковете за оправдани.

Канал за влияние

В понеделник вътрешният министър Цветан Цветанов говори по Би Ти Ви за "изчезването" на  т.нар. братя Галеви, едва след което те бяха обвинени за пране на 35 млн. лв. Преди това МВР трябва да ги е държало стриктно под око, щом е събрало доказателства за прането. Е, тогава как изчезнаха двама осъдени, изпрали 35 милиона?

Според думите на министъра обаче именно МВР работело за истинско правоохранение и правосъдие, а едни други и лоши - като съюзът на съдиите и още 10 неправителствени организации, настояващи  за пряк избор на магистратската квота във ВСС -  работят в обратна посока.

Аргументът на Цветанов, че той нямало как да влияе на този ВСС, понеже бил избран от предишната власт, е циничен. Историята на досегашните съвети показа, че не е важно кой ги е избирал, защото всяка политическата власт успява да ги овладее.

Ако управляващите са наистина заинтересувани от промяна, тя няма да се състои, без да се промени най-напред начинът, по който се формира органът за управление на съдебната система - поне за магистратската квота няма конституционни пречки. Досегашният делегатски принцип показа само възпроизвеждане на пороци - най-вече чрез влиянието върху избраните делегати, които на свой ред избират членовете на ВСС.

Възможност за отзоваване

Промяна може да има само ако се регламентират и правомощията на един нов орган – Общото събрание на съдиите в България, а по същия начин и на останалите две звена – прокуратурлата и следствените служби.

По искане на част от него би трябвало да може да се отзовава изборен член на ВСС, който покаже нравствена непригодност (припомням онези съдии от ВАС и шефа на Апелативниия съд, чиито роднини си накупиха на безценица терени в Приморско, а петчленките на ВАС именно им отмениха дисциплинарните наказания).

ГЕРБ отхвърля предложените промени, без  да посочи нито един аргумент по същество. Мотивите против прекия избор са само формални - как толкова много хора (2500) ще се съберат на едно място и ще правят избор "като на папата няколко дни"...  А в Румъния, където съдиите и прокурорите са два пъти повече от нашите, вече въведоха процедура, близка до предлаганата от неправителствения сектор в България.

Трябва да се промени начинът за формиране на ВСС, за да се спре и възпроизвеждането на непотизъм (така наричат по брюкселски шуробаджанащина), непукизъм, аморализъм.

Без абсолютно никакъв поглед върху членовете му в продължение на 5 години на какво основание управляващите твърдят, че следващият съвет няма да е като този? Сегашната ситуацията е на конституционен абсурд - ВСС е единственият орган в държавата, който не е отговорен пред никого, но това не означава, че не подлежи на задкулисен натиск и влияние.

С такава възможност разполага политическата власт и това, което наблюдаваме в годините, е как тя се възползват максимално от нея.