"Тези, които ходят на риба в Стряма, ще могат да ловят риба, която е много чиста." Думите са на министър-председателя Бойко Борисов по време на откриването на пречиствателната станция на Сопот преди близо две години. Възхищението от модерното съоръжение за 18 млн. лв. с внедрена в него "много висока технология" днес е забравено.
Сега трепетите в община Сопот са други. Миналата година кметството разбира, че ще трябва да върне 25% от инвестираните в изграждането на съоръжението пари заради нарушения при провеждането на обществената поръчка за строител. Парадоксът тук е, че финансовата корекция на проекта е близо 4.5 млн. лв., а целият бюджет на общината за 2012 г. е 5.3 млн. лв. От тях повече от половината са за делегирани от държавата дейности, т.е. за училищата, болниците, социалните служби. Има и още. Срещу Сопот е заведен иск от фирмата - изпълнител на съоръжението, за неразплатени 250 хил. лв., който е потвърден от съда. Така кметството може да се окаже и със запорирани сметки. Възможностите пред общината са две - да потърси външно финансиране или да преговаря за разсрочване на задължението.
В ситуацията на Сопот днес са голяма част от общините, които изпълняват проекти с европейско финансиране. Общата стойност на корекциите, наложени им до момента, е близо 50 млн. лв. И ако за някои кметства санкциите са малки и едва ли ще се отразят на финансовото им здраве, за други те са, меко казано, непосилни.

Братя по неволя

Няма община в България, на която да не й е наложена финансова корекция по проект според председателя на Националното сдружение на общините Тодор Попов. Той посочва, че това е много демотивиращо, особено за малките кметства, при които дори една санкция би довела до ситуация на неплатежоспособност. Това вижда като потенциален проблем при прилагането на санкциите и министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Най-големи неволи общините имат с двете основни оперативни програми, насочени към подобряването на условията на живот в градовете - "Регионално развитие" и "Околна среда". От финансовите корекции страдат и малките населени места, които изпълняват проекти по програмата за развитие на селските райони. Въпреки че сумите по нея не са големи, те се изпълняват от селища с много малки бюджети, за които всяка една финансова санкция може да е фатална.
Основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на проекти с европейско финансиране, са свързани с провеждането на обществените поръчки по тях. Най-честите констатации са за поставянето на дискриминационни критерии, ограничителни условия и разделянето на обществени поръчки, неща, които предполагат нагласени процедури. Корекции са налагани и за неизпълнени в пълен обем дейности или пък за проекти, в които инвестицията е неефективна.

Спорна дисциплина

Финансовите корекции бяха въведени през юли 2010 г. от българското правителство с цел България да пази интересите си, като сама открива грешките по проектите, които изпълнява. Тогава този финансов ресурс остава в страната, но би се изгубил, ако нарушенията бъдат открити от контролен орган на Европейската комисия в страната. Очакванията бяха още и че чрез този механизъм ще се подсили самоконтролът на общините при реализацията на проектите, финансирани с европейски средства. Според министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, откакто е започнал процесът на корекции, има очевиден тренд за намаляване на допусканите грешки. Статистиката показва, че по оперативна програма "Регионално развитие" например нивото на грешки при проектите е спаднало от 6.5% през 2010 до 2% за миналата година. Това според управляващите е сигнал, че общините са си взели поука. Самите корекции могат да се налагат по време на изпълнение на проекта или след неговото приключване, каквато е най-честата практика. "Спестените" пари се разпределят по други проекти, където се прецени, че има нужда.
"Санкциите са част от процеса на учене за администрирането на европейски средства. За съжаление уроците се оказват доста скъпи. Те са непосилни да бъдат платени от малките общини, като дори за някои от тях тези финансови корекции може да се окажат заробващи", казва Здравко Сечков, изпълнителен директор на Фондация за реформа в местното самоуправление. Според него до финансови корекции би трябвало да се прибягва много рядко и тогава, когато са нанесени щети - например са платени повече средства, отколкото е трябвало. "Струва ми се, че има известно презастраховане от нашите управляващи органи", казва Здравко Сечков.

Проформа съгласуване

Тодор Попов смята, че налагането на финансова корекция изглежда странно, при положение че проектите са съгласувани със съответните управляващи органи, тръжните процедури са преминали предварителен контрол през поне няколко институции, а евентуалните процедури по обжалване са приключили със съответното произнасяне от съда.
"Да, общините носят отговорност за проектите си. И, да, понякога допускат грешки. Но след като тези проекти са били предварително съгласувани, трябва да се помисли за възможността за солидарност и от страна на управляващите органи на оперативните програми при налагането на финансови корекции", казва той.
"Всеки кмет използва този аргумент - и аз ако бях кмет, и аз щях да го използвам", казва Томислав Дончев. Той обаче допълва, че предварителният контрол е опит на управляващия орган на съответната програма да открие дефекти, което не променя чия е финалната отговорност. "А тя е на този, който възлага, т.е на общината", допълва Дончев. Все пак той признава, че има случаи, когато управляващ орган е поемал корекциите, но това е допустимо единствено в случаите, в които вината не е на бенефициента. "Например през 2009 г. е имало проект, който по българския Закон за обществените поръчки е бил легален, но е противоречал на европейските норми", разяснява министърът.

Печеливш - губещ

"Никой не казва, че има пари. Всички мрънкат. Някои общини е очевидно, че могат да платят, други е очевадно, че не могат", казва Томислав Дончев. Доволни или не от финансовите корекции, кметствата нямат полезен  ход, с който, веднъж санкционирани, да не възстановят сумите. "Средствата са изискуеми", казва Томислав Дончев. Възстановяването на парите става по няколко начина - доброволно, принудително чрез НАП или чрез прихващане от бъдещи плащания по други проекти, които съответната община изпълнява в момента. Последното обаче крие доста рискове, тъй като би могло да навреди на изпълнението на текущи проекти.
"Тези финансови корекции, колкото и да са неприятни за нас, не са наказание. Все пак управляващите органи са длъжни да защитават европейските средства, от чието правилно усвояване зависи и нарастването на доверието на Европейския съюз към България", казва въпреки горчивия опит на Сопот председателят на общинския съвет Мариана Кацарова. А иначе местните власти са категорични - липсата на административен капацитет и недостатъчната подготовка са основната причина за грешките при проектите, а оттам - и за санкциите.
Решението към момента е създаването на "кредитен пул", който да подпомага общините с проблеми и да следи за това как те си изпълняват бюджетите. Това обаче е все още в бъдеще време.
Така поне засега решението на проблема, изглежда, е в ръцете на общините - те трябва да бъдат много по-прецизни в изпълнението на техните проекти. Иначе ще са обречени на много финансово притеснени години подобно на Сопот.

По темата работи и Огнян Георгиев