България ще изтегли нов заем от международните пазари идната или по-следващата седмица. За това намекна финансовият министър Симеон Дянков

Линк досие

Симеон Дянков е заместник министър-председател и министър ... Цялото досие

пред журналисти в Бургас. "Очаквам до края на тази и идната седмица там да имаме много добри новини", каза финансовият министър и обясни, че България е на финалната права на пускането на облигациите.

Източници на "Капитал" не изключват възможността новата облигационна емисия да бъде пласирана още в понеделник или вторник. Според финансист, пожелал анонимност, емисията е можело да бъде пласирана още в петък, след приключването на срещата на европейските лидери, чиито резултати зарадваха пазарите.

Финансовият министър обаче очаквал инвеститорите да покажат още по-голям оптимизъм утре и във вторник, след като държавните ръководители се разбраха Европейският фонд за финансова стабилност да помогне за рекапитализирането на испанските банки директно, а не чрез кредитиране на правителството.

Противното щеше да принуди кабинета на Мариано Рахой да съкращава разходи, за да обслужва новия дълг в бъдеще и така да задълбочи рецесията, в която страната е изпаднала, а призивите за напускане на еврозоната щяха да се пренесат от Гърция в Испания.

Как ще се възползваме ние

Оптимизмът на пазарите се очаква да понижи рисковата премия на българските облигации. Най-легитимен измерител за тази оценка е дериватът CDS (Credit Default Swap), който представлява застраховка срещу провал на държавата да обслужва външния си дълг. Цената му се изчислява в базисни точки, като всеки 100 базисни точки правят един процентен пункт в рисковата премия, търсена при инвестиция в бъллгарски книжа. Тя се добавя към лихвата по считаните за безрискови германски облигации.

В петък българските CDS-и се котираха при цена от 332 точки, а доходността по 5-годишните германски бундове е около 1%. Затова анализаторите прогнозираха доходност по българските облигации около 4.30 – 4.40%.

Участници на пазара пък коментираха, че очакват книжата да са със срочност 5 години.

Защо теглим заема

В края на януари 2013 г. България трябва да изплати една от двете облигационни емисии, които бяха договорени през 2002 г. от тогавашния финансов министър Милен Велчев. Плащането в размер на 818 млн. евро плюс последните лихви по този заем трябва да се извадят от фискалния резерв. Той обаче финансираше голяма част от бюджетните дефицити в последните 3 години и, за да не се изпраща негативен сигнал, който може да намали и доверието в България, правителството реши да рефинансира падежиращия заем с изтеглянето на нов.

В началото на юни, когато договорът с банките агенти на емисията бяха сключени, Симеон Дянков

Линк досие

Симеон Дянков е заместник министър-председател и министър ... Цялото досие

 обясни, че заемът ще се използва изцяло за рефинансиращата операция и с него няма да се плащат текущи бюджетни дефицити.

Как се стигна дотук

В началото на годината правителството възнамеряваше да финансира падежиращия заем с постъпленията от приватизация на дялове от Български енергиен холдинг. Допълнителните средства щяха да дойдат с операция, при която Сребърният фонд (част от фискалния резерв), също щеше да купи част от новоемитирани държавни ценни книжа, но на вътрешния пазар. Това щеше да е финансов инженеринг, защото едновременно се плаща заем към външните кредитори, но се запазва размерът на фискалния резерв, а държавният дълг не намалява.

Тази идея бе разкритикувана първо от опозицията и независимите икономисти, но кабинетът не се отказа и подготви законопроект, с който се позволява на фонда да купува български ценни книжа (това в момента му е забранено). Последвалата съпротива от Българска народна банка и критичното становище на Европейската централна банка принудиха кабинетът да предложи нова емисия глобални облигации на международните пазари.

Законопроектът обаче не е оттеглен и, макар да не се обсъжда, все още е в деловодството на парламента.