Потребителите на биохрани вече ще могат по-лесно да разпознават сертифицираните продукти, след като от 1 юли зеленото лого на ЕС за биологично производство, познато като "европейски лист", вече е задължително за всички пакетирани биохрани, произведени в ЕС по необходимите стандарти. От началото на август то ще бъде задължително и за биологичното вино, а реколта 2012 ще е първата, която ще го постави.

На етиката наред с логото трябва да фигурират и кодът на контролния орган, и мястото на производство на земеделските суровини. Същевременно на всички продукти могат да се поставят и допълнителни частни, регионални или национални знаци. За неопакованите биологични продукти, както и за тези от други страни марката обаче не е задължителна.

"Европейският лист" бе създаден заради бума на биохраните през последните години и огромното разнообразие от сертифициращи фирми и марки в Европа, които не само объркваха потребителите, но също така сред тях успяваха да се промъкнат и фалшиви маркировки, имитации и др., поставяни върху конвенционални храни.

Сериозен ръст и в България

През последните години потреблението на биологични продукти в евросъюза постоянно нараства, като в момента техният пазарен дял е около 2%. Производството също се е увеличило значително през изминалото десетилетие — днес около 5% от всички земеделски площи в Европа и над 2% от стопанствата са сертифицирани като биологични. Това са повече от 200 хил. ферми.

Тенденцията е силна през последните години и в България, а в края на 2011 г. общият брой на регистрираните в Министерството на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 1054 - близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г. продължават да нарастват и площите, обхванати от сертифициращите системи - през 2011 г. те достигат 26.6 хил. ха. Най-предпочитани от производителите са зърнените култури - основно пшеница, ечемик, ориз, царевица и ръж, като последните две отбелязват близо двоен ръст.

Нарастват и площите с трайни насаждения, а особено голям е интересът към орехи, лешници, бадеми и кестени. Увеличават се и площите с насаждения от ябълки, сливи и кайсии. Ръст има и в техническите култури като лен, слънчоглед, сусам, рапица. В България се отглеждат още и биосертифицирана маслодайна роза, пресни зеленчуци и подправки, ягоди, култивирани гъби, дини и пъпеши, череши и др., а за първи път през 2011 г. в системата се включени и площи с не толкова типичните за нашето земеделие артишок и маслини. Огромни са и земите с диворастящи култури - над 500 хил. ха.
Сериозен спад бележат само фуражните площи – от 3800 ха през 2010 г. до едва 1000 ха през 2011 г., а собствениците им са се преориентирали към други култури, показват данните.

Продукти за износ

В животновъдството също има осезаем напредък - през 2011 г. над два пъти и половина е нараснал броят на говедата, а миналата година за първи път в България е била регистрирана и биоферма с 200 бизона. В страната вече се отглеждат по биологичен начин общо над 10 хил. овце и кози. Има проявен интерес за стартиране на биологично птицевъдство, показва доклад на земеделското министерство. Особено голям е и ръстът в пчеларството - пчелните семейства са се увеличили от 46 000 на почти 59 000.

Всичко това води и до ръст на продукцията. Най-добре се представя биологично произведеният мед, който е много търсен на европейския пазар. Неговият обем е нараснал с 14% за година и е надхвърлил 1200 тона. Но благодарение на увеличения брой биологично отглеждани животни расте и обемът на млечните продукти като кисело мляко – 194 тона през 2011 г. срещу 74 тона през 2010 г. и биологичното бяло саламурено сирене – 144 тона, или с почти 30 тона повече от предходната година.

Българските биопродукти обаче масово се търгуват на европейския пазар, а предлагането им на вътрешния е твърде ограничено. Там отявлено доминират чуждите биохрани.