Потреблението в България се свива, съобщи Националният статистически институт. През май спадът е с 0.3% спрямо април и с 1.8 на сто на годишна база.

Това означава, че българите все още не считат кризата за отминала и от притеснения за доходите си и работните места предпочитат да купуват по-малко, а ако имат свободни средства, те се спестяват.
Поне до момента данните опровергават и правителствената прогноза, че потреблението ще бъде двигател на икономическия растеж през тази година, тъй като продажбите на дребно отразяват именно крайното потребление.

Най-сериозно (с 11-9%) през май са се увеличили дистанционните продажби, при които се правят поръчки по интернет, или телефона. Ръст на оборотите има още при търговията с лекарства и козметика – с 3.8%, при хранителните продукти – с 2.2%. Един от секторите, където често настъпват промени, е търговията с компютъри, таблети и мобилни телефони. Компаниите отбранша са увеличили продажбите си с 1.9% на годишна база.

Текстилният бранш, техниката и мебелите са най-засегнати

Тежко засегнат обаче продължава да е текстилният бранш, като българите са купували с 18% по-малко отколкото миналия май. Търговията с битова техника и мебели също спада – с 5.7%, а при горивата има намаление с 2.6%.

Продажбите на дребно доказват и че приходите от ДДС не нараствата заради съживено потребление, или изсветляване на икономиката, а заради промяна във външнотърговската динамика.

През април НАП съобщи, че обороти в ДДС декларациите за март са нараснали с 3 млрд. лв. спрямо март миналата година. Експерт от Министерство на финансите обаче поясни, че това са нетни стойности, при които се сравняват дължимият ДДС от вътрешна търговия и внос с износа, за който експортните компании си възстановяват ДДС.

По последни данни на НСИ през периода от януари до април износът расте с 2.5% на годишна база, а вносът се увеличава с 11%.

Външно търговският дефицит пък е 2.37 млрд. евро или почти тройно по-голям от същия период на миналата година, а при равни други условия това означава и тройно по-голям ДДС от облагане на нетния експорт.

Какво вещаят данните
Данните за потреблението показват, че то не се развива така, че да съживи икономиката, но за разлика от миналата година, през тази износът също забавя растежа си.

"Икономиката е в рецесия, която след изглаждане на данните няма да се вижда, но поне номинално БВП няма да расте. негативното развитие на потреблението отразява притесненията на хората дали ще запазят работните си места и доходите. Това е причината за отлагане на текущото потребление и за спестяването на малкото свободни средства", коментира Петър Чобанов, макроикономист от Център за ускорен икономически напредък.

Според него данните за брутния продукт са положителни през първото тримесечие, защото НСИ използва удобни дефлатори при изчисляването му и икономиката расте, заради по-ниски производствени цени.

"Не знам на какво се базираха очакванията за ръст на потреблението, след като нито доходите се увеличават, нито кредитирането се отпушва. По отделни пера има номинален ръст, но това са малки признаци за съживяване и сме далеч отистински растеж. Нашата основна прогноза е за тази година икономиката да остане в застой и БВП да е не расте" пък коментира Георги Стоев от Industry watch.

Той обясни, че очаква и следващата година да е близка до стагнацията и очаква положителните промени през 2014 година.