Националната агенция за приходите отказва да преследва истинските данъчни измамници, а вместо това избира да приписва задължения на коректните фирми, които в миналото са търгували с компании нарушители.

На този проблем за пореден път наблегнаха адвокати и мениджъри, които участваха на кръгла маса за прилагането на закона за ДДС. Тя беше организирана от Българската стопанска камара (БСК). Компаниите поискаха отмяна на солидарната отговорност на фирмите по ДДС, както и по-ясни правила за това коя доставка се признава от данъчните за реално извършена и коя - не.

Това е важно, защото, ако дадена сделка се определи от приходната агенция като съмнителна, компаниите не могат да си възстановят косвения данък. Печели държавата – тя получава повече постъпления, но пък по този начин обезкръвява работещия бизнес, вместо да преследва неизредните компании. Подобна политика в дългосрочен план не е полезна за икономиката, но е практика на администрацията от години.

"БВП расте с 0.5% за първото тримесечие. Потреблението намалява, търговският дефицит е минус 800 млн. лв. в сравнение с предходното, инвестициите спадат. А БВП расте, но за сметка на данъците, които неправомерно се събират", твърди изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

Виновен за всичко
Солидарната отговорност беше въведена преди години, за да бъде защитен държавният интерес от недобросъвестни данъкоплатци. Тя позволява на данъчните да търсят дължимия и неплатен данък от търговските партньори на неизрядна фирма. И съответно да не им възстанови ДДС.

Например, ако дружеството Х е продало стоки на фирмата У, а У – на предприятието Z, и ако дружеството Х не е внесло дължимия данък, отговорността да бъде поемана първо от фирма У и в случай че от нея не могат да бъдат събрани тези пари, тогава пред администрацията отговаря Z. Според закона отговорност може да бъде потърсена дори и от доставчиците на Х.

Друго основание да се отказва възстановяване на косвения данък е, ако доставката бъде определена като нереална от приходната агенция. Представители на различни браншове - металургия, месопреработване, производство на целулоза, както и адвокати, специализирани в областта, твърдят, че една от основните причини за тази практика е липсата на достатъчно прецизна нормативна уредба. Както и по-ясни критерии кои сделки се приемат за действителни.

Проблемът придобива още по-голям мащаб, ако става въпрос за търговски отношения с фирми от ЕС. Тогава българските им партньори чакат данъчните да засекат дали доставката или покупката им е била приключена от техните контрагенти зад граница.

В рамките на евросъюза това става през единната система за обмен на ДДС информация VIES. И обикновено отнема поне шест месеца, въпреки че от януари срокът беше свит наполовина, проблемът все още продължава да стои заради възможността за удължаване на ревизията и нейното безконтролно спиране.

Данъчни служители твърдят, че при по-малки суми (например 10 - 20 хил. лв.) чуждите приходни агенции рядко си губят времето да отговарят на нашата. В този случай практиката на НАП била сделката да бъде обявена за нереална. А от това губи малкият бизнес, който не работи с големи обеми. 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Исканията"