Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
15 27 юли 2012, 15:55, 9369 прочитания

Владислав Тодоров: Системата за сигурност у нас е по-скоро книжна

Професорът от Пенсилванския университет пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

От Бургас до Бейрут

Какво ще стане, ако България посочи Хизбула за отговорна за атентата в Сарафово

7 яну 2013

От ДС с любов

В архивите на комунистическия репресивен апарат няма информация, че бъдещите герои на прехода са били програмирани да станат милионери

13 дек 2012

Въпроси и отговори за терористичната атака в Бургас

Какво знаем със сигурност и какво още трябва да се разбере

27 юли 2012

Ехото от терора

Какво направиха другите страни в Европа преживели атаки

27 юли 2012

Когато защита е само дума

Ако властите бяха изпълни собствения си антитерористичен план, шансовете за успешен атентат щяха да са много по-малко

27 юли 2012

Черният лебед на терора

Какво и как трябва да се промени в службите за сигурност, за да предотвратим бъдещи атентати

20 юли 2012

Ние и войната на другите

България стана бойно поле за международен тероризъм. Причините тепърва ще се изясняват, но изводите от трагедията в Бургас са потискащи

20 юли 2012

Следобедът, който сложи край на залаганията

Може ли един ужасен юлски ден да провали целия туристически бизнес

20 юли 2012




Профил

Владислав Тодоров е доктор на философските науки и преподавател в Пенсилванския университет. Докторската му дисертация е в областта на руската политическа история. През лятото на 1997 г. той специализира в центъра "Удроу Уилсън" - Вашингтон, по проблеми на сигурността, преподавал е  история на тероризма, автор е на книгата за тероризма "Хаотичното махало".
Атентатът в Бургас въпреки кървавите кадри и жертвите сякаш не мина през съзнанието на обществото, дали не сме претръпнали към тероризма?

- Последният терористичен акт, преди този на летище Сарафово, беше случаят с двамата отвлечени български шофьори и излъчената тяхна екзекуция по интернет.  Този акт имаше политически смисъл – да изкара България от участието й във войната в Ирак, като уплаши обществото и го настрои срещу това участие. Това беше част от масирана терористична кампания срещу участващите в коалицията нации. В България това проработи – имаше голям обществен резонанс, имаше двама души - български жертви, наказани за това, че са българи. Обществото тогава реагира бурно и драматично в сравнение със случилото се на Сарафово.

Тук също имаше убит един българин, шофьорът...

- Да, при това мюсюлманин. Но той е колатерална, странична жертва. Вероятно това е причината. Колкото и зверски да е актът и колкото и медиите да се опитват да го натрапят на хората, ставаше дума за атака срещу Израел на наша територия.

Фокусът беше изместен върху това как този атентат може да попречи на туризма ни, по-меркантилни ли сме станали?

- Жертвите са чужди граждани, на прицел е Израел, а не България. По принцип тероризмът има за цел да промени политиката или поведението на гражданите, като ги уплаши до смърт и мобилизира общественото мнение срещу властващи в момента политики. В случая българските граждани не са директна цел, защото очевидно целта на това действие не е да се промени политиката на България или мнението на българите чрез всяване на страх.



Съществува твърдение, че България е била избрана, защото е "мека цел", т.е. има занижени критерии за сигурност.

- За жалост, за да станем "твърда цел", трябва да минем през фазата на "мека цел", докато службите чрез практика се учат ефикасно да реагират.

След атентатите в Ню Йорк, Мадрид, Лондон бяха взети изключителни мерки за сигурност. Ще изникне ли дилемата сигурност срещу права и в България ?

- Не мисля, поне не на база на случая на летище Сарафово. Не български, а израелските граждани са в несигурност. Те са застрашени по целия свят, защото има интернационализиране на заплахата. Подобен беше случаят с американските граждани след атентата на "Ал Кайда".

Терористите стават все по-изобретателни, може ли да се очакват други изненадващи и страшни атентати?

- От известно време насам тероризмът се развива в посока на така наречената съпротива без лидерство. Парадоксалното е, че това е тактика, измислена в САЩ, за противодействие при евентуална инвазия от страна на Съветския съюз. Идеята е, че всеки знае кой е смъртният враг и че той трябва да бъде унищожен и всеки според възможностите си може да се съпротивлява, както се каза, "по места". Тоест не е нужно лидерство, централи и директиви. Възможно е в случая "Сарафово" да имаме напълно свободен атом, самоинициативно действащо лице. Типичен пример за подобен самосезирал се терорист е Тимъти Маквей, извършил бомбеният атентат в Оклахома през 1995 г. "Ал Кайда" развива подобна идея – глобално оплетена мека, почти течна, мрежа, която не се къса, а се прелива и дава изключителна възможност на лица и малки групи да действат сами. А и колкото по-децентрализирана е една система, толкова по-трудно е да бъде изкоренена тя, особено когато светът гъмжи от самоубийци единаци с ясна кауза и враг.

Можете ли да предположите кой стои зад атентата в Сарафово?

- Ветрилото е много широко – дали е един човек-бомба, местна ядка или "Хизбула" – можем само да гадаем. Обществената параноя обаче, както и медийните експерти, които я захранват, имат тенденцията да привиждат в подобни актове големи конспирации, а не голям хаос на случайни фактори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г. Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г.

Ниската степен на образование и липсата на работа поставят хората в по-голям риск от живот в лишения

23 юни 2017, 7485 прочитания

Болтовете не падат сами 12 Болтовете не падат сами

Прокурори, пътища, автомобили - какво се случи с колата на Лозан Панов

23 юни 2017, 20539 прочитания

24 часа 7 дни

23 юни 2017, 29636 прочитания

24 юни 2017, 1796 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Аз на тебе, ти на мене

Парламентарните групи парцелираха квотата си във ВСС и обърнаха гръб на гражданския сектор

Завръщане към стартъп корените

Изпълнителният директор на "Телерик академия" Бойко Яръмов пред "Капитал"

Върхът на слънчогледа

Компанията за преработка на слънчоглед "Олива" за първи път надхвърли оборот от над половин милиард лева, а до дни започва строителството на новия й завод за 40 млн. евро

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете