Делян Добрев смени Трайчо Трайков на поста министър в икономическото министерство
© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Още по темата
Вълна от концесии за анализ
Икономическото министерство търси осем консултанта, които да подготвят процедурите през следващите четири години
5 дек 2012
Линк досие
"Обърнахме доста пластове в енергетиката и вкарахме в релси големите енергийни проекти, преработихме правилата по европейската програма "Конкурентоспособност", така че да са в интерес на бизнеса. Създадохме всички стратегически документи, които си бяхме поставили за цел и се очакваха от нас. Заехме пробизнес позиция във всички теми, свързани с административен климат, данъчна среда и социално-трудови въпроси". Така в средата на 2010 г. в интервю за "Капитал", тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков оцени първата година от своето управление. Две години по-късно, през март 2012 г., Трайков беше ненадейно уволнен и на негово място дойде неговият заместник-министър с ресор енергетика Делян Добрев. По повод решението за смяната на Трайков през март 2012 г. премиерът Бойко Борисов оцени свършеното в министерството така: "Много неща започнахме да правим с него (бел. ред. - Трайков), може би най-тежкото министерство... повече от три години все още сме само започнали. И ако трябва да сравните предишното министерство на икономика и енергетика и сега - разлика няма."
Новоназначеният министър Добрев пък постави като свои приоритети развитието на икономиката и туризма. Той обеща повече подкрепа за малките и средните предприятия и повече усилия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Заради разнородните сектори, които управлява ведомството, разделихме анализа на свършеното в по-едри направления като енергетика, туризъм и т.н.Добрият край на мегапроектитеВъпреки желанието да насочи усилията си към решаването на икономическите въпроси Добрев също не успя да избяга от образа на енергиен министър, който беше наложен и на Трайков. Това отчасти е нормално, като се има предвид, че най-много активи държавата все още държи именно в енергийния сектор. В много направления МИЕТ има само символични функции, като туризма например.
С встъпването на длъжност на Добрев беше взето и едно от основните решения изобщо в управлението на
ГЕРБ
Линк досие
На 16.11.2006 г. инициативен комитет от 60 души приема ... Цялото досие
– отказът на България от проекта "Белене", след като подписването на окончателния договор за изпълнение беше отлагано 13 пъти. Макар че то беше подготвяно още от Трайков, накрая спирането беше санкционирано от премиер след доста преобръщания в неговата позиция.
Милионите, налети в "Белене", бяха договорени от предишното правителство, но
ГЕРБ
Линк досие
На 16.11.2006 г. инициативен комитет от 60 души приема ... Цялото досие
продължи да ги плаща (макар и не директно от бюджета) близо две години след идването си на власт. Обяснението отчасти беше, че средствата така ли иначе трябваше да се платят, както и това, че в кабинета е нямало единство около проекта. Първият аргумент обаче е съмнителен, тъй като след спирането пак останаха неразплатени средства към "Росатом". По времето на
ГЕРБ
Линк досие
На 16.11.2006 г. инициативен комитет от 60 души приема ... Цялото досие
допълнително бяха дадени 500 хил. лв. на консултанта по проекта, британската банка HSBC. В крайна сметка обаче правителството така и не отчете техните анализи при взимането на решението си за отказа за изграждането на новата АЕЦ.
Едновременно с отказа си да строи нова ядрена мощност беше взето и решение за изграждането на нов блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" с вече поръчаното оборудване за "Белене", за който обаче все още няма ясна икономическа обосновка. Желанието този проект да бъде изграден изцяло с частни средства също ще бъде трудно издържано, тъй като държавата в лицето на АЕЦ "Козлодуй" ще трябва най-малкото да плати предпроектното проучване, чийто изпълнител ще стане ясен този петък.
И ако тройната коалиция стана известна със своя голям шлем в енергетиката, правителството на
ГЕРБ
Линк досие
На 16.11.2006 г. инициативен комитет от 60 души приема ... Цялото досие
и в частност министерството на икономиката и енергетиката, което отговаря за този ресор, ще бъде запомнено с неговото разваляне. Няма как да не се отбележи отказа на България в участието в проекта за петролопровод "Бургас - Александруполис", въпреки че министерството на икономиката и енергетиката не отговаряше пряко за него.
Така част от големите енергийни проекти всъщност не са "вкарани в релси", а просто бяха прекратени.
Наред с отказа от "Белене" министерството на енергетиката започна интензивни преговори с "Газпром" за изграждането на газопровода "Южен поток", който беше обявен за стратегически проект, а работата по него трябваше да се ускори, така че строителството на тръбата да започне в края на тази година. Очертава се този проект, който е от стратегическо значение за Русия, да изпревари газопровода "Набуко", който все още е в изчаквателна позиция.
Какво изоставаГазовите връзки със съседните страни бяха обявени за стратегически, тъй като биха помогнали за повишаването на енергийната сигурност на страната. Повече от три години след газовата криза в началото на 2009 г. те обаче все още не са изградени, а България продължава да е почти 100% зависима от вноса на руски природен газ. Липсата им беше и едно от обвиненията към Трайков от страна на премиера. След посещението на Бойко Борисов в Турция преди два месеца той обаче разбра, че нещата не опират само до липса на желание от българска страна. В случая с Турция се оказа, че самата Анкара не е много ентусиазирана.
В тази връзка не беше предприето нищо за превръщане на изчерпаното газово находище "Галата" в хранилище, нито пък беше разширен капацитетът на хранилището в "Чирен", въпреки че такива планове съществуват.
Като един от големите провали на министерството трябва да се отчете и обещаната от руската "Газпром" отстъпка от 11% в цената на газа, която в крайна сметка така и не беше получена. Все още не е подписан и новият газов договор с "Газпром", който да осигури доставките на горивото след 2012 г. Министерството не проведе задълбочена информационна кампания за възможностите за добив на шистов газ, така че независимо от крайното решение - за или против добива, поне да има информирана дискусия в страната. В крайна сметка парламентът наложи некомпетентен мораториум за проучването и добива на шистов газ в България, който заплашваше да спре дори сондажите за вода.
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар