Казват, че олимпийските игри спират войни. Рая Зин Алден едва ли е разбрала това. Докато миналата събота 24-годишната сирийка се прицелваше в мишената с въздушната си пушка в опит да се класира напред в олимпийското състезание по стрелба, войските на Башар ал Асад атакуваха с доста по-смъртоносни оръжия - танкове и самолети, бунтовническия град Алепо.

Два дни по-късно пък спортсменският дух отново стана за смях. Организационният комитет на игрите в Лондон щеше да дисквалифицира осем състезателки по бадминтон заради това, че не са дали всичко от себе си. Играли слабо, за да загубят и така да се паднат срещу по-слаб противник на следващата фаза на турнира. По същото време 16-годишната китайка Шъуън Йе щеше да спечели златен медал по 400 м съчетано плуване, като последната й дължина щеше да е по-бърза от тази на олимпийския шампион при мъжете в същата дисциплина. Естествено заваляха обвинения, че Йе е използвала допинг, но пробите й се оказаха отрицателни. "Става въпрос за генетична манипулация", загатна треньорът на американския отбор по плуване.

Именно американският лагер първи пък щеше да скочи срещу ограниченията на Международния олимпийски комитет, който позволяваше рекламата само и единствено на 55 официални спонсора (сред които и компанията за бързо, но не особено здравословно хранене McDonalds). Всичко, свързано с олимпизма – от олимпийските кръгове до олимпийския девиз  - Citius, Fortiis, Altiis (По-бързо, по-силно, по-високо), се ползва с най-строгата защита на търговска марка. Хъм, парите нямали значение.

В олимпийските игри в Лондон всъщност няма нищо необичайно. На всеки четири години професионалният спорт "за високи постижения" слага маската си и се опитва да убеди човечеството, че проповядва мир, спортсменски дух и защита на човешките права. Дали наистина?

Спортът за един мирен свят. Или какъвто дойде

Има една награда, която участниците на олимпийските игри ценят повече от златото. Това е медалът "Пиер дьо Кубертен", който се присъжда от Международния олимпийски комитет (МОК) на "тези атлети, показали дух на спортменство в олимпийските игри". Има обаче един експонат, който никога няма да бъде изложен в музея на олимпийското движение в Лозана. Това е кореспонденцията между "бащата" на модерните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен и неговият приятел – Адолф Хитлер. През 1931 г. Кубертен лобира успешно за домакинството на Берлин за игрите през 1936 г. И досега се спори дали той е бил повлиян от фашистката естетика.

Желанието на фюрера в състезанието да не се допускат чернокожи и евреи не се сбъдва само заради заплахата от международен бойкот. За да покажат колко подреден и чист град е Берлин обаче, властите арестуват всички роми и ги затварят в концлагер.

Игрите в Берлин са първите, които са излъчени по телевизията. Нацистите са първите, които въвеждат щафетата с олимпийския огън от Атина до Берлин.  Нацистката идеология получава трибуна за световна изява. Въпреки международната критика Кубертен защитава Берлин 1936. Той е категоричен е, че по време на игрите олимпийските идеали са били "обслужени великолепно". През 1936 г. Хитлер предлага Кубертен за Нобелова награда за мир. Нещо, което, слава Богу, така и не се случва. За домакин на следващите олимпийски игри е избрана столицата на Япония Токио. Игрите не се провеждат по разбираеми причини - половината свят вече е във война, започната от последните домакини.

Около двадесет години по-късно олимпийският идеал отново се превръща в параван. Близо 300 протестиращи студенти са убити от мексиканската армия в Мексико сити. Светът е в шок. Международният олимпийски комитет потвърждава, че игрите ще се състоят, "както е предвидено", а МВФ отпуска помощ на мексиканското правителство, за да покаже доверието си в него.

През лятото на 1980 г. съветската инвазия в Афганистан е в разгара си. В източния блок темата е табу. Всички говорят за талисмана на игрите – мечокът Миша, но не и за съветските танкове в Кабул.

Преди четири години, през 2008, игрите бяха в Пекин. Щафетата с олимпийския огън стигна до най-високата точка на планетата – Еверест. Китайските алпинисти се качиха на върха през тибетските склонове на планината. Само месец по-рано Тибет влезе в международните новини заради бунтовете на местното население срещу китайските власти, потушени от армията. Въпреки вълната от възмущение, обиколила целият свят, развитите демокрации изпращат своите атлети в Пекин. И днес на сайта на Международният олимпийски комитет можем да прочетем, че една от мисиите на игрите е да проповядват мир. Не особено успешно, изглежда.

• 1
• 2
• Следваща страница » "По-бързо, по-силно, по-високо"