4% само са окончателно разплатените средства по ОП "Околна среда", чийто бюджет надхвърля 3.6 млрд. лв.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова е сред интересните членове на кабинета. За разлика от повечето й колеги нейното работно ежедневие не е изпъстрено с рязане на лентички, инспекции на обекти, постоянни медийни изяви, гръмки изказвания или обещания. Всъщност тя явно се чувства по-комфортно, когато публичното внимание и камерите не са насочени към нея.

Това обаче съвсем не означава, че всичко в управлението на природните ресурси е наред и че сериозни проблеми няма. Напротив. Екополитиката е може би единствената сфера, в която гражданско общество има и то реагира остро при всеки опит за отклонение от "правия път". Именно способността да стои извън прожекторите обаче предпази Нона Караджова от гнева на протестиращите граждани при последните вълнения около казуса "Витоша" например. Така недоволството "обраха" премиерът, земеделския министър, депутати от ГЕРБ, банкерът Цеко Минев, но не и екоминистърът.

И друго нейно спорно качество успява да я предпази от общественото недоволство – тя без притеснения "аутсорсва" проблемни дейности и сфери на други министерства или подопечни структури - пресен пример са язовирите, чийто контрол след наводнението в с. Бисер премина към икономическото ведомство.
Резултатът: министър със сравнително чист имидж. В същото време обаче България все още е далеч от устойчивото развитие на природните ресурси, както и от поставените цели при водната инфраструктура и ефективното управление на отпадъците.

Резултат 1:1

Нона Караджова спечели симпатиите на природозащитните организации още в самото начало на мандата си, когато заради многобройните нарушения на процедурите отказа да приеме положителната екооценка на устройствения план на "Витоша ски" АД за ски зона "Алеко". Така тя се превърна в единствената "пречка" пред разширяването на ски зоната в природния парк. Решението бе обжалвано от компанията пред Върховния административен съд, но през 2011 г. Караджова го отхвърли за втори път и затвърди имиджа си на министър, пред когото "номера" не минават.

Преди година обаче Нона Караджова лесно загуби "точките си", когато доста прибързано и малко лековато се впусна в сценария "да легализираме, вместо да санкционираме нарушението". Става дума за разкритието, направено през 2011 г.,, че концесионерът на ски зоната в Банско – "Юлен", е разширил ползваната територия с близо 40%. Очевидно незаконно. Вместо фирмата да бъде санкционирана обаче, и премиерът Борисов, и Караджова предложиха нарушението да бъде легализирано със законови промени, защото казусът бил юридически много сложен. След като срещнаха гражданския гняв, управляващите отстъпиха. Факт е обаче, че и до този момент случаят е нерешен и е в задънена улица.

Големият проблем

Най-сериозното предизвикателство пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ) остава усвояването на средствата от оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) до 2013 г., управлявани от подопечната му Изпълнителна агенция по околната среда. За съжаление цифрите не са много оптимистични: към началото на юни т.г. са договорени 73%, или малко над 2.5 млрд. лв., от общия бюджет на програмата, който е 3.6 млрд. лв. Плащанията по вече сключените договори обаче са едва 440 млн. лв., или 12.5%, като едва 4% от тях са окончателно разплатени, а останалите са междинни или авансови плащания.

Времето до края на програмата – 2013 г., неумолимо тече, а планът се движи с огромни закъснения. Така например в сектор "Води", за който са предвидени над 2/3 от средствата на цялата програма, проектите се движат с близо 2-годишно изоставане. В момента например се работи по изграждането на пречиствателни станции в по-големите общини, тези с над 10 хил. еквивалент-жители. Тези проекти обаче на практика трябваше да са готови до края на 2010 г. и работата вече да е насочена към по-малките населени места. Очевидно те ще чакат ред през следващия програмен период.
В сектор "Отпадъци", където са средствата за нови депа и съоръжения за преработване на отпадъци, общият напредък също не е оптимистичен – 50% договорени средства, под 10% разплатени, от които едва 3% са окончателно разплатени.

Смекчаващи вината обстоятелства

За бавното усвояване на средствата със сигурност не е редно вината да пада само върху сегашното ръководство. През лятото на 2009 г., когато ГЕРБ спечели изборите, състоянието на ОПОС едва ли можеше да е по-лошо – програмата бе с най-ниска оценка и пред спиране от еврокомисията. Екипът на Нона Караджова предприе пълна реформа – всички стартирали проекти бяха преоценени, някои от тях – отхвърлени, процедурите бяха преработени и олекотени, приоритетите също бяха пренаредени. В резултат на това ЕК даде положителна оценка, но екипът на Караджова загуби твърде много ценно време. На практика вместо през 2007 ОПОС стартира към средата на 2010 г.

Проблемът се усложнява от твърде големия брой общини, които нямат никаква инфраструктура за пречистване на води и за третиране на отпадъци, т.е. проектите трябва започнат от абсолютната нула. Тези, които все пак имат някаква, трябва да направят цялостни реконструкции на съоръженията. В същото време общините нямат капацитет и опит да управляват такива сложни проекти. Нямат и особено желание, тъй като този тип инфраструктура е подземна или разположена извън населените места – тоест тя не е лесно видима и не носи такива политически дивиденти, каквито осигурява един нов път, детска градина или дори спортна площадка.

Контролът по проектите е също така тежък, но и необходим, защото корупцията при обществените поръчки в местната власт продължава да бъде огромен проблем за България.
Всичко това обаче не може да бъде и извинение. България има изключително остра нужда от тази инфраструктура, а задачата на МОСВ е да намери начин тя да стане факт, при това с нужното качество и в определените срокове.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Отношенията с бизнеса"