Линк досие
Пациентите доплащат 3 млрд. лв. – колкото плащат и чрез данъците и осигуровките си.
Отговорът на въпроса къде са парите за здраве, кой ги получава и защо, продължава да е тайна.
Единствено лекарствата са с ясна цена в здравния сектор, а тя се регулира от държавата. |
 |
За три години премиерът Бойко Борисов смени трима здравни министри и техните екипи, преди да повери ведомството на сегашния министър Десислава Атанасова.
Фотограф: Цветелина Белутова
|
Още по темата
SMS-и вместо здравна реформа
Лечението на тежко болни хора не трябва да е тяхна отговорност, а задължение на солидарното здравеопазване. Защо обаче е обратното?
6 юли 2012
Спешна помощ за спешната помощ
Лошото държавно управление на "Спешна помощ" доведе до нейния разпад. Промяната е възможна, а закъснението й се измерва с човешки животи
2 мар 2012
Трудно е да се каже, че нещо хубаво се е случило в здравния сектор по времето на управлението на ГЕРБ на фона на непрекъснатите скандали и масовото недоволство от качеството, цената и достъпността на здравните услуги, огромния брой неосигурени за здраве, нерегламентираните плащания, непрекъснатите просии по медиите за лечение в чужбина, лекарските грешки и нелепата смърт на много хора.
Българската здравна система не работи за превенция на здравето, а само лекува вече болните - често не както трябва. И това не се е променило. При управлението на ГЕРБ не се случиха обещаните в предизборната програма реформи, а беглите успехи на правителството просто потъват в лавината от обществено недоволство и недоверие към медиците и към способността на кабинета "Борисов" да направи положителна промяна в сектора.
Според европейската статистика българите са най-неудовлетворените от здравната система и качеството на услугите й европейци и този индекс не се е променил през последните три години. За сметка на това пациенти, лекари и здравни специалисти вече трета година живеят в постоянен стрес от непрекъснато обновяващите се идеи за сектора на двете основни здравни институции – Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Кадрова въртележкаПричината е проста – за три години премиерът Бойко Борисов смени на поста четирима здравни министри и техните екипи, а управляващите здравната каса, които се избират от парламента, са с един по-малко - трима. Първият здравен министър Божидар Нанев стана и първият подсъдим – за това, че купил ваксини по време на истерията около свинския грип. Беше оправдан. Първият директор на НЗОК от ГЕРБ Жени Начева също си отиде без вина. Всеки следващ екип започваше да пише стратегии за здравеопазването отначало, да пренарежда ресорите и отговорностите си.
Вместо избор - опити за принудаВ предизборните програми на ГЕРБ здравеопазването беше наречено основен приоритет. Такъв, че парите за него като процент от БВП бяха намалени. Управляващите и до ден днешен се упражняват в законотворчество по въпроса как ще накарат неосигурените, които по данните на управляващите са от 1.3 до 1.7 млн. души, да си плащат здравните вноски. Идеите варираха от това да не получават задграничен паспорт, през това да носят наказателна отговорност за неплащане и да лежат в затвора до сегашната идея на министър
Десислава Атанасова – да не могат да си купят автомобил или имот без бележка за платени осигуровки за здраве. Тя, разбира се, беше отхвърлена още в парламентарната комисия.
Всъщност през трите изминали години ГЕРБ въпреки всички информационни системи на ГРАО, НАП, НОИ и НЗОК не успя да преброи пациентите без вноски и да установи по какви причини не ги плащат. Мотивацията на онези, които плащат пък, също не е голяма.
Вечното доплащанеДо ден днешен здравната каса се управлява непрозрачно, а пациентите доплащат регламентирано или нерегламентирано 3 млрд. лв. – толкова, колкото плащат за здраве и чрез данъците и осигуровките си. Налага им се да купуват сами консумативи, медицински изделия, които здравната каса не покрива, да избират екип или лекар, да покриват всякакви разходи в болниците и да си плащат сами лекарствата. При пазар от 2 млрд. лв. за медикаменти болните покриват от джоба си продукти за 1.2 млрд. лв.
Парите на касата не достигат за хилядите лечебни заведения и за издръжката на 430 болници – броят им обаче не се променя. Бяха въведени ограничения за вид апаратура и лекари, които намалиха работата в малките градски клиники. Това обаче не означава, че пациентите са получили по-качествена услуга.
Въпреки всички опити на управляващите да се справят с таксата за избор на екип, която събират болниците, те не направиха нищо друго, освен да я узаконят и да й въведат лимит, което стана при управлението на Стефан Константинов. Огромният удар върху мотивацията на плащащите за здраве беше през втората година на управлението на ГЕРБ, когато т.нар. голям резерв на НЗОК беше практически национализиран. В него се събираха парите от увеличените от 6 на 8% от заплатата вноски и се намираха събираните при началото на реформата през 1999 г. осигуровки.
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар