Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Икономиката на България продължава да расте, макар и с много бавен темп. Добрата новина е, че за първи път от доста време насам вътрешното потребление отчита някакво по-осезаемо съживяване. Лошата - че икономиката на Европа отчита спад, а проблемите на еврозоната много бързо могат да се пренесат и на българска територия.

В сравнение с първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0.2%, а на годишна база увеличението е с 0.5%, показват публикуваните във вторник експресни данни на Националния статистически институт (НСИ). Те съвпадат с повечето прогнози, които анализаторите направиха за "Капитал Daily".

В същото време показват, че засега България успява да избегне повторната рецесия, в която се озоваха някои от членовете на еврозоната. В сравнение с останалите в Европа през второто тримесечие страната ни е доста преди средата, като 7 държави имат по-висок растеж спрямо първото тримесечие, а други две се представят като България.

Растежът до момента обаче е под този, който прогнозира българското правителство. А това означава, че за да се реализират очакванията на управляващите, през втората половина на годината българската икономика ще трябва да отбележи доста по-убедителен ръст.

Добри или лоши новини

Основни двигатели на растежа са увеличеното потребление - с 1.9% на тримесечна база и с 2.7% на годишна. Инвестициите пък вече отлепват от дъното и растат с 1.5% спрямо първото тримесечие. На годишна база техният спад също се забавя - до 2.1%, и икономистите, които "Капитал Daily" анкетира, очакват увеличение до края на годината.

Доколко ръстът в потреблението ще се запази зависи и от пазара на труда. А той все още е нестабилен. Безработицата продължава да расте и през второто тримесечие достигна 12.3%. Броят на заетите също продължава да намалява, макар и с по-бавни темпове.

Ръстът в потреблението може да е сигнал, че българите започват да се чувстват по-сигурни и по-склонни да харчат доходите си за текущо потребление, вместо да пестят за бъдещи периоди на несигурност. Инвестициите пък са важни, защото увеличаването им създава предпоставки за бъдещ ръст на производството и заетостта. И двете тенденции обаче трябва да се запазят в по-дълъг период от време, преди раздвижването в икономиката да се усети и от домакинствата под формата на повече работни места и по-високи доходи.

Прекъсване на спадовете

В номинално отношение брутният продукт също се увеличава и достига 19.07 млрд. лв., след като предните две тримесечия той намаляваше и отчитаният от НСИ реален растеж бе подложен на съмнение от икономисти.

Статистиката обаче отчита противоречиви данни за брутната добавена стойност, която мери реалното производство в икономиката. Номиналният й размер е 16.43 млрд. лв., което е 0.5% повече спрямо първото тримесечие, но на годишна база спада с 0.4%.

Отделните компоненти на брутната добавена стойност също се представят противоречиво. Единствено индустрията увеличава добавената си стойност както на тримесечна база - с 0.7%, така и на годишна - с 1.8%. За сметка на това в земеделието има спад от 4.4% спрямо първото тримесечие и 7.7% увеличение спрямо второто на миналата година. Добавената стойност в сектора на услугите пък расте с 0.6% спрямо януари - март и се свива с 1% на годишна база.

Елементът "корективи", който отразява събраните косвени данъци (ДДС и акцизи) и раздадените субсидии, спада с 1.8% на тримесечна база, но расте с 5.4% спрямо второто тримесечие на миналата година. Корективите отразяват данъчните приходи в бюджета, но зад тях може да стои както по-висока събираемост, така и по-голяма добавена стойност, реализирана от самите фирми. Според Българската стопанска камара увеличението им е следствие от притискане на фирмите от страна на приходната администрация, която отказва да възстановява ДДС.

МНЕНИЯ Десислава Николова, старши икономист, Институт за пазарна икономика Положителното е, че на фона на останалата част от Европейския съюз ние отчитаме растеж. Въпросът е дали ще го запазим и за третото тримесечие. Защото ЕС не може да изплува и макар технически да избягва рецесията, забавянето на растежа там може да издърпа надолу и българската икономика. Данните за първото полугодие са в унисон с очакванията ни за стагнация на икономиката и растеж под 1%. Данните за пазара на труда пък показват, че безработицата продължава да расте без прекъсване от 2009 г., а заетостта намалява. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", "Елана" Икономиката достигна много ниски равнища и въпреки че имаме растеж, темповете му са толкова бавни, че хората продължават да усещат икономическата ситуация като кризисна. Въпреки че данните са положителни, за мен картината не е оптимистична. Дъното при инвестициите беше достигнато и те вече растат на тримесечна база, а на годишна спадовете се свиват, което е положително, но недостатъчно, за да даде сериозен икономически растеж през тази година. Очаквам до края на годината вносът да расте с по-бързи темпове, отколкото износът, и това ще влияе негативно на брутния продукт, но поне ще движен от търсене на инвестиционни стоки. В края на годината може потребителското търсене също ще се съживи, но запази година икономическият растеж ще остане около 1%. Петър Чобанов, икономист от Института за нов икономически напредък Инвестициите все още не показват нарастване на годишна база, а данните за тримесечието ги приемам с резерви заради начина, по който НСИ прави сезонното изглаждане. Явно бизнес средата още се оценява като неблагоприятна за инвестиции и оттам, не се позволява наемане на хора и увеличение на доходите. Това контрастира с увеличението на потреблението, но наистина има усещане за по-добри перспективи и това отпуска хората да потребяват, въпреки че увеличение на доходите все още не се наблюдава.