Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС

Здравният министър Десислава Атанасова призова колегите си от кабинета да подкрепят въвеждане на диференцирана ставка за облагане на лекарствата с ДДС. Тя обяви, че по-ниският данък ще свали цените на лекарствените продукти и те ще станат по-достъпни за българите.

Призивът на министъра обаче остава без подкрепа дори от премиера, който заяви, че адмирира идеята, но сметките в момента не излизат. Вицепремиерът Симеон Дянков пък неколкократно се обяви против въвеждането на диференцирана ставка, защото така се изкривяват пазарните условия и се създават предпоставки за данъчни измами. В четвъртък неговият заместник Владислав Горанов добави, че по-ниска ставка няма да свали цените и няма да бъде подкрепена от финансовото министерство.

Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, периодично се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори - хранителна индустрия, производители и разпространители на лекарства, издателства и други. Ето аргументите "за" и "против".

ПРОТИВ

Любомир Дацов, макроикономист, бивш заместник-министър на финансите

Може да има някакъв ефект, но той ще е краткотраен

През годините, когато изграждахме данъчната система на България, сме тествали различни модели. Като най-устойчив оценихме и заложихме принципа, че данъчната система трябва да е опростена, да включва колкото може по-малко на брой данъци. По правило такава система изисква максимално широка основа и ниски ставки, които да са единни, а не диференцирани. Моите наблюдения са за периода от 1992 до 2009 г., когато този подход се доказа като работещ, а и след това, защото конструкцията на данъчната ни система издържа на кризата с относително минимални загуби. Не говоря за контрабандата след 2010 г., там причините са други.

Загубата на приходи и увеличението на разходите през 2009 г. беше малко над 5% от БВП, а в повечето страни от еврозоната негативният ефект беше между 7 и 9%. Наистина за разлика от България други правителства опитаха да си спасят икономиките и предприеха мерки в разходната част, но бюджетът ни загуби по-малко приходи от европейските страни, и то благодарение на вградената гъвкавост, структурна балансираност на данъчната система.

Един от основните уроци и добра практика е, че политика не се прави през приходната част (с отказ от конкретни приходи - бел. ред.) или чрез разбиване на единните ставки и даване на преференции в различните групи (tax expenditures) на физическите и юридическите лица. Практиката е показала, че по-добри са системите с по-малко преференции, защото се управляват по-добре и не изкривяват поведението на икономическите субекти.

Ако се правят промени в приходната част, то те трябва да са на агрегирано ниво, или с други думи, първо се определя политиката за големината общо на данъците и след това съотношението между преки и косвени данъци. След 2001 г.,ние намалихме преките като политика за стимулиране на инвестиционната активност и повишаване конкурентоспособността на икономиката и събираемостта на данъците. Намалението на социалните осигуровки влияе върху разходите за труд, а това директно понижава себестойността и вдига конкурентоспособността на фирмите. И това се видя със запазената стабилност на износа през последните години.

Така и всяка следваща промяна ще бъде добре да се аргументира от гледна точка на политиката и икономическата философия на съответните управляващи, тоест добре е да бъде на агрегирано ниво - в цялата система на преките или цялата система на косвените данъци. Идеята е да не се фрагментират нещата, те трябва да останат консолидирани и достатъчно прозрачни.

Дори и при сегашната опростена система има опити за измами, особено при ДДС, а ако се въведе подпомагане и различни ставки, какво ли ще се случи - ще влияеш върху избора на потребителя, ще загубиш приходи, ще вдигнеш административните разходи на данъчната система.

Ако целта е да се подпомага секторът на лекарствата или дадени социални групи - това трябва да стане през разходите. Затова е добре Министерство на здравеопазването или което и да било друго министерство с такива претенции първо да си изясни каква политика иска да провежда и след това да мисли как да си постига целите. Може решението да е субсидиране на определена категория пациенти или допълнително подпомагане на болниците. Всичко зависи от това какви цели се поставят, но за това здравното министерство трябва да си формулира политиката и след това да мисли как тя да се реализира, и това да става през разходите, а не през безсмислицата да се посяга на данъците.

Световният опит е показал, че диференцираните ставки не генерират допълнително търсене. Може да има някакъв ефект, но той е краткотраен и до 7-8 месеца цените се връщат на старите си равнища, но маржовете на търговците вече са увеличени.

Съпоставка с туризма и намаления ДДС не трябва да се прави. Конкретно по отношение на този сектор идеята беше, че туризмът е вид износ, защото услугите се предоставят на чуждестранни туристи, макар и услугата да се предоставя на наша територия, потребителят е чуждестранен. В България износът по принцип се облага с нулева ДДС ставка. Друг е въпросът, че след 2007 г. идеята за диференцираната ставка по правото на ЕС изглеждаше дискриминационна, ако е само по отношение на чуждестранните туристи, и трябваше да бъде въведена за всички потребители без значение на националността им.

ЗА

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на "Тандем-В"

Ниският данък е стимул за по-малко злоупотреби

Моята позиция за диференцираните ДДС ставки по отношение на храните е категорично "за". Задължително условие да успее този модел е всички оператори от нашия сектор да се регистрират по ДДС. В момента около 50% от компаниите в бранша нямат регистрация и от това се губят приходи. Самата диференциация трябва да е такава, че ставката да бъде под 10%. В страните от Европейския съюз средното равнище е между 7 и 9%, но има държави, където ставката е дори 5% или пък 0%.

Другото важно нещо е да се погледне комплексно на въпроса. Тогава бюджетът няма да пострада, но категорично диференцираната ставка е необходима.

Възможно е производителите и търговците наистина да не понижат цените си толкова сериозно, колкото пада данъкът, което ще означава, че вдигат своите маржове, но дори и това ще бъде полезно, защото при постоянно нарастващите производствени разходи ще гарантира, че цените няма да се покачват за определен период от време.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че ниската ставка е далеч по-малък стимул за злоупотреби. Погледнете какво стана с данък печалба и колко се повишиха приходите от него, въпреки че ставката беше намалена на 10%. Същото ще стане и с ДДС, защото хората ще предпочитат да си го платят. В сегашния момент тези, които плащат данъка, са ощетени, а измамниците получават привилегирована позиция.

Има достатъчно натрупване на международен опит. На мен ми е неудобно да повтарям, че в Австрия има три ставки на ДДС и ние няма да открием топлата вода. Има дори системи, при които добавките имат една ставка, земеделската продукция е с друга ставка и крайният хранителен продукт има отделна. Това е предмет на желание от страна на управляващите, а не на празни приказки. Отказът на правителството не е изненадващ, той идва за пореден път, а това ме кара да смятам, че това не е решение на кабинета, а той изпълнява чужда воля.

Не е нормално, при положение че имаме най-ниските доходи в Европа и най-ниските европейски субсидии в сравнение с останалите страни членки, а бюджетът няма ресурс за национални доплащания, да се отказва толкова категорично диференцирането на ДДС. Логиката сочи, че има поет ангажимент от нашите правителства - всеки, който дойде на власт, да не разграничава ставките, просто се опитвам да мисля логично.

Съгласен съм и че апетитите за диференциране на данъка са големи и всеки предприемач ще изтъкне своя сектор като най-важен и приоритетен, но затова налице е международният опит. Ако той покаже, че най-полезни и разпространени са диференцираните ставки за луксозни стоки, може би там ще трябва да се въведат.

Аз смятам, че потребителите могат да изберат даден хранителен продукт дори и ако цената му е с пет стотинки по-ниска от тази на другия, който е до него на витрината. Затова и диференцираните ставки ще бъдат облекчение за потребителите.

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

							Етикети:
	
			данък върху добавената стойност
		
			лекарства
		
			месо
		
			Министерство на финансите
		
			храни
		
			хранителни продукти

41 коментара

Избор на тип:

xalikarans Рейтинг: 15421 Неутрално

16 авг 2012 18:37 1

- +Оценка
-4

На Атанасова и се внушава,че вече е казано по въпроса, а и силовите подръжници не са на нейна страна.

// Политика и икономика / България

Дебат: "За" и "против" различните ставки по ДДС

Всяка година, преди да се гласува бюджетът за следващата, се появяват искания за по-нисък ДДС от представители на различни сектори

Още по темата

41 коментара

преглед на коментар

Нов Коментар

Абонирайте се и получавате повече