Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

"Тази година имаме 10-15% повишаване в броя на пожарите. Личните ми наблюдения са, че на около 7 години наблюдаваме своеобразен пик. Така беше през 1993 г., сходна беше ситуацията през 2000 г., така беше и през 2007. Очаквам нещо подобно да се случи и през 2014 г.", разказва комисар Георги Гатев, началник на отдел "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Той е един от хората, които са натоварени с нелеката задача да формулират експертния анализ, на базата на който се формулира държавната политика за действие в случай на катаклизми. В момента решенията по тази темата се взимат със сравнително къс стратегически хоризонт и са обобщени в документ, наречен Национална програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г. Съвсем закономерно ефектът от климатичните промени е засегнат вътре само най-общо.

"През последното десетилетие вследствие климатичните промени се проявяват дълготрайни засушавания, възникващи през лятото и есента, които предизвикват и влияят върху масовите полски и горски пожари. Броят им през последните години непрекъснато се увеличава... Към всичко, изброено дотук, може да се прибави и отрицателното въздействие на ниската влажност на въздуха и силните ветрове, които допълнително усложняват пожарната обстановка, като благоприятстват за бързото разпространение на пожара на голяма площ", се казва в стратегията. Документът все пак формулира ясно кои са най-пожароопасните райони в страната: Хасково, Стара Загора, Благоевград, София, София-oбласт, Кюстендил, Търговище, Габрово, Враца, Троян и Южното Черноморие.

За жалост специалистите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" са принудени да изпълняват задълженията си с ограничени ресурси и са твърде заети, за да теоретизират твърде много по климатичните въпроси. "Не е нужно да разполагаме с някаква статистика за ефекта от климатичните промени – ние го виждаме в ежедневието си. Например валежите в България минават в стила на субтропичния климат – това го забелязваме всички", споделя комисар Гатев. И добавя: "Затова в ЕС се създава организация, която да подпомага държавите в това направление - има изградени структури, които целят да обединят усилията на държавите в борбата с бедствията. Затова е създаден Центърът за мониторинг и информация към ЕК, който в скоро време ще прерасне в Център за реакция при бедствия."

За целта държавите предоставят различни предварително подготвени модули за разнообразни бедствени ситуации – за наводнения, за горски пожари, за използване на летателна техника, за издирване и спасяване и т.н. България има три регистрирани модула: за горски пожари, за търсене и спасяване в градска среда и за търсене и спасяване при химически заразена среда. В случай на бедствие страната ни може не само да предостави, но и да изиска помощ от други държави, като за целта има детайлно разработена процедура как става това. В нея например пише кои летища могат да бъдат използвани от противопожарни самолети и от кои водоеми може да се черпи вода за гасене (един от тях е Панчаревското езеро, използвано при последния пожар на Витоша).

Гасенето от въздуха в момента е една от ахилесовите пети на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Според комисар Гатев България и Словакия са единствените европейски държави, които не разполагат със специализирана техника за това. Страната ни частично компенсира този факт, използвайки летателни средства на армията. За да се реши този проблем, в момента тече дебат какво е по-добре да се закупи: самолет или вертолет. Хеликоптерите са по-добри за държави с насечен терен като нашата, но, от друга страна, превозват по-малко вода и се движат по-бавно. Противопожарните самолети пък се нуждаят от водоем с поне 800 метра дължина, за да напълнят цистерните си, поради което са предпочитан способ за гасене от островни държави. Отворен обаче остава въпросът доколко закупуването на подобна техника е рентабилно, тъй като опасността от горски пожари е 3-4 месеца в годината. Затова евентуално тя може да се използва комбинирано и за други цели или пък да бъде съвместна собственост на няколко държави.

Проблем също така може да се окаже и автопаркът на пожарната. "Техниката е поддържана, но е стара и често аварира", споделя комисар Гатев. Затова службата се опитва да се възползва максимално от програмите на ЕС. Така преди около 5 години тя е спечелила проект за подмяна на пожарните коли в населените места по цялата гръцка граница. Така екипите бързо могат да се ползват и за гасене на пожари в южната ни съседка. Работи се и за осъществяване на сътрудничество с Румъния, по линия на което ще се предоставят още 30 технически средства. С пари на ЕС през тази година ще бъдат подменени 42 пожарни автомобила, а през следващата – още 30, което е около 10% от техниката. За борба с наводненията ще бъдат закупени съоръжения за пълнене на чували и изграждане на изкуствени диги. "Има нужда и от лични предпазни средства. А един добър костюм за пожарникар струва почти колкото скафандър на космонавт", шегува се комисар Гатев.

"Добрата новина е, че местната власт реагира все по-добре в случай на бедствие. Жалкото е, че това се случва в реални условия, а не по време на учение", обобщава с тъжна усмивка той.