Има едно клише за председателите на съдилищата - че са "първи сред равни". Действително те нямат реална власт да се месят в решенията на колегите им, не могат да кадруват, защото съдиите се повишават и назначават от Висшия съдебен съвет (ВСС). Или поне така е по закон. Реалността обаче е друга.
Заради бездействието на ВСС, който за последните три години успя да организира само един конкурс за повишаване в системата, административните ръководители започнаха да кадруват в съдебната система. Това е възможно през командироването – процедура, която според закона става само "по изключение"... Изключение, което се е превърнало в масова практика.

Не че това е проблем по принцип - няма лошо магистратите да обменят опит. Но когато става практика, води до опасни последици - всеки командирован магистрат е в зависимост от началника си. Това е така поради простата причина, че ако не слуша, във всеки един момент може да бъде върнат в съда, от който идва.
Този факт в комбинация с политическите назначения на съдебните началници през последните няколко години превръща командироването в реална заплаха за независимостта на съдебната система.

Да дойдеш в София...

Една пета от съдиите в най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски съд (СГС), са командировани от други съдилища. От СГС отговориха, че 15 от командированите са от Софийския районен съд, а другите седем – от страната (Варна, Лом, Велинград, Дупница и Ботевград). Според ръководството на СГС районният съд вече няма възможност да "дава кадри" и затова се търсят магистрати от цялата страна.

В действителност нещата не седят точно така. През последните месеци няколко командировани съдии бяха върнати в районния съд. Източници на "Капитал" от съда коментираха, че почти без изключение разкомандированите са били магистрати, които не са били сред любимците на ръководството. Един от тях например е съдия Владимир Вълков, който е член на УС на Съюза на съдиите в България. "Така и не разбрах защо ме разкомандироват", коментира съдия Вълков. Потърсих ръководството за обратна връзка, но ми казаха единствено, "че така е било преценено".

Сред разкомандированите има и съдии, които гледат наказателни дела. Такъв е случаят на Веселка Дончева, която преди няколко месеца беше "свалена" обратно в районния съд, а делата, които гледаше, трябваше да започнат отначало, като бъдат разпределени на друг. Сред тях имаше и казуси от обществен интерес като делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, което трябваше да почне отначало за трети път (преди това то беше при председателя на съда Георги Колев, който обаче стана шеф на ВАС) и едва ли ще приключи скоро. 

На мястото на съдия Дончева бяха "дръпнати" други магистрати. Така например от края на миналата година от съда в Дупница е командирова съдия Снежанка Кьосева. От СГС не отговориха на какъв принцип се избира кой да бъде командирован. В случая на съдия Кьосева от решаващо значение се оказал фактът, че съпругът й е съдия във Върховния административен съд.

"Съдиите, които са командировани, се чувстват несигурни. Могат да бъдат върнати във всеки един момент", коментира съдия Вълков. Когато командированите са от провинцията, нещата придобиват битови измерения: "След първата година започваш да се устройваш. В същото време нямаш сигурност, че няма да се наложи да се върнеш обратно."

Според съдии, с които "Капитал" разговаря, командированите съдии често стават обект на натиск по дела от ръководството на съда - ако за наказателните съдии това най-често са мерките за неотклонение, при гражданските и търговските вече става дума за лобиране в интереса на една от страните по делото.

Според годишния доклад на съда през 2011 г. във Върховния административен съд е имало 8 командировани съдии. Седем от тях са от първоинстанционни административни съдилища, но един от тях - Бисерка Цанева, е дошла от Окръжния съд в Плевен. В действителност съдия Цанева е назначена в Окръжния съд в края на 2009 г., но само три месеца по-късно е командирована в Софийския градски съд от тогавашния председател Георги Колев. Там тя остава до момента, в който Колев е назначен за председател на ВАС, защото той веднага я "дърпа" отново със себе си. Така съдия Цанева (партньорка на депутата от ГЕРБ Ивелин Николов) започва да правораздава като последна инстанция дела, без да има нито ден практика като административен съдия преди това. Занимаваме ви с тази история, защото е показателна за начина, по който командироването позволява непрозрачно кадруване.

В държавното обвинение командироването също е широко разпространена практика. "Делегариал съм командироването изцяло на моите заместници", коментира за "Капитал" главният прокурор Борис Велчев. По информация на "Капитал" само във Върховната касационна прокуратура има над 10 командировани прокурори. Често те остават командировани дори когато не спечелят конкурсите за обявените места  (такъв например е случаят с бившия апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов). В "оперативните" прокуратури (там,  където държавните обвинители наблюдават директно дела) е често срещана практика именно командировани да гледат казусите от висок обществен интерес.

През 2009 г. , по времето на тройната коалиция, при обсъждането на промени в Закона за съдебната власт е било предложено всеки ръководител, който командирова, да посочва мотивите си защо избира един или друг съдия. Предложението обаче така и не е прието. Така до ден днешен командироването остава непрозрачен процес за кадруване в съдебната система.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Как се стигна дотук"