Какви високо технологични чудеса му се привиждат на Плевенлиев? Всички големи ИТ компании в БГ идват и изграждат кол центрове, това за технологична иновативност ли се брои? Верно има някоя и друга българска софтуерна фирма, но в по-голямата си част те са подизпълнители на големите в бранша.

Технологичен парк си е кол център ама ние така си го наричаме,за да е новото ИТ чудо,стига сме си спомняли за Правец.

До коментар [#3] от "xalikarans":

Нарекли са го така, единствено за да приберат парите на Европа за строежа. Тези не правят абсолютно нищо, за което Европа не им плаща и правят всичко, за което Европа плаща, дори и да не ни трябва точно това. Държавата ни е като общините, дето единствено разчитат на бюджета и са критикувани от Дянков за това, но самите управляващи дублират общинското поведение с активността на държава само относно мероприятия, за които могат да се източат средства от Европа.

_____

Няма лошо от технологичния парк. Проблемът е, че и той ще е в София. Можеха да направят два-три по-малки в провинцията със същите пари.

До коментар [#5] от "Ники Горчил
ааа,не аз съм с+

До коментар [#6] от "Nikks":
Не може в Провинцията. Как ще извиват ръцете на инвеститорите бързо ?

За мен логичното място за изграждане на този технологичен парк е на 7-ми километър - имаш вече изградените институти на БАН, имаш транспортна инфраструктура (цариградско в ненатоварената му част, метространция, голям паркинг), остава само да построиш сгради и за бизнеса и да облагородиш околните пространства, хем някой лев и за базите на науката. Защото основната идея на тези паркове е да събереш наука и бизнес и разработките бързо да влизат в употреба.

До коментар [#5] от "Ники Горчилов":

Както виждаш, никой не ти е сложил минуси, толкова за хейтърите. Не съм професионалист ИТ сферата, така че изразявам моето си лично мнение и това на хората от ИТ бранша с които контактувам. Имам съученик собственик на фирма Sophisticated LLC, работи като подизпълнител на SAP, та това което той ми е казал - липсва ни иновативност, добри сме да намерим решения на задачите спуснати ни от партньорите, но да извършим пазарно проучване и направим цялостен конкуретно способен продукт - не. Даде ми пример с Tobii, прохождаща шведска фирма, чиито продукт има потенциала да бъде вграден в новото поколение телевизори, игри та чак до военна техника. А това за технологичният парк ми се струва някак изкуствено и Индия, и Русия че дори и Естония са доста по-силни в писането на програми, код, модули и т.н.

Хората които нямат въображение и имат соц манталитет (за съжаление са повечето коментиращи темата) по-добре да не гледат:

http://www.cgart.bg/event/5d/MESHROOM-Visualisation-Design-CGI.jpg

Конкурсен проект на Foster+Partners, визуализация арх. Димитър Караниколов, преди няколко години. Може да бъде видян и на Meshroom.com. За съжаление извън, даже

Не знам дали можете да си представите по какъв по-различен начин би се чувствал човек ако е на такова място? Проекта за бизнес парка е много успешно начинание, не мисля че Президента Плевнелиев би оставил някой да направи нещо по-слабо от това място, което е много по-централно. А за 50 милиона евро трудно можеш да построиш един малък мол, какво остава за комплекс от бизнес сгради.

_____

До коментар [#9] от "nazional":

Всъщост, погледнато от този ъгъл, завод Електроника и отсреща сградите на БАН са също своего рода обособен ИТ хъб.

Може би пък това новото чудо по средата не е чак толкова лоша идея :-) Малко по-близо до БАН, на почти едакво отстояние от Електроника и 7км.

А това за технологичният парк ми се струва някак изкуствено и Индия, и Русия че дори и Естония са доста по-силни в писането на програми, код, модули и т.н.- цитат на коментар #10 от “tsyrvulan”

Понеже каза Индия, та да ти споделя нещо. Аз живея в Делхи и ежеднежно се сблъсквам с представители на индийската ИТ индустрия. С много малко изключения, говорим за пълна скръб. Толкова скръбна, колкото не съм виждал никаде другаде по света.... Това очевидно не не им пречи на Индийците да са горди с ИТ "специалистите" си и да привличат инвестиции в сектора. Един ден ще вземат и ще се научат.

Изводът за мен е един - докато сами не си повярваме, няма кой друг да ни повярва.

До коментар [#13] от "Ники Горчилов":

А не мислиш ли че е по-добре с тези пари да се закупи модерна техника, софтуер, литература и т.н. за ИТ факултетите на някой и друг Български университет, пък току виж се пръкнали маса кадърни специалисти?

До коментар [#14] от "tsyrvulan":

НЕ. Ти явно мислиш, че в университета може да се научи нещо... пълна заблуда. Като преподавател от девет години смело мога да кажа, че хората вече си имат достатъчно техника и могат да гледат уроци онлайн. Единствено за неща като физика, биология, медицина не виждам как може да се избяга от лабораторна среда, но и тя специално в България е тотално объркана и под контрола на БАН.

_____

До коментар [#15] от "Nixonanim":

Това за онлайн уроците и инфо в интернет е верно, все пак програмирането не може да мине без математически фундамент. Например 3D графиките които виждаме в игри или CAD чертежи и анимация си е векторна матрица, а същата в гимназиите не се учи. И аз не мисля че образованието в БГ е на ниво, но за да се промени това са необходими средства и реформи. Не виждам как един технологичен парк ще помогне на прохождащи компании или млади програмисти да осъществят идеите си. Все що се отнася до ИТ сектора, комуникацията между партньори и/или презентацията на нов продукт може да стане и онлайн.

До коментар [#16] от "tsyrvulan":

случайно да си чувал за Кан академията? Ами за Jump Math? Ами за сугестопедията? И трите могат да се приложат при обучението на деца в посока математика.
Аз лично не смятам, че ни трябват толкова много математици, чисто и просто защото живота не е само математика...

_____

А не мислиш ли че е по-добре с тези пари да се закупи модерна техника, софтуер, литература и т.н. за ИТ факултетите на някой и друг Български университет, пък току виж се пръкнали маса кадърни специалисти?
- цитат на коментар #14 от “tsyrvulan”

С пари от програма "Конкурентоспособност" няма как да стане.

От друга страна, университетите лека полека ще се научат да си правят собствени проекти и да печелят финансиране.

До коментар [#11] от "Nixonanim":хареса ми но кулат прилича на луксозен вибратор и бледо копие на една в Лондон

Исландия - ембарго с код "Тишина"
Малката северна страна победи кризата, без да следва съветите от матрицата на световните финансови институции, банки и корпорации
Валентин Георгиев
http://duma.bg/duma/node/23247
31. Август 2012, брой 203
Помните ли кризата в Исландия? Не? Нейните жители също вече са я забравили и днес, четири години след колапса на икономиката й през 2008 г., се радват на устойчив икономически растеж. Малцина са обаче анализаторите и медиите, които дават малката северна държавица за пример, при това твърде рядко се говори за този успех. Защо ли? Причината е доста прозаична - защото Исландия просто реши да се възстановява без да следва предписанията на световните финансови институции, банки и корпорации. Заради което логично изпадна в тихо информационно-затъмнение.
Днес сме свидетели как една след друга различни страни от еврозоната последователно се оказват заплашени от фалит. Това застрашава дори съществуването на единната валута и би имало сериозни последствия за целия свят. Ето защо последното нещо, което властите в тези държави, а и световните финансови кръгове биха искали, е Исландия да се превърне в пример за-другите.
Преди кризата страната с население малко над 320 000 души и без армия, е една от най-богатите и проспериращи държави в света. С нарастването на инвестициите, идващи отвън обаче,расте и външният...

Прочитане на целия коментар дълг-на банките. През 2003 г. дългът на Исландия се равнява на 200% от нейния БВП, а през 2007 г. стига 900 на сто(!) Глобалната финансова криза от 2008 г. нанася фатален удар. Трите основни банки Landsbanki, Kaupthing и Glitnir са национализирани, а кроната загубва 85 на сто от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия е обявена.в.несъстоятелност.
Както може и да се очаква, "международната финансова общност" притиска Рейкявик да предприеме драстични мерки за затягане на коланите. МВФ и Европейският съюз искат да поемат дълга на страната с аргумента, че за нея това е единственият начин да се разплати с Великобритания и Холандия, откъдето са повечето чужди инвеститори и банки в островната държава.
В същото време избухват протести и безредици, които в крайна сметка принуждават правителството да подаде оставка. След изборите през април 2009 г. на власт идва лява коалиция, която осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се поддава на изискванията Исландия да изплати общо над 3.5 млрд. евро дългове. Това означава, че всеки гражданин трябва да плаща по 100 евро на месец в продължение на 15 години, и то за да се покриват борчовете, направени от частни лица към други лица.
Недоволството отново нараства. И тогава се случва нещо изключително, пише Дийна Стайкър за за Daily Kos. Тезата, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовия монопол, а цялата страна да бъде задължена да изплаща частни дългове, променя отношенията между гражданите и техните политически институции. В крайна сметка лидерите на Исландия са принудени, да вземат страната на избирателите. Държавният глава Олафур Гримсон отказва да ратифицира закона, който ще направи гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските.банки-и.се.съгласява.да.свика.референдум.
Можем да си представи колко силен е бил натискът отвън след това решение. Великобритания и Холандия дори заплашват страната с изолация, а когато исландците гласуват, МВФ открито й размахва пръст, че ще я лиши от помощ. Гримсон дори коментира ситуацията така: "Беше ни казано, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба.Но-акосе.бяхме.съгласили,щяхме-дастанем.севернотХаити".
На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията, за която практически не пишат световните медии, не ги стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Арестувани са няколко банкери и топмениджъри, тясно свързани с високорисковите операции.
Страната прави точно обратното на всичко, което банкерите казваха, че трябва да се направи. Те естествено твърдяха, че обществото трябва да спаси големите банки за сметка на данъкоплатците, защото те били "твърде големи, за да фалират". Исландия обаче не дава на банките си нищо. За разлика от САЩ и няколко държави в еврозоната, по време на пиковите години на световната финансова криза, тя позволи на банковата си система да се срине, като тежестта пада върху кредиторите-на индустрията, а не върху данъкоплатците.
Вярно, правителството в Рейкявик предприема и болезнени реформи, свързани с големи бюджетни съкращения. Но в крайна сметка успява да свие фискалния дефицит от 14% от брутния вътрещен продукт (БВП) на 2%. Същевременно безработицата в страната се понижи до по-малко от 5 на сто. Днес анализаторите дори прогнозират ръст на икономиката от 2,8 на сто.до-краяна-2012 г.
Но исландците не спират дотук - те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари, коментира Дийна Страйкър. За да направи това, вместо да търси експерти и политици, властите в Исландия се обръщат директно към хората, тъй като те са, които имат суверенна власт над закона. Над 500 исландци се кандидатират да участват в това начинание на пряка демокрация и да напишат новата конституция. От тях са избрани 25 души без партийна принадлежност, включително адвокати, студенти, журналисти, фермери и представители на синдикатите. Документът става дело-не на шепа политици,а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите вписват свои коментари, внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията-им,придобива-форма.
Ето защо Исландия "изчезна от радарите". А международните кредитори, които през последните три години твърдяха, че знаят как да се справят с кризата и които сами я причиниха, сега са принудени да признаят, че страната е била права през цялото време, пише ДжефНилсън.от"ДъСтрийт".
Доколко обаче това е изгодно за големите финансови акули, които не спират да препоръчват своите неработещи рецепти за Гърция, Италия, Испания...

До коментар [#19] от "nogica":

Всъщност в архитектурните среди това е краставицата, пак на сър Норман Фостър. Много често архитектите точно това правят, когато създават нови големи пространства - използват елементи от предишни проекти.

_____

До коментар [#18] от "Ники Горчилов":

Ники, ники за Индия си прав, но за БГ - не. Недей забравя, в БГ отдавна проблема не е в хард-инфраструктура, а в липсата на софт - знания, умения и хора. Проблема е, че за пореден път "скъпите" ни политици се засилват да оберат трошичките които могат да стигнат до българския бизнес и до българските деца. Проблема е, че ако не променим модела и не натиснем политико-олигарсите, парите за създаване на умни хора в БГ още дълго няма да има (и много пъти по 100милиона). Сигурен съм, че на теб не трябва да обяснявам за разликата между инвестиции в бетон и инвестиции в хора.
Надявам да са останали достатъчно откачалки в БГ, които да се противопоставят на популизма и наглостта и да вдигнем глас срещу подобни разграбвания и да не стоим като тъпаци-закачалки.
Капитал, моля ви, спрете с този ПР. Имате право да удряте едно рамо на бивши колеги и приятели, но не забравяйте принципите си ако искате да ви останат приятели-читатели! Поздрави от мен на всички.

До коментар [#22] от "pinkglass":

Трошичките казваш? Каква част от българския бизнес се занимава с IT, ама не в търговията, а точно в създаването на нови продукти?Създаването на преференции за този сектор - било то даже и като инфраструктура и среда за обитаване ще окаже голямо влияние за това много млади хора да остават, а други да се връщат в България. В момента стартират два фонда за финансиране - Eleven и Launchub, но реално след първите няколко месеца които ти дават начало, трябва да започнеш да генерираш приход, който да ти плаща сметките, а това е доста трудно за един технологичен бизнес. Като казваш липса на умения, пак мога да се аргументирам, че не си запознат - ужасно много талантливи хора изтичат навън в последно време, а пък се връщат много бизнес такива. Програмистите в общи линии си седят тук, лесно намират работа, но не е толкова интересна. Защо тези три компонента да не могат да се срещнат в един технологичен парк и да работят за създаването на нещо иновативно и общо?

И да, проблема за мен е в липсата на сгради и пространства, където да знаеш, че всички са от една порода, първите три години наема ти е нисък и само от теб зависи дали ще успееш да развиеш нещо свое. Не просто да са отидеш в офис сграда и да се чудиш как да си платиш данъците, таксите и лихвите на кредита в банката (които се променят едностранно от тяхна страна).

_____

Ники, ники за Индия си прав, но за БГ - не. Недей забравя, в БГ отдавна проблема не е в хард-инфраструктура, а в липсата на софт - знания, умения и хора.- цитат на коментар #22 от “pinkglass”

Че нали точно за това иде реч - индийските "специалисти" хич ги няма като знания и умения. Някаква посредствена маса полу-сготвени кадри се предлагат на безценица. В течение на времето някои се развиват и почват наистина да добавят стойност по трасето.

Ако приемем хипотезата ти, че българските специалисти са също "специалисти", то не виждам защо трябва да е много по-различно от Индия.

Проблема е, че за пореден път "скъпите" ни политици се засилват да оберат трошичките които могат да стигнат до българския бизнес и до българските деца. Проблема е, че ако не променим модела и не натиснем политико-олигарсите, парите за създаване на умни хора в БГ още дълго няма да има (и много пъти по 100милиона). Сигурен съм, че на теб не трябва да обяснявам за разликата между инвестиции в бетон и инвестиции в хора.
Надявам да са останали достатъчно откачалки в БГ, които да се противопоставят на популизма и наглостта и да вдигнем глас срещу подобни разграбвания и да не стоим като тъпаци-закачалки.- цитат на коментар ...

Прочитане на целия коментар href="javascript:void(0);" onclick="jQuery('html,body').animate({ scrollTop: jQuery('#comment-22').offset().top },500);">#22 от “pinkglass”

За съжаление отново ще трябва да опонирам.

Според мен демократичният свят не познава по-големи популисти и имитатори на действие от индийските политици. Нашите родни звезди са направо любители спрямо тези тук.

Рацоиналното мислене трябва да ни води в посока какво може да бъде направено ВЪПРЕКИ известните недостатъци на системата.

В случая има един пари за тухли и бетон. Продуктивният подход е "да ги изхарчим ли със съзнанието, че някаква (все едно каква) част ще бъде открадната или просто да ги откажем, защото имаме и други (евентуално по-съществени) проблеми за решаване". Честно казано не виждам причина, защо да не се спрем на първия вариант като такъв, с по малко минуси.

В БГ имаме склонност да усложняваме въпросите като ги взаимообвързваме, което просто няма смисъл. Този подход води до затлачване - балтаем се, спорейки кое е по-важно и в резултат няма никакъв прогрес.

Аз съм привърженик на точно обратния подход - разпадаме сложните проблеми на съставните им части и да ги адресираме един по един.

Айде стига толкоз, че ставаме все по-офтопик.