Всеки регулатор е изправен пред една неразрешима дилема. От една страна, той трябва да е достатъчно близко до пазара, за да го познава перфектно и да може да взема адекватни решения. От друга страна, близостта неизменно създава връзки и зависимости, които правят надзора удобно снизходителен за отделни играчи. Постигането на златната среда се случва рядко.

Предлаганият от Европейската комисия Единен надзорен механизъм за кредитните институции предоставя на България избор. Макар да не ползва единната валута, страната може да се присъедини и да аутсорсне надзора над банките си на ЕЦБ. А може и да остане извън механизма, докато не влезе в еврозоната и да остави регулацията в ръцете на Българската народна банка. И двата варианта си имат своите плюсове, но и минуси (виж карето), и управляващите трябва да претеглят кои от тях надделяват. Правителството засега не е излязло с официално становище, а БНБ публично изказа своите резерви.

Между може би и твърдо не

Според правителствен източник на "Капитал" като цяло оценката за банковия съюз е положителна, но страната още не е взела решение дали да се включи. Висш дипломатически служител потвърди, че няма големи притеснения. Според него въпросите, които страната има да постави, са основно в две посоки. Първата е какви точно ще бъдат правомощията на банковия надзор. "В момента в България заради валутния борд ние имаме повече правомощия в надзора и по-високи буфери - например по-високи изисквания за капиталова адекватност. Има ли опасност те да бъдат размити от общия европейски надзор?", обясни той.

Другата линия, по която се вижда проблем, е,  че тези, които не са членки на еврозоната, ще имат задължения, но не и особени ползи. "Ние ще трябва да спазваме правилата, но няма да имаме достъп до ликвидност от ЕЦБ. Ние виждаме тук дисбаланс", каза дипломатът. Става въпрос за това, че с въвеждането на единния банков надзор ЕЦБ ще има възможност да вкарва средства директно в банките, като използва постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Той тепърва ще бъде активиран, но според правилата му, тъй като фондът е набран само от страните от еврозоната, може да се ползва само от тях. Това обаче според плановете на Европейската комисия е временно, като предстои да се създаде фонд за рекапитализиране на банките с вноски от самите тях. А той би бил на разположение за всички участващи в механизма страни.

На другия полюс е мнението на централната банка, която (обяснимо) не желае да изгуби правомощия. Още в началото на дебата по въпросите за банковия съюз управителят на БНБ Иван Искров заяви, че ръководената от него институция е резервирана към евентуално присъединяване към банковия съюз в Европа, като изказа надеждите си и правителството на страната да не бърза със зелена светлина. В своя реч на 27 юни тази година по време на кръгла маса "Стабилността на банковата система - предпоставка за устойчив икономически растеж" Искров изтъкна като основен аргумент, че страните извън еврозоната нямат достъп до финансова помощ за банките си. По думите му, ако ЕС или еврозоната са отговорни за и гарантират сигурността на спестяванията на фирмите и домакинствата в България, "тогава може да закрием банковия надзор тук".
Все пак Искров изказа положително мнение към идеята за съществуване на банков съюз, но посочи, че все още по неговата архитектура има много въпроси и не бива да се бърза с вземането на решение. Освен това според него първо би трябвало да се създаде фискален съюз и след това банков.

"На този етап няма промяна в позицията на БНБ", казаха след официалното оповестяване на предложенията на Европейската комисия от централната банка за "Капитал Daily". "Когато се искат права, трябва да се говори и за отговорности. Когато се иска суверенитет, трябва да се предложи нещо срещу него", коментираха от БНБ.

Ползи и разходи

Каквото и да е решението дали България да се включи или не, то трябва да се основава на трезва преценка. Други от страните - членки на ЕС извън еврозоната, вече изказаха доста полярни мнения, обосновани с конкретни възможни изгоди или пък с недостатъци.

Конкретно за България поне на хартия е трудно да се изтъкнат солидни аргументи срещу качеството на надзора от БНБ. През цялата криза досега банковата система остана на печалба, като премина без нито един фалит и инжектиране на държавни средства (поне не и открито). Въпреки това е публична тайна, че финансовите институции далеч не са разкрили пълната картина на лошите си кредити. А може би най-големият проблем, който централната банка не адресира, е големите експозиции на банките с български собственици към свързани компании. Един такъв случай беше официално признат - след като Столичната община си върна контрола над Общинска банка от Христо Ковачки, стана ясно, че тя е финансирала над 20 близки до него компании с 26 млн. лв., или 40% от капиталовата база (при максимум по закон 25% за експозиция към една група). "Служители на банката системно са надвишавали правомощията си и всички тези нарушения умело са прикривани, за да бъдат лъгани както мажоритарният акционер Столичната община, така и надзорът в БНБ", изтъкна в началото на април общинският съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев.

Има доста индикации, че подобни системни и доста по-мащабни нарушения има и в други институции, контролирани от местни лица. Те са трудно доказуеми, тъй като кредитните портфейли нормално са банкова тайна, а и свързаността се крие зад поставени лица и офшорни компании. БНБ обаче има достъп до информация за всички отпуснати заеми от всяка банка и при желание лесно може да сглоби картината. При това положение един по-дистанциран надзор може да донесе доста плюсове, които да компенсират минусите.

Между какво избира България: + Сигурност. Достъп до общата схема за депозитна гаранция и фонд за рекапитализиране на банки, когато бъдат изградени. + Безпристрастност. Националните регулатори често са под политически и/или финансов натиск да си затварят очите за лоши практики на местни банки. Общоевропейският надзор  минимизира този риск – особено за по-малки държави и банки, които трудно могат да влияят на високо ниво. + Лихви. По-голямата сигурност на банковата система ще се отрази в по-евтино финансиране за банките, което би се отразило и в по-ниски лихви по кредитите им. + Политика. Страната може да извлече дивиденти от подкрепата и/или включването в проекта на ранен етап. - Суверенитет. Държавата губи контрол над голяма част от финансовия си пазар. - Представителство. При доброволно присъединяване към Единния надзорен механизъм страната няма да има свои член в надзорния съвет към ЕЦБ, докато не стане членка на еврозоната. - Отдалеченост. Националните регулатори по-добре познават местния пазар и могат да се съобразяват с особености, докато централизираният надзор ще предполага повече стандартизирани решения. Затова е предвидено все пак голяма част от оперативната работа да остане на местно ниво и ЕЦБ да разчита на данни и от националните институции. - Разходи. Надзорните услуги на ЕЦБ, както и бъдещото участие в общите фондове, ще се финансират от самите банки. Те може да пренесат този разход върху клиентите си чрез по-скъпо кредитиране.