Финансовите министри на страните извън еврозоната ще обсъждат участието си в общия надзор през декември в България.

България подкрепя идеята за създаване на единен европейски механизъм за банков надзор, съобщи пред БНР вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който участва в неформална среща на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от ЕС в Никозия в края на седмицата. Основна тема в рамките на форума е било предложеното от Европейската комисия прехвърляне на надзора на всички банки в еврозоната от националните регулатори към Европейската централна банка (ЕЦБ).

"Това е голяма и правилна стъпка за развитието на единния финансов пазар и въобще развитието на единния пазар не само на еврозоната", коментира Дянков. Той обаче подчертава, че за реализирането на идеята все още е необходимо да се изчистят много противоречия. За да влезе в сила, предложението на ЕК трябва да бъде одобрено от всички 27 страни членки, като участието на 17-те държави от еврозоната ще е задължително, а останалите 10 страни, сред които е и България, ще могат да избират дали да се присъединят.

Европа на няколко гласа 

Сред държавите от ЕС обаче все още няма единомислие по темата въпреки очевидния интерес на страните членки за напредък, за който по думите на Дянков свидетелстват проведените по време на двудневната среща в Кипър общо 4 формални и неформални срещи по тази тема. Среща на финансовите министри на 10-те държави извън еврозоната е предвидена и през декември в България, съобщи вицепремиерът.

В основната си част противоречията са свързани както с обхвата на евентуалния единен банков надзор, така и с кратките срокове, в които се предвижда да бъде реализиран проектът. Според предложението на ЕК механизмът трябва да започне да се прилага от 1 януари 2013 г., като до 1 юни 2013 г. всички системно важни банки в еврозоната трябва да са преминали под надзора на ЕЦБ. От 1 януари 2014 г. пък в обхвата на единния надзор ще трябва да се включат всички около 6000 финансови институции в еврозоната. По думите на Дянков обаче "реалността е такава, че това едва ли ще се случи".

Цената на участието

Същевременно финансовият министър подчертава, че в обсъждания в Никозия вариант на проекта интересите на десетте страни извън еврозоната не са достатъчно добре защитени. Основните опасения на държавите, които не са приели общата валута, са свързани с факта, че присъединяването им към системата на единен надзор ще означава нови правила за тях, без обаче да имат възможност да участват в създаването и променянето им, тъй като няма да получат право на глас при определянето на решенията на ЕЦБ за еврозоната.

Друго противоречие, цитирано от управителя на БНБ Иван Искров по време на проведена на 27 юни кръгла маса на тема "Стабилността на банковата система - предпоставка за устойчив икономически растеж", е това, че страните извън еврозоната нямат достъп до финансова помощ за банките си. Идеята е, че създаването на единен надзор и увеличаването на правомощията на ЕЦБ ще й позволи директно да инжектира средства от постоянния спасителен фонд на еврозоната (Европейския стабилизационен механизъм, ESM) в нуждаещи се от помощ банки, до който обаче банките извън паричния съюз нямат достъп. Тогава Искров коментира още, че ако ЕС или еврозоната са отговорни за и гарантират сигурността на спестяванията на фирмите и домакинствата в България, "тогава може да закрием банковия надзор тук".

През седмицата от БНБ съобщиха за "Капитал Daily", че към момента няма промяна в позицията на централната банка относно предложението. "Когато се искат права, трябва да се говори и за отговорности. Когато се иска суверенитет, трябва да се предложи нещо срещу него", посочиха от БНБ.

По думите на Дянков обаче в голяма си част банковата система в страната така или иначе ще попадне в обхвата на общия надзор, тъй като три четвърти от финансовите институции са част от големи европейски финансови групи, които ще бъдат включени в единния механизъм. Според финансовия министър "въвеждането на единния банков надзор няма да представлява проблем за банките в България", а страната е в сравнително добра позиция, особено с оглед на факта, че БНБ има много положителен опит в последните 15 години при справяне с кризисни ситуации.