Регистрация

// Политика и икономика / България

9 12 фев 2013, 17:14, 4995 прочитания

Търговският закон и неплатежоспособността: Две промени, които обричат добрата идея

Проблемите с фалитите със задна дата няма да се решат, ако парламентът не редактира двата текста

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Когато ръстът не е добра новина

Броят на фирмите в несъстоятелност се увеличава, а много други спират дейност без да минават през процедурата

15 апр 2013

Един абсурд по-малко

Управляващите подготвят промени в Търговския закон, с които да ограничат фалита със задна дата

30 юли 2012

Фалирало правило

Търговският закон има нужда от промяна заради масовата злоупотреба с началната дата на неплатежоспособността

21 окт 2011
Правната комисия на парламента прие през миналата седмица важни промени в чл. 645 – 649 от Търговския закон (ТЗ), които уреждат възможността за атакуване на плащания, извършени от търговец след началната дата на неплатежоспособността. Предстои гласуване на законопроекта на второ четене.

"Заразената" несъстоятелност

Този законопроект е дълго очакван от бизнеса и от мислещите юристи и е опит за поправяне на един юридически абсурд, който бе заложен в ТЗ в далечната 1996 г. и допълнително задълбочен през 1998 г. Той се изразява в неограничената възможност за атакуване на всички плащания, които търговецът е извършил след т.нар. начална дата на неплатежоспособността – дата, която ТЗ позволява да бъде ситуирана в произволен момент от миналото. Именно тази недомислена уредба "заразява" почти всяко производство по несъстоятелност с вируса на "началната дата на неплатежоспособността", като мотивира полукриминални схеми за увреждане на трети добросъвестни лица.

Анализът на стенограмите от приемането на сегашните разпоредби през 1998 г. показва, че слабостите на закона са плод на нетърпението на депутатите да излязат в обедна почивка и на факта, че почти никой от тях не е разполагал с текста на закона, който се гласува. Стенограмите показват също така, че депутатите са били предупредени за абсурда, който гласуват, но поради политическата си арогантност са пренебрегнали предупрежденията.

Както знаем обаче, историята има съдбовното свойство да се повтаря. При гласуването на промените в ТЗ от правната комисия в него се промъкнаха опасни и недомислени разпоредби – този път под натиска на нетърпението да се гласуват промените в Изборния кодекс. Тази статия е опит да се обърне внимание на проблемите, преди отново да е станало късно.

Изключение за вредна употреба

Първият от тях е, че според приетите от правната комисия текстове няма да подлежат на атакуване плащанията, които длъжникът е извършил "до 30 дни след падежа на паричното задължение". Какви са проблемите, които този текст поставя?

На първо място, всички съвременни законодателства защитават определени плащания от "челюстите" на несъстоятелността. По правило това са плащанията, които са извършени едновременно с доставката на насрещна стока или услуга или в кратък срок след тази доставка – да кажем, до 30 дни. Идеята на това изключение от общата възможност за атакуване на плащания е защитата на краткосрочния кредит, който обичайно се предоставя в търговския оборот – например на отложените плащания за доставка на суровини и комунални услуги (ток, парно, телефон, интернет и др.).

В законопроекта обаче идеята за защита на плащания в кратък срок след доставката е заменена с тази за защита на плащания, извършени в 30-дневен срок след падежа. По този начин логиката на изключението е подменена и в него вече попада не само краткосрочният, но и всеки друг кредит. Нека си представим, че през 2009 г. длъжникът е получил заем от офшорния си собственик (най-често това е свързано със самия длъжник лице) в размер на 5 млн. лв. и че падежът на заема е 1.10.2012 г. Ако този заем бъде върнат на 30.10.2012 г., плащането ще бъде защитено, макар да е извършено след началната дата на неплатежоспособността. По този начин ще бъде постигнат точно ефектът, който законът цели да парира – определен "стар" кредитор да бъде третиран преферентно, във вреда на всички останали, които няма да получат нищо.

Следващият проблем е, че падежът на едно парично задължение може да бъде манипулиран много по-лесно, отколкото датата на доставяне на стока или услуга. Достатъчно е длъжникът и получилият плащането да антидатират един анекс, с който да "нагласят" датата на падежа така, че плащането да не попадне под режима на закона – да бъде извършено "до 30 дни след падежа на паричното задължение".

Изводът е, че ако горният текст стане закон, няма да има нито едно плащане след началната дата на неплатежоспособността, което да бъде успешно атакувано. Длъжникът и получилият плащането ще имат грижата това да не се случи. Вредите, разбира се, ще се понесат от всички останали кредитори, спрямо които неплатежоспособният длъжник не е бил така услужлив. По този начин от защитния режим по чл. 646 от ТЗ няма да остане почти нищо – въпреки добрите намерения на законодателя.

Кредитори без защита


Следващият ключов проблем е свързан с преходната разпоредба на проекта, според която "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашнте разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците...".

Добре разбирам идеята, която стои зад това предложение. Тя е да се даде възможност на ищците (най-вече - на синдиците) да прекратят един исков процес, който при новия закон вече няма да могат да спечелят - поради въвеждането на определени защитни средства в полза на ответниците.

Тази идея обаче е недомислена и облечена в изключително опасна за българските реалности форма. Причината за това е, че много от несъстоятелностите се контролират от фалшиви кредитори, които длъжникът услужливо е снабдил с нужните (най-често антидатирани) документи. Не са редки и случаите, когато "овладяването" на дадено производство по несъстоятелност се случва с помощта на съда. В тях истинските кредитори на длъжника са защитени от забраната по чл. 621а, ал. 3, т. 3 на ТЗ за оттегляне на вече предявените искове.

Според приетия от правната комисия проект обаче именно тази защита ще рухне. Всеки услужлив синдик би могъл да се вслуша в "съветите" да оттегли вече предявените искове, като по този начин окончателно лиши кредиторите от каквато и да било защита и шансове за попълване на масата на несъстоятелността. Този синдик дори няма да може да бъде съден за вреди, тъй като едва ли може да бъде упрекнат, че не е анализирал правилно нова и трудна правна уредба.

Поради горните слабости на законопроекта, ако промените бъдат приети в този им вид, най-големите несъстоятелности в страната ще бъдат обречени, а недобросъвестните длъжници, мними кредитори и услужливи синдици доволно ще потриват ръце, получавайки неочакван подарък от законодателя.  А самият законодател ще остане опиянен от късогледата илюзия, че е успял да ушие нови дрехи на царя. Истината обаче е, че царят ще си остане не по малко гол от онзи, който през 1998 г. забърка отровната за бизнеса законодателна отвара, позната като чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

* Стефан Стефанов е адвокат и преподавател по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". През 2011 г. публикува книгата "Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността", посветена на слабостите в правната уредба на исковете по чл. 645 – 649 от Търговския закон.


Законопроекът
Плюсове:

Ограничават се възможностите за връщане на началната дата на неплатежоспособността (до 3 години преди откриването на производството по несъстоятелност)

За пръв път се уреждат определени защити в полза на ответниците по искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Минуси: разгледани са в статията

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

ДКЕВР: Без откази за слънчевите покриви

Становището на регулатора дойде след осеммесечно забавяне