Регистрация

// Политика и икономика / България

23 22 фев 2013, 18:26, 6991 прочитания

Производителят на възможности

Или защо общественият образ на предприемача в България е толкова противоречив

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Неизползваният потенциал за борба с безработицата

Според бизнеса и експертите е необходим синхрон с образованието и повече предприемачи

21 фев 2013

Още шест стартиращи проекта ще се финансират по JEREMIE

Фондът LAUNCHub отся нова доза компании, които ще получат по 30 хил. евро

13 фев 2013

Тъмната страна на Kickstarter

Какво се случва с провалилите се проекти, взели пари през платформата за микрофинансиране

25 яну 2013


Те са инициативните, хората с идеи за бизнес и знанията как той да бъде развит... така че да спечелят от това. Това са предприемачите. В България техният образ обаче е изкривен, а очакванията към дейността им са натоварени по-скоро с изпълнението на ангажименти, присъщи на държавата. Всичко това естествено има своите исторически, икономически и политически обяснения. Нещо повече, това не е български феномен - оказва се, че подобно е възприятието в повечето бивши социалистически държави.

Какъв е общественият образ на предприемача** в посткомунистическите страни и конкретно в България? Какво предопределя някои противоречия във възприятията и какви изводи можем да си направим от различните нюанси? Това са само някои от въпросите, които четири организации, сред които и Институтът за пазарна икономика, задават през последните близо шест месеца. Отговорите са повече от интересни и разкриват изкривяването на представата за образа на предприемача в България.

Проведени едновременно социологически проучвания в четири страни (Литва, Грузия, Киргизстан и България) разкриват натрупани негативи в съзнанието на българското общество:
- доверието към предприемачите в България е най-ниско, като двама от всеки трима вярват, че големите печалби са следствие от някакво нарушаване на моралните принципи
- най-голямото очакване към предприемачите тук е да създават работни места, а не толкова да предоставят стоки и услуги или да печелят
- едва един на всеки пет иска да стане предприемач, което е поне двойно по-малко спрямо другите страни
- през последните пет години само в България се наблюдава влошаване във възприятията към предприемачите.

За да си обясним тези резултати обаче, първо трябва да изясним

Ролята на предприемача

Австрийската традиция в икономическата теория определя предприемачеството като "бдителност за печеливши възможности". Макар и печалбата да е в основата, преследвайки я, предприемачът влиза в различни роли. Водеща е покриването на различни нужди. Само така "чистият" предприемач може да осъществи своята цел – да печели. Той също така създава работните места в едно общество. Това не е негова фундаментална цел, но е резултат от неговото желание за печалба.

На теория положителният образ на предприемача е смислово заложен в тези му роли – да бъде откривател, да удовлетворява нужди, да дава работа и да е двигател на развитието. Това се съдържа и в интуитивното ни разбиране, което все пак отрежда положителна роля на предприемача.

Въпреки това в страната ни този образ е натоварен със сериозни негативи. Макар и в индивидуален план правещият бизнес да се асоциира по-скоро с позитивни характеристики (работлив, далновиден и т.н.), богатството му често се възприема като придобито в нарушение на моралните принципи. Това автоматично поставя фокуса не толкова върху личностните качества на предприемача, колкото върху средата (институционална, обществена и т.н.), която предопределя неговите действия в търсене на печеливши възможности.

Всъщност негативите очевидно извират от естеството на печалбата и трупането на богатството. Налага се впечатлението, че предприемачът може да придобие печалбата си по нечестен начин – като "експлоатира" ресурси или печели на гърба на потребителите. Това не е задължително антипазарна риторика, дори напротив – съвременната държава често подтиква към подобни "нечестни" печалби и отнема от предприемачите тяхната изконна роля.

И все пак какво провокира негативните възприятия към предприемачите в България?

- Извличане на печалба от "обществени" ресурси под формата на някакви ексклузивни права за експлоатирането им – било то за добив на злато или право да инвестираш в планините. Тъй като някои ресурси се възприемат за обществени, тоест споделени от всички граждани, то този, който печели от тях, следва да е лошият. Така предприемачът се превръща в избраник на администрацията, което я товари с отговорности – да е прозрачна, да работи ефективно, процедурите да са честни и т.н. Не че това сваля традиционния товар от предприемача (да търси печеливши възможности, да инвестира, да поема риск и т.н.), но наличието на ексклузивно право от държавата хвърля сянка върху "чистата" идея за предприемача и неговата печалба, особено ако отговорната администрация е калпава.

- Извличане на печалба от липса на конкуренция под формата на ексклузивни права върху предоставянето на определени стоки или услуги и бариери пред навлизане на нови играчи на пазара – тук водещ не е толкова самият ресурс, колкото концентрираните печалби при "липса" на избор. Там, където е ограничена възможността за навлизане на пазара и няма реална конкуренция, се появяват и негативни отношения към предприемачите, които биват наричани разговорно монополи. Бариерите пред навлизане в тези сектори отново са изградени от държавата – чрез структурното определяне на едно електроразпределително дружество в даден регион или чрез лиценз за мобилни услуги. Негативното отношение е провокирано от факта, че административно е заложено да печели само един или няколко без възможност за поява на нови конкуренти.

- Липса на работа – заетостта и отношението към работниците са основен фактор за негативите във възприятията за предприемачите. Това до голяма степен зависи от пазара на труда – ако той е гъвкав и има висока заетост, предприемачът работодател трудно се превръща в лошия. Ако обаче има ниска заетост и негъвкав пазар на труда, предприемачът работодател обира негативите и към него се насочват често срещаните критики от типа "печели, а не дава работа". Примерът на България е красноречив – традиционно ниска заетост и слаба квалификация, тоест липса на гъвкавост и алтернативи за голяма част от работоспособното население. Това, заедно с годините на структурни промени в икономиката и преход от тежка индустрия към услуги, прави липсата на заетост (или добре платена работа) основен източник на недоволство, което се транслира или в посока политиците, или в посока забогателите.

- Преходът и забогатяването – неизбежно се появяват нови предприемачи, които не са станали такива по естествен път, а в процесите на смяна на собствеността. Негативите, носени от големите предприемачи в страната, до голяма степен са обвързани именно със съмнения за нечестно забогатяване или нечист старт. Не случайно най-категоричното отношение в проведеното социологическо проучване в България е обвързано със съмнения за незаконно забогатяване в годините на преход като предпоставка за появата на богати предприемачи. Нещо повече, това отношение не се влияе от образованието или годините на запитаните, тоест то е всеобхватно. Липсата на реална конкуренция на много пазари и тромавата администрация правят така, че успешните предприемачи на прехода продължават да доминират съвременните икономически процеси, а с това и възприятията за морала на големите печалби.

 - Държавата като предприемач – голямата държава предприемач, която предоставя много блага и възлага големи поръчки на бизнеса, размива разбирането на хората за предприемачите. В непосредствената среда и в ежедневието на хората се случват много неща, които не са следствие от пазара, а от политиката. Това едва ли не омаловажава естествената сила на потребителя и се опитва да даде сила на гласоподавателя (в някои случаи – на работника). Конкуренцията вече се превръща от пазарна (за извличане на информация/предпочитания) в политическа (за извличане на изгода). Нещо повече, голямата държава "предприемач неизбежно води до насочването и концентрирането на ресурс, което не отменя аргумента за нечестното забогатяване, а го подсилва.

- Държавна "защита" вместо договорни отношения – трикът с добрата държава и лошите предприемачи. Под държавна защита в случая имаме предвид не защита чрез законите и съда, а чрез органите на изпълнителната власт. Такава защита на потребителите в по-малка степен зависи от договорите и законите и в по-голяма – от работата на някой политически орган. Разликата можем да онагледим при възникването на спорове – дали справедливостта се раздава от съда или от изпълнителната власт чрез например някоя комисия. Не са редки случаите на наказание, което не е под формата на обезщетение в полза на клиента (наложено от съд), а глоба в полза на държавата (наложена от административен орган). Този тип защита отнема от ролята на потребителите и дава власт на държавата. В българското общество се наблюдава точно този феномен – солени глоби от различни "потребителски" комисии*** и много малко случаи на отстояване на права в съда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

К:издания / Образование»

Отдолу нагоре

Отдолу нагоре

Участниците в образователната система отдавна са разбрали, че тя трябва да отговаря на днешния свят, за да може от нея да излязат щастливи и успешни хора.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Депутатите имат четири дни за промени в енергетиката и опазването на природата

Предсрочните избори вече са неизбежни