Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
275 29 мар 2013, 15:26, 93928 прочитания

Държавата КТБ

Използването на банката за концентрация на капитали, собственост и власт е незаконно и опасно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Кое беше причина и кое следствие няма значение. През седмицата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев набеди президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в безпрецедентно по тона си интервю пред австрийския Der Standard, като каза, че обслужват корпоративни интереси. На другия ден правителството даде сигнал, че ще адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Публиката гадае дали интервюто е било изпреварващ ход-предупреждение към временната власт или грешка, която предизвика нейната реакция. Яйцето или кокошката в случая не е важният въпрос.
Цветан Василев

Фотограф: Надежда Чипева

Още по темата

Моделът на захванатата държава:

КТБ – тандемът се разпада

Откъс от новоизлязлата книга на Зорница Маркова "Държавата КТБ" *

19 окт 2017

Комисията за незаконно придобито имущество внесе иск срещу Цветан Василев

Размерът на иска е 2,2 млрд. лв., а на запорираното имущество на банкера - 1,4 млрд. лв.

17 мар 2016

КТБ я няма, моделът е жив

Година след рухването на банката нито един от проблемите, които излязоха на повърхността, не е решен

19 юни 2015

Най-големият банков обир (11 юли 2014)

Кредитите в КТБ към свързани с Цветан Василев фирми са за над 3.5 млрд. лева. Сметката ще платят данъкоплатците

1 юни 2015

Моделът КТБ (13 юни 2014)

Формулата "държавни пари - придобиване на активи - кредитиране на свързани компании" утрои банката, но може и да я срути

1 юни 2015

Разводът Пеевски-Василев (13 юни 2014)

Империята на задкулисието се разпада с обиски, смъртни заплахи и разпити

1 юни 2015

Бунтът на лейтенантите на Цветан Василев

Ключови директори на фирми, свързани с банкера се разграничиха от реалната собственост и управление, и го призоваха да поеме отговорност

24 юли 2014

Иван Костов е в тежък конфликт на интереси за КТБ

Бившият премиер защитава банката, в която семейството му има значителни средства

15 юли 2014

Най-големият банков обир

Кредитите в КТБ към свързани с Цветан Василев фирми са за над 3.5 млрд. лева. Сметката ще платят данъкоплатците

11 юли 2014

Нова държавна банка взима всички депозити от Корпоративна банка

КТБ ще бъде обявена в несъстоятелност, за кредити за 3.5 млрд. лв. няма документи и информация

11 юли 2014

Разводът Пеевски-Василев

Империята на задкулисието се разпада с обиски, смъртни заплахи и разпити

13 юни 2014

Моделът КТБ

Формулата "държавни пари - придобиване на активи - кредитиране на свързани компании" утрои банката, но може и да я срути

13 юни 2014

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите

Правилата трябваше да бъдат изпълнени от всички още на 4 декември, когато изтече даденият гратисен срок

14 май 2014

"Водстрой 98": Всички пътища водят към КТБ

За няколко години банката изгради голяма строителна група

21 мар 2014

Активисти на "Протестна мрежа" внесоха сигнал срещу "Пеевски-Василев-Бареков"

Обобщени са данни от публични регистри и публикации

25 фев 2014

Квантов банкер в стъкларска фабрика

Цветан Василев опитва едновременно да е инвеститор и да не е инвеститор в Сърбия

11 фев 2014

Сотир Цацаров понижи Роман Василев чрез "повишение"

От зам.-началник на градска прокуратура скандалният прокурор става редови магистрат в специализираната прокуратура

26 яну 2014

Правилата са за нарушаване

Ключовите държавни дружества не преместиха депозитите си въпреки изтичането на срока

6 дек 2013

Спекулативна търговска банка

Moody’s понижи кредитния рейтинг на КТБ заради бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност

14 сеп 2013

Moody's понижи рейтинга на Корпоративна банка до B1

Според международната агенция на оценката натежават бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност

12 сеп 2013

Кабинетът отново скри данните за парите на държавните дружества

Икономическото и транспортното министерство прочетоха различно постановлението и не публикуваха информацията

31 юли 2013

Поздрав от нормалния свят

С говоренето си за "Кръга "Капитал" Сергей Станишев само дава още доказателства, че БСП в момента е политическото крило на КТБ

10 юли 2013

Защо не скачам от радост

Измъкването от хватката на мафията няма да е лесно - ще прилича повече на маратон, отколкото на протестен спринт

4 юли 2013

Номерът на Пеевски

Шуробаджанащина, корупция, рекет и олигархия - биографията на новия шеф на ДАНС

14 юни 2013

Финализиране на схемата

Изборът на Делян Пеевски е резултат от добре обмислен заговор между БСП и ДПС

14 юни 2013

Парламентът избра новия подуправител на БНБ

Цветан Гунев ще ръководи "Банков надзор" в следващите шест години

12 юни 2013

КТБ набра над 86 млн. лв. през борсата

Банката привлече със 7 млн. лв. по-малко капитал от първоначалната цел

26 май 2013

Аритметика на изкуственото мнозинство

Пред БСП стои трудната задача да балансира между политическите интереси на ДПС и "Атака"

23 май 2013

Кабинетът прие правилата за парите на държавните дружества

Данните от министерствата към края на март очаквано показаха концентрация в Корпоративна търговска банка

22 май 2013

Увеличението на капитала на КТБ вероятно ще е успешно

Използваните права показват, че банката ще набере 87.8 млн. лв. от търсените близо 94 млн. лв.

15 май 2013

Чупливи правила

Проектът на служебното правителство за парите на държавните фирми е стъпка напред, но и оставя възможности за заобикаляне

10 май 2013

Обемът на депозитите на държавните фирми остава тайна

Публични ще станат имената на банките, в които са концентрирани над 25% от спестяванията на дружествата

7 май 2013

Повече прозрачност за парите на държавните фирми

Правителството предлага задължителен механизъм за избор на банка и за разпределение на големите депозити

29 апр 2013

ВТБ ще увеличава капитала си

Руското правителство засега няма да продава своите 75.5%

22 апр 2013

Сделка за милиардите на "Доверие"

Банкерът Цветан Василев иска да разшири бизнес групата си и с най-голямата пенсионна компания в България

21 апр 2013

Der Standard: Цветан Василев и Огнян Донев кандидатстват да купят пенсионния фонд "Доверие"

Според австрийския вестник цената е между 120 и 150 млн. евро

19 апр 2013

Moody's свали перспективата на КТБ до негативна

Сред причините за оценката са бързата й кредитна експанзия и скромни капиталови буфери

17 апр 2013

(К)раят на тайните

Войната срещу офшорните зони набира скорост. Това няма да убие индустрията, но ще я промени

12 апр 2013

Арести, обиски, претърсвания...

...или как прокуратурата решава търговския спор между Цветан Василев и съсобственика му във фалиралия "Рубин"

5 апр 2013

Офшорна компания купи 9.9% от КТБ

DEWA International придоби дела от компанията на мажоритарния акционер в банката Цветан Василев "ТЦ-ИМЕ" за 54.4 млн. лв.

1 апр 2013

Банките продължават да трупат депозити

През февруари е имало разместване в топ пет на кредитните институции според размер на активите им

31 мар 2013

Монополът на монополите

Групировката медии и фирми около Корпоративна търговска банка

31 мар 2013

Наръчник за избор на банка, ново издание

За да работят правилата за парите на държавните компании, трябва да са базирани не на ограничения, а на прозрачност

29 мар 2013

Твърде много съвпадения

Връзките между кредитираните от КТБ компании са сложна плетеница от регистрации, подставени собственици, управители, контакти, счетоводители и одитори

29 мар 2013

Надзор без граници

БНБ има почти неограничени възможности да разкрие кредитирането на свързани лица и да го предотврати, но не го прави

29 мар 2013

Марин Райков: Ще управляваме риска, свързан с депозитите на държавните фирми

Кабинетът не води води война срещу когото и да било, обясни служебният премиер

28 мар 2013

Воля и смелост

Разбиването на концентрацията при парите на държавните фирми

26 мар 2013

На борба с монопола върху държавните пари

До седмица правителството ще изработи правила за прозрачно управление на ресурса на държавните предприятия, които от години са концентрирани в КТБ

26 мар 2013

Отговорът на "Икономедиа" на интервюто на Цветан Василев

Надяваме се тези факти и обяснения да помогнат на читателите да се ориентират в пълната картина на случващото се в България

25 мар 2013

Всички срещу президента

Статуквото се бори за слабо служебно правителство, за да покаже, че няма алтернатива

8 мар 2013

Подозрително единомислие

Три банки държат 60% от парите на най-големите държавни фирми

27 ное 2009

Повече от нормално е да има правила за управление на парите в държавните фирми и диверсификация в множество качествени банки. Правителството избра именно такъв институционален подход, а обявявайки, че лично премиерът ще води работната група за писането на правила, даде да се разбере, че гледа на темата сериозно. С основание.

Преразпределянето на дори част от държавните пари към други банки означава създаване на нормалност, но и обявяване на война на най-голямата олигархична група, създавана от 89-а насам - по-голяма от "Мултигруп" (по времето на Беров), многократно по-голяма от "Орион" (при Виденов) и от "Олимп" (при Костов) - за тези, които си ги спомнят. Въвеждането на правила в нещо толкова семпло, каквото е управлението на държавните пари, би извадило на показ и дълго замазвани тайни. То би разкрило, че огромна част от привлечените в КТБ средства са отишли, за да финансират разрастването на империята около мажоритарния й собственик, че тези инвестиции са твърде рискови, че не само държавата като принципал, но и "Банков надзор" си е затварял очите. Да го кажем така: ако струпването на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните две години за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители.

Банка за лична употреба

КТБ е най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. За последните четири години банката се е почти утроила и вече е шеста по големина с 5,6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Това поражда подозрения за недопустима концентрация на кредити към свързани лица - показател, който заради сигурността на вложителите по закон би трябвало да се контролира от БНБ.

"Капитал" опита да събере тази информация по публични източници. Без претенция за изчерпателност по данни (пълните данни в xls) към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на "Булгартабак холдинг" (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital), както и по-нови придобивки – "Техномаркет", БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма.



От разгледаните 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има "задължения към финансови институции", за които имаме неофициална информация, че са към банката.

По-лошо - от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си.

Подобна концентрация на "вътрешни" кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката. Ако пък са намесени собствениците, възникват конфликти на интереси, които се управляват трудно, колкото и да е добронамерен мениджмънтът на финансовата институция.

Затова по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, едрата картина едва ли е променена значително. Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти - половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите.

"Банков надзор" обаче не вижда проблем. Няма информация доколко щателно БНБ е изследвала свързаността на кредитополучателите на КТБ. На конкретния ни въпрос получихме следния отговор: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни."
От Корпоративна банка не получихме отговор.

За КТБ няма икономическа криза

Извън неадресирания проблем за свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите - близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако допуснем, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането.

Същевременно има трикове, с които един кредит да се води жив, дори реално да е необслужван. Те са още по-лесни, ако кредитираш свързана компания. Най-схематично: ако една компания не може да обслужва заема си, банката отпуска друг на формално несвързано дружество, то на свой ред дава заем на първото; в резултат банката има един редовно погасен и един новоотпуснат заем и никакви лоши длъжници. Друг вариант е банката да прехвърли лошото си вземане чрез цесия на привидно несвързана компания, която самата тя е кредитирала. Такава стратегия например приложи КТБ при изпадналия в несъстоятелност стъкларски завод "Рубин", като вземания за по 22 млн. лв. бяха прехвърлени по номинал на "Карне-М" и "Евробилд проект" и още 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" - дружества, финансирани от самата банка.

Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарния собственик "Бромак" направи това с подчинен срочен дълг - първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. Сега се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал.

Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала.

По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании "Бромак" също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции.

Дребните вложители като заложници

Ползвайки евтиния ресурс от държавните компании, КТБ получава предимство, което изкривява чувствително банковия сектор. Благодарение на ниските лихви, които плаща по тези привлечени на едро средства, банката има възможност да поддържа високи лихви по депозитите, които привлича, завземайки пазарен дял от други банки. През последните години това позволи на КТБ да "превключи на втори двигател" и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, миналата година - с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства - около 12-13%.

В момента за едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%.

Взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели.

Проблемът се изостря и от наличието на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро, която притъпява усещането за риск у спестителите. В търсене на по-висока лихва повечето от тях игнорират или поне оставят на втори план въпроса за стабилността на банката. При сериозен проблем с по-голяма банка обаче тази гаранция може да се окаже илюзорна, тъй като натрупаните близо 1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в България биха били недостатъчни (до края на март банките би трябвало да преведат допълнително над 220 млн. лв. годишна вноска).

Олигархичен октопод

Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (вижте графиката). Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства - на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ.  

Медийната група около Ирена Кръстева и сина й, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевки, също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група.  

Медийната машина има широка употреба: от полиране на имиджа на КТБ и собственика й до саморазправа с конкуренти и опоненти. За това естествено помагат и другите лостове: икономическият, политическият, неформалните връзки в съдебната система и регулаторите. Това срастване е най-голямата опасност, особено в държава,  където разделението на властите все повече прилича на театър за пред публиката. Нарастващата възможност на групата около КТБ да ползва целия държавен апарат за справяне с бизнес врагове стана публично достояние най-вече през войната й с издателите на "Труд" и "24 часа" - Огнян Донев и Любомир Павлов, тъй като те имаха собствена трибуна, за да я покажат. В нея с активни действия бяха впрегнати не просто медиите на Кръстева и TV7, а също ДАНС и прокуратурата, а с бездействието си - и всевъзможни регулатори.

Друг пример, за който "Капитал" писа през 2010, е как след мощна дискредитираща кампания срещу застрахователна компания "Алианц" и нейния мениджмънт договор за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" спечели дружеството от групата на Василев "Виктория". Изтикването продължава и до днес - само преди дни общинското дружество "Топлофикация" отстрани по "технически причини" по-добрите оферти на "Алианц" и "Булстрад" в полза на "Виктория".

Висша институционализирана форма на политическа корупция беше и случаят с корпоративното превземане на пловдивския завод "Юрий Гагарин". За пръв път след 9 септември 1944 парламентът по предложение на ДПС гласува специален закон, с който забрани основния бизнес на "Юрий Гагарин". Няколко месеца по-късно фирмата беше придобита на ниска цена от офшорни компании, свързани с "Булгартабак", Пеевски, Василев и КТБ.

На медиен тормоз и оплюване станаха жертва не една или две публични фигури, чиито позиции се оказваха неудобни за олигархичния октопод или обслужваната от него власт. Атаките срещу президента и служебното правителство сега са само логично продължение на същото.

Как стана възможно това

На всяко ниво от финансовата система, където може да се случи такава огромна концентрация и изкривяване на пазара, би трябвало да има защитни механизми, които да ги спират. И наистина има, но те са умишлено изключени.

На входа са парите на държавните дружества. Техните мениджъри би трябвало да се грижат за ефективното им управление. Ако го правеха, тези средства щяха да са разпръснати в повече банки и да не са предимно по разплащателни сметки. Но над КТБ винаги е имало мощен политически чадър. Като градска легенда се разказва случаят с ВМЗ - Сопот, който дори по време на стачката на работниците не е могъл да ползва парите си в КТБ, за да им изплати забавените заплати. По подобни причини БЕХ ще търси заем за 500 млн. лева, при положение че има налични 623 млн. в КТБ.

Принципалът само веднъж опита да въведе правила за управлението на средствата, но те се оказаха пожелателни насоки без ефект. (Става дума за опита на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 да въведе ред, с което си спечели трайното "внимание" и оплюване от медийната група.)

На второ ниво защитата трябва да идва от самия пазар. Ако една банка е прекалено рискова, хората и бизнеса биха избягвали да работят с нея. Реално обаче този ефект се нулира от всичко описано по-горе - гаранцията и високите лихви по депозитите, медийното влияние, скритите зад банковата тайна експозиции и т.н.
 
Какво каза Цветан Василев пред "Дер Щандард"

"Този президент [бел. ред. Росен Плевнелиев] защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията." С тези думи пред вестник Der Standard банкерът Цветан Василев открито нападна държавния глава, след като предишните седмици това правеха финансираните от него медии. В същото време заяви, че "критиката" на изданията и телевизиите му са плод на "личното мнение" на журналистите, работещи там, нищо че според него в България има дори "твърде много медийна свобода". В почти предупредителен тон Василев подчерта, че няма интерес от нестабилност в страната. "Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести... Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития." Дали самият той е олигарх - въпрос на дефиниция: "ако това е някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно", каза още Василев.
Накрая защитата би трябвало да идва от регулатора в лицето на БНБ. За "Банков надзор" тези рискове би трябвало да са пределно ясни. С пълната информация и мегаправомощията си той може и е длъжен да ги прекрати. Защо това не се случва можем само да гадаем, тъй като от банковия надзор почти никога не излизат публични решения или коментари. Видно от самолет, някои от основните показатели на банката - лихви по депозити, ръст на активи, процент провизии към рискови активи, се отклоняват сериозно от средните за системата. БНБ обаче удобно се скрива зад чувствителността на темата със стабилността на банките и реагира остро на всеки, който си позволи да постави под въпрос чистотата на практиките в банковия сектор.

При така изключените бушони в системата е нормално концентрацията на собственост и влияние да се усилва. То е достигнало размери, при които разплитането му не може да стане безболезнено. Пакетирана с БТК, телевизионното разпръскване, вестникарския и разпространителски монопол, креслива телевизия, групата е на път да придобие статут на "прекалено голяма, за да фалира". Или на прекалено "удобна" за политиците, за да фалира. Факт е, по темата КТБ няма леви и десни, никоя партия не е опозиция, всички пазят гробно мълчание.

Ако държавата и регулаторите продължат не само да си затварят очите, но и да съдействат, империята на Цветан Василев и неговият партньоp, политикът-издател-следовател Делян Пеевски, ще продължи да расте и да среща все по-малък отпор. Ако досега тя е зависела от отношението на конкретните политици на власт, ще започне да се случва друго - самозабравилият се монопол ще иска да посочва кой да управлява. Първите опити за това се видяха покрай формирането на служебното правителство, когато медиите около КТБ систематично "отстрелваха" неудобни за тях кандидати.

Ако политиците и гражданите не успеят да се справят, единственото спасение от нещо толкова голямо е то да се разпадне под собствената си тежест. На малък пазар като българския подобна мегаструктура не може да съществува вечно, защото няма откъде да се изхранва.  
 
 
Къде са парите на държавните компании

През последните две години официалната информация за паричните ресурси на държавните предприятия пресъхна, но нищо не показва да има значима промяна от 2009-2010 г. Тогава по данни на министерства, които имат държавни предприятия под опеката си с ресурс от 1.2 млрд. лв., стана ясно, че 35% от тях  са в една банка - Корпоративна търговска банка. Това означава ресурс от около 420 млн. лв. Последните публични данни от есента на 2010 г. показаха, че 70% от средствата на компаниите под егидата на икономическото министерство са в същата банка. Тази пролет индиректно научихме, че тенденцията се запазва - при присъждането на рейтинга си за Българския енергийен холдинг рейтинговата агенция Fitch отбеляза като проблем слабата диверсификация на паричния ресурс на холдинга с концентрирането на 87% от ликвидността си в една банка. Това е КТБ. Според данните, цитирани от Fitch, в края на септември 2012 г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лв., т.е. около 623 млн. лв. са в една банка.

Тази седмица в прословутото интервю за австрийския вестник Der Standard Цветан Василев коментира, че парите на държавните компании са 8% от депозитите в банката, т.е. около 400 млн. лв. Не е ясно дали сумата включва и парите по разплащателни сметки обаче.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как се пише препоръка Как се пише препоръка

Няколко основни съвета, ако ви предстои да подготвяте или да си поискате подобен документ

12 дек 2017, 14 прочитания

"Телерик" пускат нов курс с Java "Телерик" пускат нов курс с Java

В отговор на все по-растящите нужди на IT индустрията академията пуска за пръв път шестмесечен курс по един от най-популярните програмни езици

12 дек 2017, 92 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Надзор без граници

БНБ има почти неограничени възможности да разкрие кредитирането на свързани лица и да го предотврати, но не го прави

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

Контрабанда е само когато те хванат

Протестите на работниците от "Булгартабак" показаха колко се изнервя олигархията от темата за нелегалния внос на цигари в Турция

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете