Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
24 7 апр 2013, 19:13, 13703 прочитания

България е сред лидерите по социално неравенство

През последните години разликите в доходите се задълбочават, показва проучване на ИПИ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Още по темата

Спадът на наетите забавя ход

През първото тримесечие на годината средната работна заплата е достигнала 778 лв.

12 май 2013

Българските студенти не са доволни от образованието си

Според младите хора то е твърде теоретично и не ги подготвя за професионалното им развитие

9 апр 2013

Европейската комисия:

България е сред страните в ЕС с най-рязък спад на заетостта

През последното тримесечие на миналата година тя е намаляла с почти 5% на годишна база

26 мар 2013

Евростат: Децата в България са най-лишени, възрастните хора - най-застрашени

Според националната статистика българчетата от 1 до 15 години са 1 милион

27 фев 2013

Поколения, изгубени в безработицата

Голям брой младежи в страните, засегнати от кризата, са на ръба на бедността

18 фев 2013
Сред основните причини за диспропорциите са проблемите в образователната система, както и социалните условия, в които израстват децата.
България е сред страните в Европа с най-голяма разлика в равнището на доходите на хората от отделните социални групи. Това показват данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за социалното и подоходното неравенство. Според авторите на изследването над половината от населението в страната живее под прага на бедността, а провежданата от управляващите социална политика не води до очакваните резултати за намаляване на неравенствата. Сред основните причини за диспропорциите са проблемите в образователната система, както и социалните условия, в които израстват децата.

Разтваряне на ножицата

За измерването на подоходното неравенство от ИПИ използват т.нар. Коефициент S80/S20, който показва съотношението между доходите на най-богатите 20% и на най-бедните 20% от населението. От данните към 2011 г. става ясно, че България е една от трите страни в ЕС с ясно изразен дисбаланс, като доходите на най-богатите 20% от населението са 6.5 пъти по-високи в сравнение с тези на най-бедните 20%. Стойността на коефициента е далеч над средните за ЕС, като равнището му е по-високо единствено в Испания и Латвия. За сравнение, скандинавските страни, в които извършваното от държавата преразпределение на доходите е доста по-равномерно, отчитат по-ниски стойности на коефициента. В Норвегия например разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е едва 3.3 пъти, отчитат анализаторите.

Същевременно авторите на проучването отбелязват, че за периода 2001 - 2008 г. стойността на индикатора се е увеличила с над 84%. Това означава, че въпреки икономическия подем на страната в годините преди глобалната криза реално отчетеното увеличение на доходите е било много неравномерно. На практика през последните години неравенството се увеличава, което е индикация за по-бързия темп на нарастване на доходите на богатите в сравнение с тези на бедните. Това пък от своя страна засилва вероятността от социален натиск върху по-бедните класи в България.

Наблюдаваните резултати всъщност сочат, че държавата не се справя достатъчно ефективно с ролята си за преразпределение на средствата, което от своя страна води до това, че провежданата социална политика не дава желания ефект по отношение на намаляването на неравенството. В този смисъл авторите на проучването изтъкват, че социалната политика следва да има за цел по-скоро повишаването на ефективността при преразпределянето на средствата, а не толкова постигането на увеличаване в абсолютния им размер. "С други думи, е необходимо средствата да се насочват в по-голяма степен към тези, които имат най-голяма нужда от тях, но по начин, който поддържа стимула за икономическа активност", се посочва в доклада. Пример в тази посока е създаването на програми за преквалификация, които биха повишили мобилността сред населението и съответно биха допринесли за свиването на времето, в което хората остават без работа, вместо средствата да се насочват просто към помощи за безработица.



Под чертата

Високите нива на подоходното неравенство са основната причина за това България да остава далеч от потенциала си по отношение на възможностите за човешко развитие. Идеята е, че големите различия намаляват възможностите за реализация пред по-голяма част от населението, като същевременно увеличават риска от социално изключване. Така тези хора ще бъдат по-сериозно възпрепятствани при реализирането на потенциала си, и то поради причини, които не зависят от тях самите – например ниските доходи на родителите им или пък по-ограничените възможности за образование, които са имали. В крайна сметка това води до намаляване на общата производителност на труда на населението, което пък ограничава потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план, посочват от ИПИ.

Проблемът е особено значим за България, където делът на хората, застрашени от бедност и социално изключване, е най-висок сред страните от ЕС. По данни на Евростат към 2011 г. 47.1% от населението на страната попадат в тази група, като процентът е близо два пъти по-висок от средното за Европа равнище от 24.1%. Разликата с първенеца по този показател – Ирландия, пък е около 3.5 пъти (виж графиката).

Анализът показва, че дисбалансите са още по-осезаеми на регионално равнище, като в четири от шестте региона в България подоходното неравенство е над средното за страната – изключенията са Южният централен и Югозападният регион, в който се включва и София. Така, докато по-добрите условия за живот в столицата обуславят по-ниския дял на хората в риск от бедност или социално изключване, в други регионите делът на застрашеното население е над 2 пъти по-голям спрямо този от държавите в ЕС.

Образователни пропуски

Сред основните фактори за задълбочаването на подоходното и на социалното неравенство в България от ИПИ посочват проблемите в образователната система. Проучването разглежда т.нар. Индекс на различие (D-Index), който показва до каква степен възможностите за реализация пред всеки човек биват ограничени от различни фактори, които не зависят от него. Тези фактори се разделят в три основни категории –  обстоятелства (в които се включват показатели като пол, образование на родителите и принадлежност към малцинствена група), степен на образование и възраст. Анализът на стойностите на индекса за 29 развиващи се страни, сред които и България, показва, че в повечето случаи категорията фактори с най-изявен ефект върху реализацията на децата е групата на обстоятелствата (виж графиката). България обаче е сред изключенията, като характерно за страната е това, че определящ фактор се явява образованието.

По-високите стойности на Индекса на различие означават по-ниска социална мобилност в дадена страна – т.е. по-слаби възможности за реализация, а оттам и по-ниско икономическо развитие. Увеличаването на социалното неравенство пък повишава пречките пред реализацията на младите хора на пазара на труда, като България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения в това отношение. Ролята на степента на образование в този смисъл се илюстрира от факта, че коефициентът на заетост сред младежите с основно образование в България е почти 2.5 пъти по-нисък от средния за Европа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Законодателен рекет 1 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 681 прочитания

Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев 5 Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев

Бившият председател на Народното събрание ще влезе в ръководството на ГЕРБ

17 ное 2017, 1407 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бавно събуждане на икономиката

Още три години ръстът ще е слаб, а безработицата ще остане висока

Ценни книжа без бъдеще

Държавата няма ясна идея какво да се прави с компенсаторните инструменти, от които активни на пазара са близо 0.5 млрд. лв.

Какви рискове може да крие по-евтината застраховка

Въвеждането на системата "Бонус-малус", която възнаграждава изрядните шофьори зависи много от избраната методика

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

1001 стоки

"Под знака на Меркурий" разглежда търговията в София от античността до наши дни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете