Регистрация

// Политика и икономика / България

51 13 май 2013, 18:10, 8642 прочитания

Как строеж на масивна сграда на Камен бряг стана "рибарски заслон"

Според кмета на Каварна премахването на обекта било по-вредно за природата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Съдът потвърди, че строежът на Яйлата е незаконен

ДНСК ще поиска събаряне на незаконната двуетажна вила

16 яну 2014

Измитане на околната среда

Екоминистърът разчисти пространство за нови назначения в структурите на ведомството

9 авг 2013

"Перла" в застой

Почти одобреното застрояване до плажа на старата резиденция стига до съда

18 юни 2013

БСП предлага мораториум върху събарянето на незаконни сгради

Мотивът е да се спасят рибарските постройки в Ченгене скеле

4 юни 2013
Националният строителен контрол разпореди спешна проверка на съмнителен строеж на метри от водната ивица на Камен бряг, на границата с архитектурен резерват "Яйлата", представящ се за "рибарски заслон". За подновеното изграждане на масивна сграда от над 500 кв.м., жителите на с. Камен бряг разбрали в петък, а до понеделник работата е напреднала сериозно. Изненадата им дошла от факта, че строежът е спрян през 2007 г. след протести заради увреждането на местността от строежа, но най-вече заради обстоятелството, че е започнат без строителни книжа и документи. За случаят се разчу през уикенда, след като екоактивистът Тома Белев разпространи снимки от обекта на Камен бряг, от които се вижда, че там кипи усилен труд.

Дюните не са дюни, блоковете са заслони

Масивната сграда на две нива със стоманобетонни плочи от по 130 кв.м. се води "рибарска хижа", става ясно от документите, качени на Фейсбук страницата на сдружението "Свободен Камен бряг". Инвеститори в проекта са двама братя предприемачи – Иван Христов Павлов и Илко Христов Павлов, които купуват имота през 1996 г. от Министерство на земеделието и хранителната промишленост за 54 хиляди лева. От земеделското министерство не можаха да дадат подробности по сделката и коментираха, че тя най-вероятно е станала без търг, а мястото и остатъците от съществувал рибарски заслон може би са се водили земеделска земя.

През 1999 г. инвеститорите заявяват намеренията си за възстановяване на рибарската хижа, която по думите на Борислав Попов от с. Камен бряг била "десетина квадрата – място за мрежите на рибарите". Братя Павлови се позовават на Териториален устройствен план за община Каварна, удобно влезнал в сила година след покупката на имота, в който въпросният имот е предвиден за "риболов и спорт".

Следват възражения от Министерство на културата и Национален институт за паметниците на културата (НИПК), които твърдят, че договорът за продажба на имот – изключителна държавна собственост, трябва незабавно да се обяви за нищожен. От кореспонденцията се разбира, че Министерство на културата и НИПК нито са знаели за сделката, сключена от земеделското министерство, нито за устройствения план на Община Каварна. НИПК все пак съгласува плана с "категоричното изискване да не се предвижда никакво строителство в резерватна територия". В становището на института се посочва, че идеята за обособяване на място за временен отдих ще увреди естествената природна среда - "рядка орнитофауна и уникални археологически обекти".

Според министъра на културата по това време – Емма Москова, имотът на Павлови е в границите на Археологически резерват "Яйлата", следователно с него не могат да се извършват разпоредителни сделки. Москова призовава Община Каварна да предприеме мерки за провъзгласяване на нищожността на сделката и да възстанови владението си върху имота, но това не се случва. Настоящият кмет на Каварна Цонко Цонев коментира пред "Капитал", че купувачите имат редовно издаден нотариален акт и той нищо не може да направи.

Ако мине

Въпреки възраженията на Министерство на културата, новите собственици почват да строят "рибарска хижа" през 2007 г. Докато институциите се задействат, на метри от водата на Камен бряг вече са излети основи и стоматобетонна плоча с площ 130 кв.м. Проверка на РДНСК Добрич установява, че строежът няма редовни строителни книжа.

Проектът на инвеститорите "Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа" е отхвърлен от главния архитект на Каварна именно заради възраженията на НИПК. Братя Павлови обаче обжалват отказа на главния архитект, а междувременно започват работа по обекта. Тя е спряна със заповед на РДНСК Добрич през ноември 2007 г. През 2010 г. Върховен административен съд все пак се произнася в полза на инвеститорите, а ДНСК указва проекътът да се промени, така че да отговаря на визата за проектиране – възстановяване на сградата в първоначалния й вид, чийто параметри обаче не се посочват.

Инвеститорите почват да набавят необходимите им документи, като строежът се води в различните институции по различен начин – от "Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа" през "Възстановяване на рибарска хижа с навес" до "Възстановяване на покривна конструкция и зидария".

"Преди две години някои от документите ни не бяха изрядни и затова обектът беше спрян. Минахме през всички институции, какъвто е реда и имаме всички нужни ни документи", коментира в неделя инвеститорът Иван Павлов, цитиран от "Стандарт". "На тези, които са еколози и се притесняват, само ще заявя, че имам писмо от РИОСВ, в което се казва, че теренът ни не попада в границите на защитената зона. Строителното ни разрешително е за възстановяване на стара рибарска хижа с навес, която е съществувала и преди. Ние в момента правим точно това – възстановяваме я, като застроената площ ще е 250 кв. м на един етаж. Навремето е имало и лодкостоянка, засега тя не фигурира в нашите планове, но ако успеем и нея да възстановим, то хората от Камен бряг, които имат лодки и излизат за риба, ще могат да я ползват", обяви Павлов.

Според писмо на екоминистерството от 2011 г., хижата в действителност не е в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и няма нужда от оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Строежът обаче е в границите на две зони от екомрежата "Натура", където строителството е възможно само след оценка за съвместимост. "Или такава оценка няма или тя не е публикувана на сайта на РИОСВ Варна, което е нарушение на Закона за биологичното разнообразие", се казва в становище на коалиция "За да остане природа в България". От МОСВ коментираха пред "Дневник", че има "разминаване в параметрите за строителство в местността Яйлата, заложени в становището на РИОСВ–Варна и в разрешително за строеж от 2011 г. , издадено от главния архитект на Каварна". Подробности от проверките на институциите се очакват най-рано във вторник.

Цонко Цонев: По-вредно за природата е да бутнем строежа

Пред "Капитал" каварненският кмет Цонко Цонев обяви, че собствениците на "хижата" довършвали стария строеж с една плоча и не изливали нова, въпреки че на снимките във Фейсбук съвсем ясно се вижда точно обратното – изграждането на втори етаж с плоча над него. Полагането на строителни материали се оказва възможно, въпреки трудната достъпност на мястото, но не й премахването им, ако се съди по думите на Цонев. "Няма как да разбием бетона, а дори и да го разбием, няма как да го изнесем от там. Последиците за природата ще са много по-страшни", обяви Цонев. Той каза още, че няма да позволи на собствениците да развиват търговска дейност на мястото. Разрешителни, категоризации – издават се от общината, ние няма да им дадем, посочи Цонев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Денят на оставките

Лидерите на ДСБ, "Движение България на гражданите" и СДС напуснаха постовете си