Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
23 28 юни 2013, 18:10, 6415 прочитания

ПЕСтеливите

Защо европейските партии рядко крикикуват членовете си, дори когато срещу тях има протести

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Социалистите в битка за Европа

ПЕС започна процеса на номинации за председател на Европейската комисия

1 окт 2013

Срещу мафията с 12 оръжия

Петте партии от реформаторския блок обявиха платформата си за обединение

7 юли 2013

Вяла дискусия и малък интерес към дебата за България в ЕП

ЕНП обвини ПЕС, че защитава коалиция между Атака и БСП

2 юли 2013

Ханес Свобода: Българското правителство да се разграничи от "Атака"

Европарламентът ще обсъди днес обстановката в България

2 юли 2013

Грешка след грешка

Отговорите на властта на продължаващите протести

1 юли 2013

Защото сме социалисти

Конгресът на ПЕС в София очаквано подкрепи Сергей Станишев и БСП, с малки забележки

23 юни 2013

Вторият ескадрон

В министерствата и областите управи се появиха хора, някои от които са скандални, а други - озадачаващи

21 юни 2013

Как умират динозаврите

Целта е не просто да падне кабинетът, а да се промени средата

21 юни 2013

Камикадзе в БСП

Гласуването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС постави на карта и правителството, и прореформаторската част от партията

16 юни 2013

БСП и ДПС сигурно са полудели

Преговорите между ДПС и БСП за назначенията във втория ешелон на властта се оказаха по-тежки от тези за състава на правителството

14 юни 2013

ПЕС мажор

Как новият-стар пост на Сергей Станишев ще се отрази на БСП

5 окт 2012

Станишев стана председател на ПЕС с 91.3% подкрепа

Той беше единственият кандидат за поста

29 сеп 2012


"Ще има ли много протести", осведомява се учтиво представител на чуждестранна партия, който е в София за конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Когато разбира, че има планирани такива пред НДК, където се състоя конгресът, той се притеснява видимо. "Дали ще мога да стигна до летището навреме?".

Българските протестиращи по улиците бяха изненадани неприятно от факта, че събралите се в София европейски социалисти не обърнаха много внимание на техните искания и подкрепиха правителството на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Да се очаква нещо друго обаче би било по-голямата изненада.

Паневропейските партии, които съществуват в ЕС към момента, нямат за цел да коригират поведението на членовете си, нито пък някога са изразявали особено притеснение в тази посока, дори при доста по-брутални ситуации от тази в България. Те са по-скоро механичен сбор от партии, които изразяват някакво (поне на хартия) сходство в ценностите и икономическите възгледи и зависят твърде много от отделните си национални членки, за да си позволяват публични критики към ръководството им. Още по-малко когато конгресът се провежда в столицата на председателя на партията, където социалистите току-що са сформирали правителство, след четиригодишно управление на противникова партия, член на Европейската народна партия (ЕНП). 

Чадър, не политбюро

Европейските партии възникват по естествен път още с формирането на Европейския парламент, където първоначално националните парламенти избират представители, а по-късно това се случва с директни избори. Основателите на ЕС смятат, че депутатите в ЕП трябва да се обединяват на принципа на политическите си пристрастия, не на база националност, тъй като това би разбило още крехката паневропейска конструкция. Така постепенно възникват обединенията на социалисти, десни консерватори, либерали. Те обаче придобиват правото да се превърнат в истински партийни структури едва след 1992 г., с договора от Маастрихт. Към момента, в ЕП има 7 политически групи - ПЕС (Алиансът на социалисти и демократи), ЕНП, Алиансът на либерали и демократи, Зелените-Свободен европейски съюз, Съюз на европейските консерватори и реформисти, Конфедерация на европейската обединена левица и групата "Европа за свобода и демокрация". Условието за създаване на нова такава е да има поне 25 членове от седем различни държави.



В Договора на Европейския съюз се казва, че "политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на съюза". Как точно обаче става това е мистерия. Партиите получиха правото на финансиране директно от европейския бюджет, но нямат право да го харчат за национални кампании, нито за подкрепа на референдуми по европейски теми в отделни държави членки. В тях не членуват отделни депутати и граждани, а партии - т.е. българските социалисти сами по себе си не са членове на ПЕС, БСП е. Същото е с ЕНП и ГЕРБ. Това, както е ясно, не спомага за особено разтваряне към хората.

Това прави тези организации много слаби организационно и зависими от партиите членки, казва др. Хенинг Майер - изследовател на европейската политическа сцена от London School of Еconomics. "Те са обединяващи организации, които да събират хората и да дават насоки. Но това е границата на влиянието им към този момент", смята Майер.

Ценностите са ни важни, гласовете - още повече

Тази зависимост прави европейските партии силно уязвими. От една страна, те нямат глас при решенията на партиите кого да номинират и се примиряват с често картелни споразумения, които издигат за евродепутати или треторазрядни фигури, или бивши партийни величия, или загубили местни избори, или хора, на които са обещали място по финансови причини. От друга, от местните структури зависи дали те ще спечелят мнозинство в Европейския парламент, а то сега ще има допълнително значение.

За пръв път на европейски избори, които са след 11 месеца, партиите ще издигнат директно кандидати за президент на Европейската комисия и партията с най-голямо мнозинство ще има предимство при изслушванията (въпреки че решението ще зависи и от Европейския съвет). "Заради кризата и решенията за Европа това може да са първите европейски избори, на които ще се говори наистина по европейски теми", смята Майер. Според Рони Пац, експерт от Transparency International, политиците също така са разбрали, че като направят име в Брюксел, може да се върнат на националната сцена триумфално, затова тези избори може да се окажат още по-важни.

На конгреса в София стана почти официално ясно, че кандидатът на ПЕС за президент на Европейската комисия ще бъде настоящият председател на ЕП Мартин Шулц. "Те обаче разчитат на изборите в отделните държави, защото оттам идва мнозинството тук. Затова всяка партия им е важна", посочва Рони Пац.

Ето защо те (под което се разбира групичката функционери в Брюксел) не могат да си позволят да критикуват местните лидери твърде свободно. Например Ханес Свобода, който е лидер на парламентарната група на социалистическия алианс, отказа да отправи каквато и да е критика към Станишев и БСП по време на конгреса в София, но след като се завърна в Брюксел, написа в блога си, че в България трябва цялостна смяна на системата. "За мен остава неразбираемо и неприемливо, че новото правителство на малцинството назначи за главен борец с корупцията един олигарх... Също така не мога да разбера защо шефът на дясноекстремистката партия "Атака" беше избран за председател на комисията за борба с корупцията в парламента", пише Свобода. Той бил изпратил и критично писмо на Станишев според "Труд". На въпрос на "Капитал" в София за подкрепата от страна на "Атака" и дали това не нарушава ценностите на социалистите обаче Свобода уклончиво хвърли вината върху ГЕРБ, заявявайки, че те не са конструктивна опозиция.

Самата ПЕС под ръководството на Станишев подкрепи миналата година румънския премиер Виктор Понта, докато Европейската комисия изрази в доклад притеснение за това, че страната се отклонява от върховенството на закона, разделението на властите и независимостта на съдебната система. Разбира се, ЕНП също има доста натрупани грехове на съвестта си. Партията не направи никакви забележки на Силвио Берлускони по време на управлението му в Италия, когато той трупаше власт и избягваше съдебна отговорност. Бойко Борисов също не получаваше критики от ЕНП - нито за нарушаването на суверенитета на съдебната власт, нито за начина на управление, нито дори за номинацията на Румяна Желева, която остана зам.-председател на европейската партия, след като бе изхвърлена от Европейския парламент и от външното министерство.

Членовете на ЕНП подобно на останалите членове на паневропейски партии умело си затварят очите за местните политически драми, които за тях представляват най-често логистични неудобства. "Унгария не е по-лоша от нас", заяви преди месец евродепутатът от Люксембург Франс Енгел, по повод новите конституционни промени на премиера Виктор Орбан. За тях ЕК многократно предупреди, че противоречат на европейските принципи и върховенството на закона. Докато концентрирането на власт донесе на Орбан прякора Виктаторът, ЕНП очевидно не мисли, че това е проблем за нея. Начинът, по който ДПС печели гласове и управлява, също не изглежда да е проблем за евролибералите.

Eдинственото изключение от това правило засега е решението на ПЕС да изключи през 2006 г. словашката управляваща партия СМЕР на Роберт Фицо заради коалицията й с бившия авторитарен лидер Владимир Мечиар и националиста Ян Слота. Основна причина обаче тогава беше дискриминационното отношение към унгарското малцинство.

Етикети, които маскират

Изборите не са единствената причина паневропейските партии да не са достатъчно адекватни, особено в Централна и Източна Европа. Тук трябва да допълним и културната и историческа разлика между източно и западноевропейските политически системи. Обединение като това на социалистите беше проблемно дори и преди разширяването от 2004 и 2007 г., тъй като френската социалистическа партия и германските социалдемократи са близки в идеите си, колкото са например СДС на Емил Кабаиванов и ДСБ на Иван Костов. Но след влизането на нови страни това обединение стана още по-съмнително. С какъв културен код биха могли норвежките социалисти или британските лейбъристи например да разчетат БСП, която претендира да е социалдемократическа партия, но в същото време е наследник на комунистите, свързана в различни периоди и с нововъзникналата олигархия, и със силовите групировки? Или как съюзът на либералите да тълкува ДПС, които на хартия изповядват едни ценности, но цялата им политическа история сочи друго? Етикетите тук по-скоро маскират, отколкото да разкриват.

Докато в Западна Европа вниманието към тези партии е доста слабо, в "Нова Европа" сделката изглежда по-скоро "легитимност срещу гласове". Местните, сравнително нови партии, разчитат на печата на одобрение на структури като ПЕС или ЕНП, който после да размахат пред избирателите и опозицията. Това прилича донякъде на ситуацията и в България, където местни структури ползват образа на националния лидер като индулгенция. И едното, и другото, както е ясно, може да прикрива доста порочни практики. Но борбата с тях ще става, както и досега отдолу нагоре, не обратното.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как ще се промени Западен парк 3 Как ще се промени Западен парк

Паркът ще бъде облагороден с 8.5. млн. лв. по програма "Региони в растеж" за първи път след създаването си през 1957 г.

20 авг 2017, 3682 прочитания

Китайски компании с интерес към магистрала "Черно море" и АЕЦ "Белене" 3 Китайски компании с интерес към магистрала "Черно море" и АЕЦ "Белене"

На срещата с китайските инвестори като съветник на премиера присъства и скандалният бивш шеф на КФН Стоян Мавродиев

20 авг 2017, 1829 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изборният кодекс: какво е възможно и какво не?

Не бива да се изпада в утопията, че промените в правилата ще променят всичко

Законът, който ще изпоти брокерите

Влизането в сила на новите европейски директиви ще промени пейзажа на инвестиционното посредничество

Работилница за бавни колела

От две години Чавдар Чотов изработва ръчно детски баланс велосипеди и вече търси възможности да разрасне начинанието си

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 21.08.2017

Капитал Daily

Брой 127 // 21.08.2017 Прочетете