Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
27 5 юли 2013, 15:28, 5961 прочитания

Зъбчатите колела на промяната

Изборни промени, реформа на политическите партии и граждански контрол са трите стъпки за възстановяване на системата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Когато па-, когато падне...

Какво можем да научим от опита на други страни за дигиталния активизъм и политическата промяна

13 юли 2013

Карел ван Кестерен: Виждам протестите като знак за надежда

Критикуваме, защото сме едно семейство, казва холандският посланик пред "Капитал"

12 юли 2013

Какво може България

MoveBG е нов граждански проект, който ще търси добрите идеи за развитието на страната

11 юли 2013

Как "държавата срещу гражданите" да стане "държавата на гражданите"?

Когато институциите заработят наистина формално, ще заживеем нормално

8 юли 2013

България 2.0 срещу България "1984"

Единственият шанс този път да е различно е да се използва мрежовата демокрация. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика

7 юли 2013

Срещу мафията с 12 оръжия

Петте партии от реформаторския блок обявиха платформата си за обединение

7 юли 2013

Изход има

Негативните сценарии за развитие на кризата в България са потискащо реалистични. Но има възможност това да се промени, стъпка по стъпка.

5 юли 2013

Изборният кодекс: какво е възможно и какво не?

Не бива да се изпада в утопията, че промените в правилата ще променят всичко

28 юни 2013

Размерът на държавното финансиране на партиите да бъде намален наполовина

"Прозрачност без граници" обяви предложенията си за промени в Изборния кодекс

24 юни 2013

Арсеник и не чак толкова стари бюлетини

Какво (не)научихме покрай предизборно-прокурорския сюжет от Костинброд

17 май 2013


Малко, но веднага

За по-радикалните промени в изборния кодекс е нужно по-широко обществено съгласие и достатъчно време


Tова, по което всички допитани дават ясно мнение, е нуждата от някакви промени в изборните правила. Те варират от свикване на Велико Народно събрание (ВНС) и по-къс мандат на народните представители, до обикновено въвеждане на преференции.

Дванайсет години, откакто за пръв път се появи идеята за кодекс, който да урежда правилата за всички видове вот в България, различните мнозинства в парламента мъчително налучкват пътя, който би им осигурил най-добрите резултати и на след следващите избори. Нито едно от тях досега не го е уцелило. Това е и една от причините да има чести конюнктурни промени в законодателството и усилващи се подозрения в истинността на резултатите.

Колкото по-фундаментални са намеренията за изменения, толкова повече време ще отнеме това. Ако се възприеме летоброенето на ГЕРБ например, за първоначалния вариант на кодекса им трябваха около две години и после още толкова, за да го подобрят. И то без да прекрояват правилата.

Идеите за ВНС за по-кратък мандат от четири години или пък за намаляване на броя на депутатите с една трета изискват по-широко съгласие в действащия парламент, отколкото имат общо БСП, ДПС и "Атака" т.е. решения от този ранг предполагат участието и на ГЕРБ. Или с други думи - подобни предложения се доближават в най-голяма степен от постигането на т.нар. обществен договор, особено ако в него бъдат приобщени и някои извънпарламентарни партии, и със сигурност изискват време.



Не са малко и хората, които мислят, че кодексът в сегашния му вид, не е лоша основа за едни скорошни избори. По-добре без резки промени, отколкото с прибързани, преди да има ясно изразена воля каква избирателна система е нужна.

Крайно и малко вероятно

Възможно е и по "естествен път да се върви към скъсяване на изборния цикъл, но ако спазват базисни икономически, социални параметри,това не е драма", твърди Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Предимствата на изборите начесто са шанс да се професионализира администрацията и да работи без да зависи от политическите промени, докато четиригодишните цикли например позволят "партийни чистки". Освен това депутатите и водещите политици ще се обновяват редовно, което ще намали риска от корупция. Кризите на доверие ще се решават с нови избори до установяването на някакво равновесие. Цената на тази учестена демокрация според Димитрова няма да е много висока, ако се въведе електронно гласуване например.

Докато изборите "до дупка" може да се осъществят и без да е нужно някакво институционално решение освен това на парламента да се разпусне, то за свикването на Велико Народно събрание или промяна в конституцията, трябва да се задвижат и други механизми. И за едното, и за другото е нужна подкрепата на поне две трети от депутатите, т.е. 160 души, извън възможностите на сегашните управляващи, а и отвъд тяхното желание за момента. Рецептата на бивш народен представител от ДСБ звучи така: ако се стигне до ВНС - времетраене шест месеца, в което да се намали броят на депутатите от 240 на 160, а мандатът от четири на три години, да се премахне и т.нар. конституционна рулетка, т.е., ако първата политическа сила не постигне съгласие за формиране на кабинет или подаде оставка, да следват нови избори, и накрая да се премахне самата институция ВНС. В следващото редовно Народно събрание според него трябва да се търси възможността за правителство с подкрепата на две трети от народните представители.

За осъществяването на тази рецепта обаче ще е нужно време, не може да стане тук и сега. Съгласието сред 400 народни представители, колкото са тези във ВНС, е още по-трудно постижимо. Освен това по тази система две трети от състава на обикновен парламент са около стотина души - по-малко от подкрепата за правителството на Пламен Орешарски.        

Икономист пък припомня и други промени, които биха възможни само чрез ВНС - преместването на прокуратурата от съдебната в изпълнителната власт, по-конкретно определяне на мястото и функциите на службите, по-големи правомощия на президента. Отзоваването също е сред идеите, които биха направили народните представители по-отговорни към избирателите си, но пък позволява, ако детайлите не са прецизно записани, да има силно субективна преценка - класически аргумент срещу предложението е съмнението, че няма как да се докаже дали точно избирателите на съответния депутат са свалили доверието си от него или отзоваването му не е желание на привържениците на опонентите му.

Умерено и реалистично

БСП и ДПС едва ли някога ще признаят, че разширяват дискусията за промени в изборните правила до крайност (с участието на последователя на Тангра Йоло Денев и Красимир Гацев - индианецът от протестите през февруари, например), за да отлагат във времето оставката на правителството и следващия вот. Веднъж тръгнали обаче със заявката, че са нужни промени, те ще трябва да ги направят, дори да не са радикални. Сред реалистичните са вкарване на някакъв мажоритарен елемент под формата на преференции или смесена система. Второто ще наложи прерайониране на страната, така че да се обособят поне 120 едномандатни зони със сходна численост на избиратели, което също не може да стане бързо.

Чистият мажоритарен вот в два тура (първите двама отиват след седмица на балотаж) по подобие на системите във Франция, САЩ и Великобритания има привърженици и сред депутатите от БСП. Един от тях смята, че той "може да предостави ключови механизми за повишаване на доверието на хората в политиците, да увеличи личната отговорност и вниманието към избирателите". По друг начин тезата му звучи така - вместо да се опитва да се хареса на партийния лидер, който реди листите, кандидатът ще работи, за да се хареса на избирателите. Според народния представител мажоритарният вот ще преодолее дългосрочната политическа нестабилност. От бизнес средите добавят още едно предимство на системата - че ще затрие силното влияние на твърдия и купен вот. "Хората ще гласуват за конкретни личности по места, които познават и знаят, че могат да свършат нещо." Чистият мажоритарен вот обаче често води до дву- или най-много трипартийни парламенти, защото "местните, свестните и известните" се разпределят сред малко на брой партии.

Най-вероятно

"Достатъчно е да се въведе преференциална избирателна система с много нисък праг и да се сложи ред в изборната администрация, т.е. да се гарантира честното протичане на изборите", смята Димитрова. Това е и най-вероятната промяна в кодекса. Важни са и детайлите - дали отбелязването на предпочитания кандидат в листите ще е задължително или не, дали ще има праг на насищане, след който той ще бъде преместван на по-предни позиции и т.н. Задължителна преференция и без праг в най-голяма степен уплътнява мажоритарността на тази система. Най-бърз консенсус може да се получи именно около нея. В такъв случай не се гласува нито само за партия (и да се пробутват "недоразумения"), нито само за личности (податливи на всякакъв натиск). Същевременно при запазване на изборната бариера от 4% се ограничава влиянието на корпоративния вот и се стимулират процесите на обединение около платформи за управление. Така малките партии търсят партньори, партийните елити не могат да бъдат спокойни за "избираемото" си място, а компрометираните ще станат ненужни, защото само реални гласове за определени личности ще носят гласове и за самата партия.

"Според мен не бива да очакваме революция, а по-скоро позитивно би било да се направи по-лесно гласуването - да се намалят пречките пред хората да гласуват на друго място, различно от там, където са регистрирани или да се въведе задължително гласуване", казва икономистът. Последното би стопило влиянието на ДПС например, които имат специфичен електорат в рамките на около половин милион български граждани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

4+1: Какво да четем и слушаме в неделя вечер 4+1: Какво да четем и слушаме в неделя вечер

Четири идеи за текстове плюс една за подкаст, които да ни настроят за новата седмица

22 окт 2017, 3136 прочитания

Вечерни новини: По-важните събития през уикенда и какво се очаква следващата седмица Вечерни новини: По-важните събития през уикенда и какво се очаква следващата седмица

Правителството ще представи бюджета за 2018 г., Корнелия Нинова се готви да се изправи пред вътрешната опозиция в БСП, а най-големият работодател в Чехия спечели парламентарните избори в страната

22 окт 2017, 1466 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изход има

Негативните сценарии за развитие на кризата в България са потискащо реалистични. Но има възможност това да се промени, стъпка по стъпка.

Всекиму според риска

След години на протакане системата бонус-малус при "Гражданска отговорност" е на финала

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Създаващата се европейска структура има шанс да демонстрира в България как обвинението всъщност трябва да работи

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.10.2017

Капитал Daily

Брой 161 // 23.10.2017 Прочетете