Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
86 5 юли 2013, 16:12, 20842 прочитания

Изход има

Негативните сценарии за развитие на кризата в България са потискащо реалистични. Но има възможност това да се промени, стъпка по стъпка.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Три важни промени в Изборния кодекс...

...и три теми, които трябваше да са засегнати, но (засега) не са

27 сеп 2013

Гледаме ви

"Протестна мрежа" иска да съхрани енергията на протеста за постоянен контрол на властта. Която и да е тя

6 сеп 2013

Какво, ако изборите бяха утре

Първият дебат на гражданския проект "България може" потърси аргументите "за" и "против" провеждането на нов вот веднага

24 юли 2013

Чуйте другите

Победата на протестите няма да е само в свалянето на правителството, а в това да чуят, разберат и спечелят на своя страна скептичните

19 юли 2013

Когато па-, когато падне...

Какво можем да научим от опита на други страни за дигиталния активизъм и политическата промяна

13 юли 2013

Карел ван Кестерен: Виждам протестите като знак за надежда

Критикуваме, защото сме едно семейство, казва холандският посланик пред "Капитал"

12 юли 2013

Какво може България

MoveBG е нов граждански проект, който ще търси добрите идеи за развитието на страната

11 юли 2013

Как "държавата срещу гражданите" да стане "държавата на гражданите"?

Когато институциите заработят наистина формално, ще заживеем нормално

8 юли 2013

Дефицит на политика

Противоречивите намерения на правителството за държавните финанси създават притеснения

7 юли 2013

От нещо нищо

Или как от едно министерство да направиш две

6 юли 2013

Цял живот ще е така

Какви са приликите и разликите между протестите от 90-те и тези сега

5 юли 2013

Зъбчатите колела на промяната

Изборни промени, реформа на политическите партии и граждански контрол са трите стъпки за възстановяване на системата

5 юли 2013

Защо не скачам от радост

Измъкването от хватката на мафията няма да е лесно - ще прилича повече на маратон, отколкото на протестен спринт

4 юли 2013

Обединение по време на криза

Пет партии – ДСБ, "Зелените", ДБГ, "Свобода и достойнство" и "Синьо единство" поставиха началото на нов реформаторски блок

29 юни 2013

Викайте си, не ни пречите

Въпреки протестите и първата сериозна криза на Волен Сидеров, социалистите категорично отхвърлят възможността за оставка

28 юни 2013

Какво да се прави

Две седмици след началото на протестите те вече не са израз на възмущение от политическата наглост, а показват неистовото желание България от провалена да стане успешна държава

28 юни 2013


Промяната започна на улицата, но няма да свърши там. Гражданската енергия ще е основен двигател на нещата, които ще се случват оттук нататък.

Фотограф: Надежда Чипева
[[linkdosie]]"Разбирам хората, на които им е писнало от политиците. И аз не ходя с удоволствие на зъболекар. Крепи ме мисълта, че мога да го сменя. Проблемът ще е всъщност, когато в града няма повече зъболекари. Тогава трябва да се изнасям на друго място." Така един ляв политик обобщи пред "Капитал" ситуацията от последните седмици в София и страната. Макар и грубовато, сравнението е точно.
След години, в които некадърни, неопитни или злоумишлени политици злоупотребяваха с нея, България стигна дотам да не разполага с възможност да смени зъболекаря. Просто няма нови, а старите не само не работят, но и вече откровено пречат, подобно на касапи, които само имитират зъболекарска дейност.

Това, което беше очевидно след изборите - че имаме един нестабилен парламент със слабо представителство, се превърна в пълномащабна криза след серия от лоши и неадекватни решения на управляващите. Лишени от възможността да изразяват мнението си политически и да бъдат представлявани, десетки хиляди откриха, че улицата е мястото, където могат да се събират и да бъдат чути.

Те искат едно - оставката на правителството и нови избори. Правителството и партиите зад него пък не искат да чуят за такъв развой на нещата. Най-голямата политическа партия не влиза в парламента, като позволи той да се превърне в агитационна платформа на БСП, ДПС и "Атака". Оставане на правителството ще доведе до още провлачване на времето, в което няма да има решение, още протести, нови странни назначения и още по-странни приумици (виж тук, тук и тук). Оставка веднага и избори по същия изборен механизъм може и да донесат повече моментна стабилност, но това далеч не е сигурно (нови зъболекари все така няма). Дори и в този вариант обаче евентуално ново правителство, което ще дойде на власт, ще се изправи пред подобни протести в момента, в който направи първата си погрешна стъпка. Това може и да е добър механизъм за контрол, но той е последната барикада и дългосрочното разчитане на него ще го изпразни от смисъл и ще убие докрай доверието във възможна политическа промяна.

Какво да се прави?

Това е въпросът, който си задават всички - от хората на улицата, през онези пред телевизорите, до онези в Народното събрание. "Капитал" също го зададе: на голямо количество хора, които са запознати с текущите процеси зад и пред кулисите, на социолози и политолози, на политици и дипломати, на финансисти и бизнесмени. Някои от тях пожелаха да останат анонимни, други не. Целта ни беше именно такава - да получим максимално количество мнения, от които да се опитаме да построим пътя напред. Или поне да видим дали го има и накъде води.



Някои поставиха нещата в контекст. "В момента не само в България, но и в европейски, а и световен мащаб текат сериозни процеси, съпоставими по мащаб с установяването на представителните демокрации от началото на XIX в. Гражданските протести, групи за натиск в интернет, бързина и "изтичане" на информация тип "Уикилийкс" ще станат норма и ще предефинират правилата в сегашните тромави, слаби институционално страни като България, и криминализирани представителни демокрации", казва Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". "Все още предстои да видим някой, който да приеме насериозно огромния процент негласуващи хора. Може да е нова партия или движение, появило се от протестите. Може да е съществуваща партия. Но за мен е необясним фактът как партиите (тези с желание за развитие, разбира се) се борят за едно и също парче от пая, вместо да го разширят", чуди се предприемачът Георги Камов.

Други, като Робърт Филипс - преподавател по политология в Американския университет в Благоевград, констатираха, че двете най-спешни реформи, които едно програмно правителство трябва да направи, са "изборната и истинска съдебна (наказателен кодекс, нова процедура за парламентарен избор на ВСС). Защото тези две области поддържат цялата политическа система, те са жизненоважни".

Някои пък говорят за онези, които не се виждат ежедневно и от които всъщност зависи много промяната. "Задкулисието трябва да се научи да бъде по-национално отговорно и да се държи по-държавнически към електората", казва един висш финансист. А един бивш министър обобщава от личен опит, че "България е лесна за управление, но никой не прави усилието да я управлява".

Къде се намираме?

България не е първата държава, разбира се, която се бори с такава криза на всички институции. Всъщност ситуацията тук много напомня тази в Италия от началото на 90-те години, след разследването "Чисти ръце". След като то разкрива чудовищните рамки на политическата корупция, която е обхванала цялата италианска система (над половината членове на парламента са с повдигнати обвинения, а над 400 общински и градски съвети са разпуснати заради обвиненията в корупция), повечето политически партии в страната се разпадат, променят имената си и се преобразуват. През 1993 г. италианците гласуват на референдум промени в избирателната система, като я превръщат от чиста пропорционална в смесена, със силен мажоритарен елемент (системата е всъщност доста сложна за обяснение в няколко реда). Ражда се т.нар. Втора италианска република, в която няма стабилни правителства - от 1993 до 2000 г. се сменят четири. В тази република с разпаднали се политически структури в крайна сметка триумфира популистът Берлускони и същата тази република сега се бори с финансовата и икономическа смърт в кризата на еврозоната.

България още не е влязла в подобна серия, но изборът на Делян Пеевски беше донякъде шамар, подобен на Tangentopoli (серията скандали, станали известни с общото име "градът на корупцията") в Италия - моментът, в който гражданите се събудиха и видяха, че държавата им отдавна не е тяхна. От това какво ще последва, зависи дали и тук ще имаме дългосрочна институционална, а оттам и всякаква друга криза.

За да бъдем искрени, трябва да признаем, че негативните сценарии са много по-вероятни. Този парламент изглежда с напълно изпарил се авторитет, а водещите партии в него - БСП и ДПС, изгубиха възможността да общуват с протестиращите. Това обаче не значи, че ще се стигне до оставка веднага. Партиите ще искат да останат на власт възможно най-дълго, засега дори изглежда - независимо от цената. ДПС може и да оцелее след подобен експеримент, но за БСП той ще е много по-вреден дългосрочно. За сметка на това, за нейния лидер Сергей Станишев има един-единствен изход от ситуацията - да издържи до евроизборите догодина, когато ще може да се прехвърли на европейски пост някъде в Брюксел (макар амбициите му да се смалиха съвсем, да не кажем изпариха). В момента, в който БСП падне от власт след няколко месеца управление, Станишев също ще си замине.

Консултативният съвет по национална сигурност при президента се превърна по-скоро в цирк, отколкото в нещо продуктивно, партиите нямат интерес да му дават инициативата. Гражданските сдружения и конструкции, които да дадат глас на протестите, не изглежда да могат да формират постоянно и признато представителство и е много вероятно всеки опит за комуникация с тях да се размие по начина, по който се разми след февруарските протести.

Промени в изборния кодекс ще се случат при всички положения, но е сериозен рискът те да отразяват до голяма степен настроенията на парламента и хората вътре, а не на гражданите. БСП и ДПС ще имат интерес да засилят социалните харчове преди евентуални избори, за да могат да ползват това като коз, което ще доведе до нови фискални рискове. Предвид очевидния недостиг на експертен капацитет, който демонстрира с назначенията си това правителство, административният блокаж най-вероятно ще се засили.

Потенциалът за чисто нова дясна конструкция се изразява в обединение на малките партии, които не влязоха в парламента - ДСБ, ДБГ, Зелените и други. Лидерите им засега се опитват формират позиция или идея за обединение, но все още им е трудно да се превърнат в единен и силен глас на недоволните от улицата.

С две думи, вероятността да се стигне до продължителна и тежка криза на институциите е много голям.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Опит за убийство на шеф от НАП, в Генерал Тошево не искат добив на газ, а Австрия има нов кабинет Вечерни новини: Опит за убийство на шеф от НАП, в Генерал Тошево не искат добив на газ, а Австрия има нов кабинет

И още: Григор Димитров стана Спортист №1 на Балканите; Търси се начин как болните да получават новите лекарства под мораториум; Стачката в Ryanair се отменя

18 дек 2017, 1628 прочитания

Опит за убийство на висш държавен служител в центъра на София 5 Опит за убийство на висш държавен служител в центъра на София

Стрелбата срещу началник в НАП не доведе до публични изявления от премиер и финансов министър

18 дек 2017, 7408 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Война на тронове

Атаката срещу члена на ВСС Камен Ситнилски е свързана с предстоящия избор на градски прокурор

АЕЦ "Банско"

Промяната в плана за управление на "Пирин" на практика е повод за нова концесия и обявяване на конкурс

Краят на войната "Техномаркет-Глориент"

След година и половина съдебни схватки контролираната от Делян Пеевски верига за техника се споразумя с основния си наемодател

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Последната литературна мистерия

"На ръба на света" на Томас Пинчън е вече в книжарниците

Селекция: Преживявания вместо вещи

Идеи за (коледни) изненади

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.12.2017

Капитал Daily

Брой 194 // 19.12.2017 Прочетете