Регистрация

// Политика и икономика / България

17 5 авг 2013, 20:20, 10083 прочитания

Хранителни кооперативи в правен вакуум

Все по-засиленото търсене на натурални продукти роди идеята за споделеното пазаруване от малки производители. Липсват обаче ясни правила за тяхното съществуване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Опазването на традиционни храни може да помогне на икономическото развитие

България има много възможности за подкрепа на малките производители, но не ги използва, смята експертът по европейски фондове Мъгърдич Хулиян

10 ное 2013

Нормативна диета

Липсата на правила за хранителните кооперативи

5 авг 2013

Фермери ще могат да договарят колективно продажби на мляко

Законови промени предвиждат и договорите за доставка на мляко да бъдат задължителни и да се завеждат в регистър

18 юли 2013

Плодовете на тяхното недоволство

Производителите протестират срещу ниските изкупни цени, а държавата се бави с необходимите мерки за стабилизиране на сектора

30 юни 2013

Директнияте продажби на малките ферми

10 процентни пункта по-малко феодализъм

12 ное 2012

Козметични отстъпки за малките ферми

Промените за директните продажби от производители запазват статуквото в полза на посредниците и големите компании

12 ное 2012
Повечето организации работят доброволно и без печалба, но това донякъде спира възможността им за развитие.
Босилекът по това време на годината мирише на лято, а ароматът му изпъква още по-силно сред този на сезонните плодове и зеленчуци. Мястото е малък склад в София, където хора от доброволен кооператив подреждат пакети с храни. По обясними причини няма да напишем къде се намира той, нито кои са хората зад идеята на кооператива - тяхната дейност всъщност е законна, но това не е гаранция, че чиновници няма да ги притесняват с проверки за произволно разтълкувани изисквания. Има и нещо друго – споделят ми, че когато се пише за тях, започват да валят заявки от желаещи да им станат клиенти, на които те просто не смогват да отговорят.

Алтернативният избор

Хранителните кооперативи са алтернативен отговор на масовото предлагане в хипермаркетите, дискаунтърите и на агресивния маркетинг на унифицираните продукти. Най-общо така хората в тази ниша ще ви опишат причините за появата им, а след това дълго можете да си говорите дали тяхната поява предизвиква търсене на храни директно от малки производители, или пък точно това търсене е родило идеята за кооператива. Този, с чиито представители се срещнахме, не работи за печалба, а представлява обединение от няколко ентусиасти, които организират директна доставка на храни от малки и средни производители на храни до купувачи от София. В склада те разпределят поръчките, а потребителите идват на мястото, за да си ги получат.

След като преди близо три години влезе в сила Наредбата за директните продажби от малки ферми, много дребни производители на храни получиха известни възможности да достигнат директно до клиенти, без да минават по дългата верига на доставчиците и прекупвачите. Един от проблемите обаче е, че тези производства почти винаги са отдалечени от големите градове, където са потенциалните им клиенти, а и нямат право да продават извън административната област, в която са регистрирани. Така, макар да имат законов шанс, обстоятелствата ги принуждават все пак да ползват прекупвачи. Това, от една страна, увеличава цената, а от друга, ги прави зависими от доставчиците.

Не без недостатъци

Идеята на кооперативите е да компенсират тези проблеми и да доставят до потребителите  продукти от малки производители, които са все по-търсени, тъй като се приемат за по-натурални и по-качествени. Кооперативите обаче имат и недостатъци и един от тях е непостоянството – не можете да бъдете сигурни, че желаните от вас продуктите са налични в момента. Понякога причината са природните условия – например градушка, а друг път са организационни. Но е факт, че кооперативът не е място, на което отивате да пазарувате и знаете, че ще получите каквото искате.

Голяма част от клиентите са семейства с малки деца. Ралица разказва, че интересът към кооператива се заражда заедно с интереса към храната, която дават на децата си. Да поръчаш храна по този начин обаче означава да имаш доверие и в "доставчика", и в производителя. Ралица обяснява, че хората от техния кооператив имат личен контакт с производителите, могат да видят как се прави храната и откъде идва. Тя често е и със сертификат за биопроизход.

Нормативен вакуум

Въпреки че реално законова забрана за съществуването на кооперативи няма, хората зад тях имат известни притеснения, защото по закон продажба може да прави или самият производител, ако е регистриран по наредбата за директните продажби, или търговски обект, който има разрешение за това. Законът мълчи дали покупката на по-голямо количество продукти от ферма и последващото им разпределяне е разрешено, като от Агенцията по храните и Министерството на земеделието не отговориха директно на този въпрос с "да" или "не". От там обясниха, че е задължително всеки, който е зает на различни етапи от производство, преработка или разпространение на храни, да отговаря на законовите изисквания. Единственото изключение е производството и съхранението на храна за лична консумация.

Така законността на кооперативите става податлива на тълкувания от страна на институциите. На въпрос дали има нужда да регулира дейността на кооперативите от министерството посочиха, че "не е необходим нов нормативен документ, ако някой нарушава сегашното законодателство".

Десислава Димитрова, координатор за България на организациятa Slow Food, вижда кооперативите по-скоро като симптом за търсене на качествена и вкусна храна, но това искане на потребителите така и остава нечуто от държавните институции, от които зависи да помогнат. Според нея появата на кооперативи не е тенденция, която може да остане устойчива  дълго време в този формат. Всъщност и сега организаторите признават, че им е трудно, тъй като често става дума за доброволен ангажимент.

Плюс на липсата на стремеж за печалба е, разбира се, почти липсващата надценка. Минусът е ограничената възможност за разрастване. Част от кооперативите работят с печалба, разказаха участници в подобни организации. Но там пък се е появил проблемът с високите цени.

Всичко това води до липсата на сигурен пазар за производителите и възможност за планиране - нещо, което е до голяма степен гарантирано при работата с прекупвачи. Самите производители всъщност също имат възможност да си правят кооперативи – на правен език такива организации се наричат "сдружения на производителите", обяснява адвокат Ивана Мурджева от кантора "Вино". За подобни сдружения дори са били предвидени и евросредства, но интересът към мярката е нищожен, посочва тя.

"Тъмната" страна

Освен правния вакуум, в който съществуват, липсата на контрол над кооперативите поставя въпроса и за хигиенния риск. Наистина досега никой не е споделял за такъв инцидент, а и покупките са само от ферми с изрядни документи, но остава въпросът с контрола извън фермата. Достатъчно ли просто да имаш доверие на хората от кооператива и какво ще стане, ако продукт бъде заразен неволно? Отказът на държавата да види нуждата от ясни правила в тази ниша е проблем, който освен друго може и да бъде опасен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне

Потребителското доверие в икономиката спада

Домакинствата очакват ръст на безработицата