🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Хранителни кооперативи в правен вакуум

Все по-засиленото търсене на натурални продукти роди идеята за споделеното пазаруване от малки производители. Липсват обаче ясни правила за тяхното съществуване

Така изглежда един склад за разпределяне на храна - сякаш един от съседите е пазарувал за целия квартал, а после всеки идва да си прибере поръчката
Така изглежда един склад за разпределяне на храна - сякаш един от съседите е пазарувал за целия квартал, а после всеки идва да си прибере поръчката
Така изглежда един склад за разпределяне на храна - сякаш един от съседите е пазарувал за целия квартал, а после всеки идва да си прибере поръчката    ©  Георги Кожухаров
Така изглежда един склад за разпределяне на храна - сякаш един от съседите е пазарувал за целия квартал, а после всеки идва да си прибере поръчката    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Повечето организации работят доброволно и без печалба, но това донякъде спира възможността им за развитие.

Босилекът по това време на годината мирише на лято, а ароматът му изпъква още по-силно сред този на сезонните плодове и зеленчуци. Мястото е малък склад в София, където хора от доброволен кооператив подреждат пакети с храни. По обясними причини няма да напишем къде се намира той, нито кои са хората зад идеята на кооператива - тяхната дейност всъщност е законна, но това не е гаранция, че чиновници няма да ги притесняват с проверки за произволно разтълкувани изисквания. Има и нещо друго – споделят ми, че когато се пише за тях, започват да валят заявки от желаещи да им станат клиенти, на които те просто не смогват да отговорят.

Алтернативният избор

Хранителните кооперативи са алтернативен отговор на масовото предлагане в хипермаркетите, дискаунтърите и на агресивния маркетинг на унифицираните продукти. Най-общо така хората в тази ниша ще ви опишат причините за появата им, а след това дълго можете да си говорите дали тяхната поява предизвиква търсене на храни директно от малки производители, или пък точно това търсене е родило идеята за кооператива. Този, с чиито представители се срещнахме, не работи за печалба, а представлява обединение от няколко ентусиасти, които организират директна доставка на храни от малки и средни производители на храни до купувачи от София. В склада те разпределят поръчките, а потребителите идват на мястото, за да си ги получат.

След като преди близо три години влезе в сила Наредбата за директните продажби от малки ферми, много дребни производители на храни получиха известни възможности да достигнат директно до клиенти, без да минават по дългата верига на доставчиците и прекупвачите. Един от проблемите обаче е, че тези производства почти винаги са отдалечени от големите градове, където са потенциалните им клиенти, а и нямат право да продават извън административната област, в която са регистрирани. Така, макар да имат законов шанс, обстоятелствата ги принуждават все пак да ползват прекупвачи. Това, от една страна, увеличава цената, а от друга, ги прави зависими от доставчиците.

Не без недостатъци

Идеята на кооперативите е да компенсират тези проблеми и да доставят до потребителите  продукти от малки производители, които са все по-търсени, тъй като се приемат за по-натурални и по-качествени. Кооперативите обаче имат и недостатъци и един от тях е непостоянството – не можете да бъдете сигурни, че желаните от вас продуктите са налични в момента. Понякога причината са природните условия – например градушка, а друг път са организационни. Но е факт, че кооперативът не е място, на което отивате да пазарувате и знаете, че ще получите каквото искате.

Голяма част от клиентите са семейства с малки деца. Ралица разказва, че интересът към кооператива се заражда заедно с интереса към храната, която дават на децата си. Да поръчаш храна по този начин обаче означава да имаш доверие и в "доставчика", и в производителя. Ралица обяснява, че хората от техния кооператив имат личен контакт с производителите, могат да видят как се прави храната и откъде идва. Тя често е и със сертификат за биопроизход.

Нормативен вакуум

Въпреки че реално законова забрана за съществуването на кооперативи няма, хората зад тях имат известни притеснения, защото по закон продажба може да прави или самият производител, ако е регистриран по наредбата за директните продажби, или търговски обект, който има разрешение за това. Законът мълчи дали покупката на по-голямо количество продукти от ферма и последващото им разпределяне е разрешено, като от Агенцията по храните и Министерството на земеделието не отговориха директно на този въпрос с "да" или "не". От там обясниха, че е задължително всеки, който е зает на различни етапи от производство, преработка или разпространение на храни, да отговаря на законовите изисквания. Единственото изключение е производството и съхранението на храна за лична консумация.

Така законността на кооперативите става податлива на тълкувания от страна на институциите. На въпрос дали има нужда да регулира дейността на кооперативите от министерството посочиха, че "не е необходим нов нормативен документ, ако някой нарушава сегашното законодателство".

Десислава Димитрова, координатор за България на организациятa Slow Food, вижда кооперативите по-скоро като симптом за търсене на качествена и вкусна храна, но това искане на потребителите така и остава нечуто от държавните институции, от които зависи да помогнат. Според нея появата на кооперативи не е тенденция, която може да остане устойчива  дълго време в този формат. Всъщност и сега организаторите признават, че им е трудно, тъй като често става дума за доброволен ангажимент.

Плюс на липсата на стремеж за печалба е, разбира се, почти липсващата надценка. Минусът е ограничената възможност за разрастване. Част от кооперативите работят с печалба, разказаха участници в подобни организации. Но там пък се е появил проблемът с високите цени.

Всичко това води до липсата на сигурен пазар за производителите и възможност за планиране - нещо, което е до голяма степен гарантирано при работата с прекупвачи. Самите производители всъщност също имат възможност да си правят кооперативи – на правен език такива организации се наричат "сдружения на производителите", обяснява адвокат Ивана Мурджева от кантора "Вино". За подобни сдружения дори са били предвидени и евросредства, но интересът към мярката е нищожен, посочва тя.

"Тъмната" страна

Освен правния вакуум, в който съществуват, липсата на контрол над кооперативите поставя въпроса и за хигиенния риск. Наистина досега никой не е споделял за такъв инцидент, а и покупките са само от ферми с изрядни документи, но остава въпросът с контрола извън фермата. Достатъчно ли просто да имаш доверие на хората от кооператива и какво ще стане, ако продукт бъде заразен неволно? Отказът на държавата да види нуждата от ясни правила в тази ниша е проблем, който освен друго може и да бъде опасен.

17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    the_mad_mellon avatar :-|
    the_mad_mellon
    • - 2
    • + 24

    Не разбирам колко е трудно да се регулира такъв тип бизнес. Хем са законни, хем не са - да разбирам, че ще ги оставят да работят, докато не попречат на гомлемите риби...
    И друго - "тези производства почти винаги са отдалечени от големите градове, където са потенциалните им клиенти, а и нямат право да продават извън административната област, в която са регистрирани." А ЗАЩО? Въпросът ми е риторичен.

    Нередност?
  • 2
    rldkfl avatar :-|
    Xumpomo name
    • - 1
    • + 13

    Хем законни, хем не - добри приходи за някои чиновници ако ги надушат

    Нередност?
  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ
    • - 20
    • + 17

    Законни или не, подобни производители ще продължават да съществуват докато има търсене. А такова ще има докато потребителите са убедени в по-доброто качество на продуктите. Лично аз съм склонен да се усъмня в твърденията, че подобни лични стопанства не използват изкуствени торове или пестициди, при полусенчестият им начин на работа всичко е възможно.

    Твърде вероятно е да сме свидетели на "био-балон" в земеделието. Поживем-увидим.

    Нередност?
  • 4
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear
    • - 13
    • + 29

    Всеки, който иска да се снабди със здравословна храна, произведена в градината на село, може да го направи. Нужно е само много желание и почти никакво усилие. Трябва да се качи в автомобила си и да се разходи из селата, около града, в който живее. От там може да се купи всичко - плодове, зелнчуци, мляко, сирене, мед, сладко, яйца...
    Хем разходка, хем приятно изживяване.

    Нередност?
  • 5
    vasco avatar :-|
    vasco
    • - 2
    • + 44

    Всичко, което не е изрично разрешено, е забранено - това е логиката на бюрократичната плесен.

    Нередност?
  • 6
    gmalinov avatar :-P
    gmalinov
    • - 1
    • + 35

    Има ли желание, ще се намери и начин - търговийката не може да се спре от някакви си чиновници...

    Стискам палци на подобни бизнеси, дано прогресират и занапред!

    Нередност?
  • 7
    ecolog avatar :-|
    Еколог
    • - 2
    • + 19

    Спомням си преди време един познат селянин, когото видях да сипва на доматите селитра с шепи и казва "знаеш какви големи стават"!

    Нередност?
  • 8
    ruark avatar :-|
    ruark
    • + 45

    най после тема за кооператив.
    трябва да мине толкова време хората да узреят че кооперативът и малките фамилни фирми са нещо много добро и че големите концерни криещи техните отврат продукти зад кичозни опаковки са за изкарване на пари но не и одовлетворяване на клиентските нужди.

    пример за кооператив в западна европа:
    10 малки частни фирми с различни хранителни продукти с високо качество създават един кооператив с вътрешен контрол. тези фирми са собственици на кооператива. кооператива представлява фирма, която има за цел да организира пласмента на продуктите на кооператорите, както и да купува на едро от качествени производители материали и суровини за производството на храните на кооператорите, като торове, опъковъчен материал..... и тнт, и ги продава на кооператорите на ниска цена. целта е кооператорите да използват покупката на едро от кооператива и така печелят от ниската цена в сравнение ако всеки би купувал от търговията на едро поотделно.
    кооператива като фирма не изкарва пари но за да си издържа администрацията трябва да си покрива разходите и да образува минимални резерви, затова продава на кооператорите на по ниска цена и с тези средства си покрива разходите.
    кооперативът се създава с цел да поема всички стрнични неща важни за осъществяването на търговията на продуктите на кооператорите.
    именно това дава възможност на производителите да се концентрират изключително на производството на продуктите.
    като се знае че не всички фермери имат познания по маркетинг, реклама, и продажби на продукта именно затова е кооператива.
    другият плюс на кооператива е че той организира продажбите, тоест магазини складове и тнт. и когато това се утвърди се знае колко продукция средно се продава на пазара и кои продукти. така кооператорът производител има гарантиран пазар.
    кооперативът може да бъде едностранен тоест да купува само суровини за кооператорите или двустранен като купува суровини и продава готовата продукция.
    също така в развитите европейски държави кооперативите образуват малки кооперативни банки, собственици на които са кооператорите. те имат за цел финансирането на тези кооператори малки кредити на ниски лихви с цел насърчаване на производството и подпомагането на кооператорите.
    те също нямат за цел печалба а само издържане на администрацията, затова могат да си позволят предлагане на малки кредити до 25000 евро например на ниски лихви.....

    с две думи капитала на кооперативите има служеща роля а не определяща и годсподстваща роля. целта на кооператива е насърчаване на кооператора и от там неговото забогатяване, което е мащаб за успешната дейност на кооператива.
    затова кооператива не раздава дивиденти и всеки кооператор има един глас вътре.
    положителното е че кооператива не може да се придобие вражески тъй като притежателите на повече дялово участие не могат да взимат едностранни решение а сметка на кооператори с по малко дялово участие, и от там не могат да продадът кооператива с установен пазар и клиенти например на данон.
    това е силата на кооператива.

    Нередност?
  • 9
    eslavova avatar :-|
    "X"
    • - 1
    • + 12

    Подобна е ситуацията и с родителските кооперативи. Не знам дали държаваната намеса и регулация в случая много ще помогне (а има риск да създаде ненужни пречки и да въведе безсмислени такси). Може би е по-добре да се помисли за вътрешна регулация, стандарти за качество и контрол, така че човек да знае какво купува.

    Нередност?
  • 10
    hue avatar :-|
    Николов
    • - 34
    • + 3

    ТКЗС- тата се върнаха...пътуването назад във времто не спира в 90-те...новите поколения инстинктивно търсят кооперативното живееене отпреди 1989 и го предпочитат пред свободния пазар

    Нередност?
Нов коментар