Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
28 23 авг 2013, 14:59, 13934 прочитания

Запознайте се с вашите... пари

Осем важни въпроса за европейските пари през следващите седем години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Призовавам всички да се запознаят с този документ, преди да говорят", заяви вицепремиерът Зинаида Златанова в сряда, размахвайки копие от споразумението, което България тази седмица изпрати за съгласуване с Европейската комисия. Тъй като това е все пак основният договор, който страната ще подпише с Европейската комисия за периода 2014 - 2020 г., ние се запознахме с него отново (защото четохме и предишния вариант от май) и решихме да отговорим на няколко въпроса за този документ и парите, които той регулира.

Златанова е права когато казва, че в него е отразено трагичното състояние на българската икономика към момента. Това не е новина - вижте който и да било брой на "Капитал" от последните 5-6 години. Разбира се, споразумението трябва да се базира на реалистичен анализ, за да предложи истински решения. Именно решенията обаче на етапа не са ясни. Въпреки обема си от 177 стр. самото споразумение всъщност не дава категоричен отговор с кои точно инвестиции и как България ще търси ръст в следващите години. Това ще се разбере, когато излязат разбивките по самите оперативни програми след два-три месеца. Засега от данните по тематични цели става ясно, че най-много пари ще бъдат инвестирани в околна среда и транспорт, следват инвестициите в образованието и борбата с бедността. Парите за подкрепа на малкия и средния бизнес, макар и пораснали в сравнение с миналия период, са на пето място.

В седмицата, в която за пръв път стана официално ясно колко пари ще има по всяка оперативна програма за следващите седем години (виж графиката вляво), ето и най-важните въпроси.

Илюстрация


Още по темата

Карлош Моедаш: България има нужната основа за иновации - специалистите

Европейският комисар за изследвания, наука и иновации пред в. "Капитал"

23 окт 2015

Евроинжекция за образованието

Или за какво ще се инвестират средствата от оперативната програма за наука и образование

26 сеп 2014

К'во пра'им?

Няколко важни политически решения се отлагат и могат да блокират преговорите за европарите

28 фев 2014

Водните проекти на шест големи общини се отлагат

Пречиствателните станции за над 200 млн. лева ще се прехвърлят в новия програмен период

21 яну 2014

Колко дълбок може да се окаже проблемът с еврофондовете

Неуредиците с управлението на средствата от ЕС показа, че административните проблеми бързо се превръщат в политически, а това може да доведе до катастрофа

22 ное 2013

Първите седем на програма "Конкурентоспособност"

И какво да очакваме от "юношеството" на програмата за бизнеса или следващия програмен период до 2020 г.

14 ное 2013

Сега на нас

Правителството поиска Банката за равитие да поеме повече пари по програма "Конкурентноспособност", но Брюксел се притеснява от резултатите

19 окт 2013

По-добре познатото зло

Новата европейска програма за бизнеса ще прилича твърде много на старата

18 окт 2013

Продай този проект

Проблеми със съфинансирането или просто лични причини изкарват на пазара одобрени европроекти

16 окт 2013

Йоханес Хаан: Удвояваме парите за малки и средни предприятия, включително в България

Еврокомисарят по регионална политика пред "Капитал" за настоящето и бъдещето на еврофондовете

11 окт 2013

Пич, къде ми е околната среда

Проблемите с водните проекти и депата за отпадъци по програма "Околна среда" илюстрират слабия капацитет на общините и липсващата роля на държавата

4 окт 2013

В очакване на последните евросубсидии за производителите

Бизнесът може да планира следващите инвестиции с безвъзмездна помощ, свързани с парите от новия програмен период, чак за 2015 г.

11 сеп 2013

Синдел, центърът на жп вселената

Какво се случва в железопътната част от новата ОП "Транспорт"

31 авг 2013

По "Струма", но без "Хемус", засега

Как изглежда към момента пътната инфраструктура в новата ОП "Транспорт"

30 авг 2013

Влакове, асфалт и сълзи

Първата версия на ОП "Транспорт" оставя зад борда големите проекти на Северна България - "Хемус" и Русе - Варна

30 авг 2013

Първи стъпки в аерокосмическата индустрия

До две години България може да изпрати в Космоса малък спътник, който ще има не само научни, но и бизнес приложения

25 авг 2013

Големите печеливши: учени, администрация и бизнес

МС представи първото предварително разпределение на евросредствата за периода 2014-2020 г.

21 авг 2013

България отново пред риск от загуба на еврофондове

22 млн. лв. по програма "Рибарство" могат да бъдат отписани

18 авг 2013

Споразумението с ЕК за 2014-2020 г. трябва да е готово до ноември

Програмата за наука е все още под въпрос, ключови документи в други сектори липсват

23 юли 2013

Игра за един милиард

Потенциалният риск за загуба на еврофондове тази година е между 113 и 400 млн. евро

14 юни 2013

Вторите седем

България трябваше да е много по-подготвена за следващата порция европейски пари. Дали е така?

19 апр 2013

По-малко ли са парите?
И не, и да.

Въпреки че бяха представени така на пресконференцията тази седмица, истината е, че като цяла сума пакетът е с малко по-голям от предишния - 7.1 млрд. евро за кохезия спрямо 6.9 за миналия. Тази сума обаче включва както парите по трансгранично сътрудничество, което не влиза в програмите, така и парите по новия фонд Connecting Europe, както и парите, които България трябва да задели като резерв.

Connecting Europe е нов инструмент, с който Европейската комисия иска да прокара важни за свързаността на континента проекти и в него всяка страна има определена квота. Квотата на България е около 350 млн. евро, а проектите, за които е определена, са жп връзката Видин - София, както и подобряване на навигацията по Дунав. Страната трябва да защити проектите  до 2016 г., за да използва парите. Ако не успее, те се връщат в бюджета и други държави ще могат да кандидатстват по тях. Така че това е нож с две остриета - от една страна, България до 2016 г. потенциално разполага с още 350 млн. евро в сферата на транспорта, но може и да загуби при лошо управление. Ако обаче се справи много добре, след това ще може да кандидатства за още пари по този фонд, ако други държави не успеят да изпълнят своите квоти.

Очевидно по-малко са парите за развитие на селските региони - с  300 млн. евро. Това обаче беше ясно още при договарянето на бюджета в началото на тази година и най-тежката задача ще бъде намирането на баланс в тази програма между интересите на фермери, общини и министерства.

Защо има резерв? 
Като контролен механизъм.

За пръв път ЕК въвежда механизъм, с който да награждава отличниците и да наказва изоставащите. Държавите трябва да отделят 5% (на пресконференцията Златанова спомена 7%, но според регламента процентът е по-малък) от фондовете като резерв, който да пазят до 2019 г. Тогава при преглед на справянето със задачите по всяка от програмите резервът може да бъде отблокиран или загубен.

Първоначално ЕК искаше този резерв да е на наднационално ниво, като различните държави се състезават за него, но после беше преценено, че разликите в развитието ще облагодетелстват някои за сметка на изоставащи като България. Ето защо към парите, с които България разполага, до 2019 г. трябва да бъдат добавени и тези около 350 млн. евро по оперативните програми и около 100 млн. евро по селски райони, които се пазят като резерв.

Това ли е окончателното разпределение на парите?
Не. Също така не е най-важното.

Това е предварителен вариант, който тепърва ще бъде обсъждан с ЕК. Той подлежи на корекции оттук до края на преговорите, макар че очертава в основни линии рамките, в които ще се движат тези преговори. Тъй като имаше много неясноти около създаването на новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж", беше важно да се види от кого се взима и на кого се дава.

Но много по-важно ще бъде разпределението вътре в самите програми, което предстои да се направи. Там ще се случат и някои от най-важните решения: например колко общини ще могат да се възползват от първата и най-голяма ос на "Региони в растеж", колко пари ще имат останалите общини по програмата за развитие на селски райони, колко магистрали ще могат да бъдат финансирани в "Транспорт", по какви схеми ще се раздават парите на бизнеса и т.н.      

Кога трябва да се подпише договорът с ЕК и да тръгнат програмите?

В най-добрия вариант - до края на годината. Но надали.

Комисията вече върна първите си коментари и това е втори вариант на споразумението. Новите коментари се очакват към октомври, което значи, че официално преговори не може да почнат преди ноември. Дори този срок обаче е оптимистичен, тъй като преди това трябва да са готови регламентите на всички оперативни програми. Дотук не е представен нито един, а Програмата за развитие на селските райони, рибарската програма и "Конкурентоспособност" са изостанали много.

Така по-вероятно изглежда споразумението да се подпише някъде в началото на следващата година, което автоматично значи, че парите ще започнат да пристигат по-късно. Също така подписването на споразумението ни обвързва с предварителни условия, които трябва да изпълним. Това ни води до следващия важен въпрос.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

В новия борд на ДКК: двама адвокати и активист на БСП В новия борд на ДКК: двама адвокати и активист на БСП

Официалният мотив е спорна сделка от времето на Лукарски, но назначенията в компанията собственик на големите оръжейни държавни фирми ще позволят и смяна на ръководството в дъщерните държавни дружества

23 мар 2017, 3522 прочитания

Алфа рисърч: За бъдещата управленска формула ще трябват поне трима участници 8 Алфа рисърч: За бъдещата управленска формула ще трябват поне трима участници

Малко над 360 000 души още не са решили за кого ще гласуват, но искат да го направят, те могат да се окажат решаващи

23 мар 2017, 6227 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Овладей на всяка цена

Освен че ни връщат в миналото, реформите в сектора за сигурност са хаотични и целят бързо завладяване на системата

Походът на Марешки

За да успее low cost стратегията на Веселин Марешки в горивата, са необходими огромни продажби и самостоятелен внос

Не плащаме, ама и не учим

През последните години България отделя по-малко средства за образование за сметка на сектори като сигурност и строителство на инфраструктура. Ключовият въпрос, обаче, е в ефективността на инвестициите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 18.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете