Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 15 ное 2013, 16:38, 4605 прочитания

Бойно поле: интернет

Отношението на онлайн медиите и читателите към бежанците e предимно негативно, показва изследване на Perceptica

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Бизнесът с омразата

Как радикалните партии капитализират кризата с бежанците и кой им го позволява

8 ное 2013

Митът "Колко струва един бежанец"

Сумата от 1100лв. се оказа хипотетична

11 окт 2013

На границата на бездействието

Още преди година съвета за сигурност е заседавал заради бежанците от Сирия, но никой не е взел мерки

11 окт 2013

"Враждебна" България

Кризата с приема на бежанци от Сирия е поредното доказателство за неспособността на държавата да предотвратява проблемите и да реагира адекватно за решаването им

11 окт 2013


 
Четири положителни тези из коментарите
1.Сирийците са жертви на жестока война – нужна им е подкрепа и помощ;
2 Трябва да има съчувствие към семействата и малките деца;
3 България е страна с много емигрирали граждани - трябва да проявим разбиране към имигрантите у нас;
4. виновни за проблемите са не бежанците, а липсата на адекватна и ефективна правителствена намеса.

Седем стереотипа на омразата
1. Бежанците не са "бежанци", а нелегални имигранти, които не заслужават никаква помощ
2. "Нахлуването" им е начин за ислямизация на държавата
3.Заплаха за сигурността: "Престъпници, главорези, убийци, крадци"
4. Здравна заплаха: "носят болести, зарази, епидемии"
5. Социално бреме: "имаме достатъчно пенсионери и сираци в нужда, че да се грижим и за тях"
6.Етническа заплаха: "като ромите, дори по-зле"
7. Расова заплаха: коментиращите не правят разлика между сирийците и африканските емигранти, всички са "черна напаст".
По поръчка на "Капитал" компанията за медиен мониторинг и анализи Perceptica изследва как българските онлайн медии отразяват казуса със сирийските бежанци. Анализът търси кои публични личности говорят най-много по темата, какви са реакциите на читателите онлайн и кои ъгли на проблема с бежанците получават най-много внимание. А резултатите само фокусират усещането, че поведението на държавата и медиите не води до нищо добро.

За бежанците се говори осезаемо повече от лятото насам, но разговорът върви в напълно грешна посока. Държавата може и да се е поотърсила от първоначалната си крайна неадекватност, но нищо повече от това. А липсата на активна политика за толерантност вече доведе до... пълна липса на толерантност, което ясно личи и от резултатите.

Проблем 1. Виж кой говори

За повечето медии темата за бежанците изникна през август сякаш от нищото. За няколко седмици обаче броят на онлайн публикациите расте повече от петорно. "Изказването на Цветелин Йовчев за липса на координирана политика на правителството по въпроса с бежанците предизвиква бурна дискусия в средата на октомври," обясняват от Perceptica. Към негативния ефект се прибавят обещанията на футболни агитки за нападения над бежанци и играждането на 30-километрова стена по границата с Турция. "Цветлин Йовчев и Ангел Найденов, подхранват негативните нагласи с изказвания за нарастващия брой на бежанците и прогнозите до края на годината той да достигне 11 хиляди," анализират още от Perceptica.

Ксенофобската позиция на депутата от "Атака" Магдалена Ташева също се радва на огромно внимание от медиите. "Тя дава повод за поредното разискване на страховете от ислямизация и риска от хуманитарна криза," отбелязва изследването. В началото на ноември вече се говори за разруха в центровете за бежанци, както и за случая с намушканата Вики. Има информация за корупционни схеми за издаване на статут на бежанци, опасения за настъпващата зима и песимистични прогнози за броя на бежанците през 2014г.



Гласовете на политиците се чуват общо в над 700 текста в интернет, но само двама имат позитивни позиции по темата (виж инфографиката). Президентът Росен Плевнелиев и еврокомисарят Кристалина Георгиева говорят за справяне с проблема в контекста на Европейския съюз и международните хуманитарни практики. Но и те са приети отрицателно. "Позицията на Кристалина Георгиева предизвиква едни от най-бурните реакции в коментарите," поясняват от Perceptica. Реакциите са лични нападки за политическа принадлежност и налагане на чужди интереси.

Проблем 2. Медии без възпитание

Ако политиците се държат неадекватно по темата, то медиите не им отстъпват. Обективността често се забравя в полза на стереотипизацията . "В 3 % (едва 65 от общо 2066) от статиите има политически, икономически или културен контекст на проблема," показва изследването. Не повече от 20%от дописките обръщат внимание на сирийското общество и култура, в опит да се справят с негативните стереотипи за бежанците.

Проблем 3. Тонът има значение

Ако се чудите какво значение имат всички тези данни, отговорът е - голямо. Когато изразите на омраза надхвърлят 35 пъти позитивните мнения, проблемът е тежък. "Дори положителни новини понякога се коментират със силно отрицание," казват от изследователската компания. "Тази силна негативна стереотипизация често е пречка срещу обективното приемане на проблема," казват от Perceptica. A когато силно емоционалните (и често изкривени) възприятия имат много по-голяма тежест от рационалното, е трудно да се мисли за политика.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ден за 200 млн. лв. 2 Ден за 200 млн. лв.

Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година

26 май 2017, 17153 прочитания

Кой събори "Двойната къща" Кой събори "Двойната къща"

Киро Японеца е само физическият извършител на разрушаването на паметника на културата

26 май 2017, 13915 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Паниката на властта

Първи искри във фитила, който ще доведе до имплозия на управяващата коалиция

Културен шок: Netflix vs. филмовия фестивал в Кан

Отвъд карикатурата, тазгодишният фестивал съсредоточи вниманието ни върху въздействието на стрийминг платформите върху филмовата индустрия

Камуфлажният военен бюджет

Разходите за отбрана на България ще растат, но подобно на повечето европейски държави страната не бърза с изпълнението на поетия ангажимент те да достигнат 2% от БВП през 2024 г.

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Другата страна на надеждата

Урокът по емпатия на Каурисмаки идва със "Сребърна мечка" от Берлинале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете