Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
92 9 апр 2014, 13:33, 12005 прочитания

Закон за потребителска кредитна война (обновена)

Ползите за клиентите от отмяната на таксата за предсрочно погасяване със задна дата са безспорни, но рисковете за банковия сектор са огромни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Близо една трета от бързите заеми са необслужвани

Към края на юни общо кредитният портфейл в сектора е малко над 2 млрд. лв.

18 авг 2014

Фокусът ни ще бъде върху доброволното пенсионно осигуряване

Станимир Василев, председател на съвета на директорите на "Изи кредит" пред "Капитал"

4 авг 2014

Бързите заеми стават по-трудни след 22 юли

Осем компании в сектора на небанковото кредитиране учредиха асоциация

8 юли 2014

ДПС пренарежда бизнес в последните дни на парламента

Законопроектите, все с участието на Йордан Цонев, бяха подкрепени в комисия от БСП

26 юни 2014

Банките вече включват новите изисквания за ипотеките в офертите си

Акцентът е върху премахването на таксите, които ще отпаднат след 22 юли според законовите промени.

22 май 2014

Депутати с куп идеи за защитата на длъжниците

Четири проекта за промени в ГПК предвиждат по-големи права на хората с просрочени дългове

18 май 2014

Капиталът на компаниите за бързи кредити става минимум 1 млн. лв.

Той ще може да се набира само със собствени парични средства на съдружниците и акционерите

13 май 2014

Банковите печалби продължават да се ускоряват

Повишението на нетния лихвен доход и свиването на разходите за обезценки подобряват резултатите на системата

6 май 2014

Цената на кредитите е спаднала през март

Очакванията са, че след законовите промени лихвите ще са по-високи, но не и годишният процент на разходите за ипотеки

29 апр 2014

Удар по рейтинга

Moody's очаква промените в Закона за потребителския кредит да понижат рентабилността на българските банки

25 апр 2014

Край на високите лихви по депозити

През март КТБ е намалила значително цената на влоговете

24 апр 2014

След три месеца кредитите ще се погасяват предсрочно без такса

Законовите промени са обнародвани в Държавен вестник на 22 април

22 апр 2014

Клиентите не знаят как се образува лихвата им по жилищен кредит и вида й

Нови оферти, отразяващи ефектите от законовите промени ще се появят след около три месеца според експерти

15 апр 2014

"Кредисимо" тръгва към борсата

Това ще е първата компания за небанково финансиране на БФБ

14 апр 2014

Банките предложиха пролетни оферти за жилищни кредити

На този етап предложенията не са много по-различни от досегашните

14 апр 2014

Кредитни регулации по аналог

Новите правила за ипотечните и потребителските заеми се защитават с половинчати примери от други сектори, вместо с анализи на ефектите и рисковете

11 апр 2014

По-малко закони ще направят парламента по-ефективен... и по-стойностен

Британският посланик в София за това как да се подобри работата на Народното събрание

11 апр 2014

Комисията за потребителите може да стане агенция

България е изпратила питане в Брюксел дали е възможно КЗК и КЗП да се слеят

9 апр 2014

Закон за по-скъпи и недостъпни кредити

"Мечешката услуга" на най-бедните граждани стимулира нелегалните лихвари

6 апр 2014

Какво ново за заемите

На кого как ще се отразят предстоящите промени в Закона за потребителския кредит

6 апр 2014

Парламентът сложи таван на цената на кредитите

Годишният процент на разходите по всички заеми за домакинства се ограничава до около 50%

30 мар 2014

Парламентът сложи таван на общата цена на кредитите

Годишният процент на разходите по всички видове заеми за домакинства няма да може да е по-висок от пет пъти ОПЛ+10%

28 мар 2014

Дяволът е в текстовете по детайлите

Приетият на първо четене от парламента Закон за потребителския кредит има нужда от редакция

23 мар 2014

Таксата за искане на кредит остава

Появи се идея премахването на неустойката за предсрочно погасяване да важи и за т. нар. стари кредити

23 мар 2014

Законовите промени няма да активизират пазара на ипотечни заеми

Обсъжданите от парламента поправки в Закона за потребителския кредит са прибързани, посочват от "Кредит център"

18 мар 2014

Банките в митове и числа

или за какво повече от дялове и ръстове ни разказват отчетите за кредитните институции

7 фев 2014
Депутатите окончателно приеха промените в Закона за потребителския кредит, които целят да възстановят баланса между правата и интересите на банките и клиентите им. До миналата седмица, когато бяха гласувани промени, въвеждащи със задна дата таван върху годишния процент на разходите от малко над 50%, най-засегнати изглеждаха небанковите играчи, предлагащи бързи кредити. Сега повод за най-голямо недоволство отново имат банките.

Причината е новото изненадващо предложение на Янаки Стоилов (БСП), което беше прието. А именно всички промени да важат само за договори, сключени три месеца след обнародването, освен частта, засягаща таксите за предсрочно погасяване при ипотеките, които ще важат и за стари заеми. Това отваря възможността за клиентите да рефинансират задълженията си при поява на по-добри условия и стимулира конкуренцията между банките, но създава и сериозни рискове за кредитна война между тях, която може да дестабилизира сектора. "Въвеждането на това условие за вече съществуващи договори вероятно ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябваше да направят оценка на размерите му", обясни Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Кой печели

Конкретният текст, за който се предвижда ретроактивно действие, гласи, че кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на жилищните ипотечни кредити, когато са погасени след изтичане на една година от усвояването му, а преди това има таван от 1% върху предсрочно погасения кредит. Досегашната практика на банката е тази такса да е от порядъка на няколко процента, което наред с други транзакционни разходи около прехвърлянето (оценки на имоти, нотариални такси и т.н.) буквално блокираше пазара на рефинансиране.

Приемането на този текст със сигурно ще спомогне той да се отпуши. Клиентите вече ще могат при по-изгодна оферта по-лесно да се прехвърлят в друга банка. Това ще стимулира и банките да предлагат по-конкурентни оферти.



Същевременно обаче дори и без въвеждането му със задна дата премахването на таксите за погасяване е проблемно за банките. Логиката на банката е, че за да осигури дългосрочен ипотечен кредит (които достигат и 30 години), банката привлича дългосрочен ресурс и има разходи по-него (ако се финансира само с краткосрочен ресурс, носи много по-висок риск). Ако кредитът бъде погасен предварително, тя остава с фиксираните си разходи и реално ще понесе загуби.

Един от преките резултати от премахването на таксата ще е изчезването на всякакви продукти с фиксирани и преференциални лихви. Към момента много институции предлагат ипотеки с такива условия за първите няколко години, но след промените клиентите ще могат просто да се възползват от изгодните условия в началото и после да избягат към друга промоция.

И кой поема риска 

При отпадането на таксите и по съществуващите договори рисковете се мултиплицират. То носи директни загуби за банките - например ако една институция е сключила наскоро договор с клиент, според който първите пет години той ползва преференциално ниски вноски, които след това се компенсират от по-висока лихва, сега тя ще трябва безпомощно да гледа как клиентът си ползва евтиния кредит за промоционалния срок и след това се премества. 

Най-общо казано, отвързването на възможностите за рефинансиране отваря сериозни рискове за приходите на отделни банки. При наличието на сключен договор с конкретни условия банките нормално са си направили очакванията за лихвени приходи. Ако обаче клиентите намерят по-добри условия, те ще са принудени или да намалят лихвите, за да задържат клиентите, или да се примирят с отлив на клиенти. И двата случая за банките означават свиване на приходите.

В умерена степен този процес може да е здравословен - да засили конкуренцията и да направи банките по-ефективни. При свръхликвидността в системата обаче има опасност и процесът да е стихиен и да доведе до сътресения на пазара. Опасението на банкерите е, че ако някоя от банките на пазара реши да предприеме крайно рискова стратегия и да предложи много ниски лихви в опит да привлече клиенти от конкурентите си, сега те няма да имат възможност да ограничат отлива. Така и те ще са принудени да реагират с понижаване на лихвите.

Текущо това ще намали печалбите им или може да ги изведе на загуба. Истинският риск обаче може да се материализира в по-дългосрочен период - сега лихвите в ЕС са исторически рекордно ниски заради излятата ликвидност от ЕЦБ. В някакъв момент обаче те ще се покачат и тогава банките може да се окажат в капан от скъп ресурс и евтино раздадени кредити, което да ги изведе на огромни загуби и да заплаши стабилността им. Още повече че поради особеностите на валутния борд в България те практически нямат достъп до ликвидност от централната банка (БНБ може да действа като кредитор от последна инстанция само при системна опасност). А и другата промяна в закона, която им ограничава възможностите за едностранна промяна на лихвите, ще направи невъзможно този път да прехвърлят част от лихвения риск на клиентите си.

Сега таксата за предсрочно погасяване при ипотечните кредити е сериозна спирачка пред това да се случи рязко пазарно сътресение. Ако някой е решил да рискува прекалено много, останалите могат да го оставят, защото той ще повлияе само на новите кредити, а не на целия пазар. Без таксата за предсрочно погасяване това може да се разпростре и върху старите портфейли и тогава реакцията на всички банки ще е неизбежна. Дългосрочно това може да се окаже опасно за самите банки, защото поемането на прекалено ниска защита в момента, когато лихвените нива са ниски, в бъдеще може да се окаже много опасен капан.

А предвид на досегашните практики в банковия сектор и липсата на реакция на регулатора към тях, опасността да се появи такъв рисков играч не е за подценяване.

Въвеждането на такива драстични промени с популистки привкус без дебат, между четенията, без разчет за страничните ефекти, постепенно се превърна в парламентарна практика. При регулирането на банковия сектор и конкретно на 8.8 млрд. лв. ипотечни кредити това обаче може и да се окаже болезнено.

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк

Приетите промени ще доведат до намаляване на приходите на банките и до увеличаване на кредитния туризъм. Ще отпаднат част от ограниченията пред рефинансирането, макар и не в същия размер както при потребителските кредити, доколкото все пак при ипотечните заеми рефинансирането е свързано и с други разходи за клиентите. Като цяло обаче условията за кредитен туризъм съществено ще се подобрят. Естествено, ще има случаи на рефинансиране, но не очаквам прехвърляне на цели портфейли. 

Същевременно банките ще трябва да калкулират и ефектите от предсрочното погасяване, което ще ги направи и по-предпазливи, включително при предлагането на оферти с първоначални периоди на фиксирани или преференциални лихви.

Йордан Цонев, председател на бюджетна комисия в парламента и един от вносителите на промените

Не мога да коментирам дали внесен от депутат и приет текст е съгласуван с БНБ и банките. Такъв е законодателният процес - някои неща се решават в зала. Не мисля, че приетият текст засяга банките. Ако беше така, щях да прекратя гласуването и да хукна да ги търся да помагат. Той единствено дава възможност потребителите да могат да си спестят наказателните такси, ако искат да си предплатят или рефинансират заемите. Ако банките печелят от тези такси, жалко за банките. Важното е, че не влязоха другите текстове със задна дата (таванът за бързите заеми - бел. ред.), които щяха да доведат до проблеми с вече сключени договори.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

С промените в Закона за потребителския кредит управляващите за пореден път затвърждават две порочни практики: 1) законодателни промени, които не почиват на анализ за наличие на проблем, оценка на размерите му и мотиви защо точно тези промени ще го решат и 2) чрез преходните и заключителните разпоредби се променят други закони. По-лошото е, че още преди да бъде приет на второ четене в пленарна зала, вече се чуха изказвания, че той едва ли ще работи както трябва и след два месеца може да се наложи да се променя наново. Подобно законодателство, което разчита на проба-грешка, може единствено да навреди както на банките, така и на потребителите. 

Според мен отмяната на таксата за предсрочно погасяване за съществуващи договори ще доведе до загуби за някои банки, тъй като те са изчислили риска от преместването на клиента при отпускането на кредита, а в един момент чисто законодателно този приход им се изземва. Обяснението, че така ще се увеличи конкуренцията в сектора, е смешно, тъй като в страната има 23 банки и 5 клона на чуждестранни банки. Т.е. конкуренция и в момента има. Другото обяснение - транспониране на европейска директива е още по-смешно, тъй като в нея е записано, че кредитните институции имат право на "справедливо обезщетение за разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване". Т.е. дава се право всяка страна членка да избира какъв подход да предприеме. Нашият парламент избира да отмени това обезщетение, но без да предложи мотиви за това и без да оцени ефекта, който мярката ще има върху банките и кредитополучателите. Въвеждането на това условие за вече съществуващи договори вероятно ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябваше да направят оценка на размерите му.

Що се отнася до мерките, които според представители на управляващите партии ще намалят годишния процент на разходи, не мисля, че това може да се случи. ГПР зависи от обстоятелствата, при които банките работят и не може да бъде намален чрез законодателни промени. Премахването на някои такси според мен ще доведе до по-високи лихви и в крайна сметка в най-добрия случай до непроменен ГПР. Предвид внасянето на допълнителна несигурност в системата обаче може да се очаква и неговото повишаване.

Какво друго се променя 

- В обхвата на закона се включват и заемите в размер до 400 лв. За тях обаче няма да се прилага правото на отказ от заема в срок до 14 дни след сключването на договора, тъй като според депутатите това би обезсмислило и ограничило краткосрочните кредити.

- Въвежда се таван на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите за домакинствата – както потребителски, така и ипотечни. Според поправките максималната цена на заемите ще бъде ограничена до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, което при настоящите равнища означава таван от малко над 50%.

- Референтните лихвени проценти, които банките използват за формирането на лихвите за крайните клиенти, ще представляват пазарен индекс libor, euribor, sofibor и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт или комбинация от тях + фиксирана надбавка. Това ще ограничи едностранните промени на условията от страна на банките, тъй като лихвените проценти ще зависят само от външни за тях показатели.

- Дребният шрифт в договорите за кредит ще изчезне. Договорите ще се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като според новите правила всички елементи на договора ще трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта.

- При изтеглянето на жилищен ипотечен кредит клиентите ще могат да избират между два варианта на договор, които ще уреждат различни условия в случай на необслужване на ипотека. Първият вариант предвижда при принудително изпълнение банката да се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, като в този случай заемът ще е с по-висока лихва. Във втория случай клиентът ще отговаря с цялото си имущество при принудително изпълнение, като този тип кредити би трябвало да са с по-ниски лихви.

- Отпадат някои от таксите и комисионите, които банките събират – например за усвояване и управление на кредит. Таксата за разглеждане/искане на заем остава.

- Общите условия в договора за кредит ще се подписват от всяка от страните на всяка страница.  

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове

И още: Износът се представя добре и през октомври; Израелският премиер Нетаняху иска ЕС да последва решението на САЩ за Ерусалим

11 дек 2017, 2081 прочитания

Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки 5 Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки

Варненският бизнесмен вече загуби няколко процедури в антимонополния орган

11 дек 2017, 2351 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
MBA, но как?

Преди да се решите на подобна програма, е важно да анализирате добре своите желания и възможности

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете