Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
7 30 апр 2014, 9:39, 3594 прочитания

Тласкането на кампанията извън европейски измерения е целенасочено

Програмният директор на Европейския институт Борислав Мавров пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Разработчици пуснаха специално приложение за евровота

Потребителите ще могат бързо и лесно да подават сигнали за нередности и да следят екзит половете

21 май 2014

А ти кой си, къде си

Какво разбираме за партиите от предизборната им агитация

16 май 2014

Играта на дубльорите

Защо на изборите за Европейски парламент се нароиха толкова много парти с подобни имена

9 май 2014

Кой мрази ЕС

или защо увеличаващият се български евроскептицизъм може да саботира важните реформи

25 апр 2014

Социологът проф. Георги Димитров

Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко

25 апр 2014

Пътнико свиден

Как да разбираме участието на толкова много партийни лидери в евровота

25 апр 2014


Профил
Борислав Мавров е завършил история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" като специалността му е в областта на модерната и съвременна история. Специализира в Националния университет на Ирландия (Голуей), а през периода 2005-2007 г. участва в международната изследователска програма на Европейската комисия "КЛИОРЕС". От 2007 г. е доктор по история от Софийския университет. Мавров е бил програмен координатор към Института за евроатлантическа сигурност, международен секретар на  "Демократи за силна България" и сътрудник в Европейския парламент в Брюксел. От 2010 г. е програмен директор на Европейския институт. Преподава във Философския факултет на Софийския университет.

Социолозите твърдят, че на всички избори в последните години в България между 10 и 20 на сто от избирателите решават за кого да гласуват в последните седмици на кампанията. Те не винаги се повлияват от нея, а просто може да вземат спонтанно решение изобщо да отидат до урните. За подобни ситуации, а и за всички, които искат да проверят дали са направили правилния избор, дали предпочитанията им към определени партии се покриват с идеите и ценностите, които защитават, могат да използват т.нар. гласоводители. Това са онлайн платформи, които, ако не друго може да станат повод да се замислите какво всъщност харесвате в политиката. В първите дни от кампанията за евровота на 25 май вече се появиха поне три подобни платформи.

Едната е euandi - проект, разработен от Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. Той е достъпен на езиците на всички страни-членки на ЕС и позволява сравнение между вижданията на един гласоподовател и всички партии, участници в евровота през 2014 г. Въпросите са 30.
Друга платформа е разработена от Центъра за либерални стратегии в партньорство с българското училище за политика "Димитър Паница" и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Казва се glasovoditel.eu и се осъществява за четвърти път. Въпросите са 26. Предстои и пускането на проект "Гласоследител", който ще отчита коя парламентарна група от отиващия си ЕП е гласувала по начин, близък до техните представи.
Третата платформа е с координатор за България Европейския институт - euvox.eu/bg. Ръководител на изследователския екип от 12 души е социологът Антоний Гълъбов. Те са работили над три седмици, за да кодират посланията на основните участници във вота в България. Сайтът е достъпен на официалните езици на ЕС от всички държави-членки. Има 30 въпроса. Позволява по-детайлен анализ, изключване на маловажните теми и др.

По-долу можете да прочетете интервюто с програмния директор на Европейския институт Борислав Мавров.

 

Как направихте платформата?

- Методологията се основава на изцяло академични принципи. Идеята е екип от независими изследователи, които работят независимо един от друг, които дори не се познават, да достигнат до общи кодове или позиции на основните политически формации в кампанията. Всеки един от експертите, които е ангажиран в разработването на платформата има определена партия или партии, за които отговаря и на база на официалните политически платформи на съответните партии, на изявления или речи на техните лидери, започва да "рови" информацията, която му е необходима, за да намери отговор на съответния въпрос.



Българите ориентирани ли са в европейските теми или са объркани? И ако е така, кой е виновен  - дали избирателите, защото не се интересуват, или политиците, които не обясняват достатъчно достъпно?

- По принцип европейската тематика стои някъде далеч от ежедневието, стои малко неразбрана и абстрактна. Разбира се, на първо място за това са виновни политиците - нямам колебание за това, просто, защото те правят всичко друго, но не и да говорят на европейска тематика в тази кампания. Вместо нея има абсурди, които не бих искал сега да изброявам. Но това е едната част от отговора. Другата е, че като че ли българинът не разбира добре сложната европейска тематика, въпреки че България е страната, в която е изключително висока подкрепата за европейските институции. Това е парадокс.

Дали това е специфично за България или е характерно и за други страни-членки?

- Не бих казал, че е специфично. Има известно цялостно неразбиране и като че ли по-малък интерес, и за това са доказателства много по-ниските нива на участие в избори за Европейски парламент (ЕП) съпоставени с национални, местни и президентски избори. В България засега участието не е най-ниско. На последните избори за ЕП - частични, заради скорошното членство на Хърватия, участието беше около 20%, а на последните в България - малко под 40%. Като цяло това е тенденция в ЕС - от първите преки избори за членове на ЕП до последните през 2009 г. има низходяща тенденция. Затова и идеята на тези избори е да бъдат различни. Гражданите да бъдат мотивирани да участват по един по-друг начин в тях и част от тази промяна е номирането на Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер за бъдещи председатели на Европейската комисия т.е. чрез вкарването на определена личност се презюмира, че ще доведе до мажоритарно гласуване.

Има ли в България силно анти ЕС говорене, интересуват ли се българите от евентуален разпад на ЕС, излизане на България от него?

- Толкова крайно формулирани въпроси в нашата платформа нямаме, но имаме въпрос за европейската интеграция - дали се е задълбочила твърде много. Чрез няколко подобни питания сме се опитали да диференцираме отношението на националните партии. Като цяло се забелязва, че в немалка част от партиите в тази кампания има антиевропейско говорене и тук не визирам само "Атака". По някакъв начин това се прокрадва и в кампанията на БСП, например. Като че ли само Реформаторският блок и ГЕРБ водят една изцяло европейска кампания. В сравнение с други държави настроенията анти ЕС са особено видими в някои от старите страни страни-членки - Обединеното кралство, Франция. Страни, в които поради много сложни натрупвания във времето и негативи, както свързани с икономическата криза, така и с имигрантския поток, практически са довели до наслагвания на антиевропейски настроения. И това е най-голямото предизвикателство на тези избори пред ЕС - да се види доколко традиционните проевропейските партии ще получат подкрепа и доколко тя ще бъде засегната от антиевропейски настроения и политики.
 
Може ли в България да се откроят една или две европейски теми, които са важни? Или тези избори са изцяло "домашни"?

- Трудно е да определя важни теми - може би темата за енергийния съюз и темата за санкции срещу Русия. Напоследък те по някакъв начин се засягат от повечето политически партии. Като цяло нашата кампания обаче е потопена в традиционните замервания, нечистоплътни скандали и опити да се задуши европейската политика с кебапчета и кюфтета.

Има ли друга държава, в която европейските избори да са критерий за стабилността на правителството?

- Има такива държави, не е само България. Европейските избори, макар и маловажни през погледа на някои политически партии, всъщност имат изключително значение именно в контекста на нареждане на бъдещи политически конфигурации, на печелене на доверие на сега управляващо правителство и индикация за възможности за някакви извънредни избори в една или друга страна. Когато тези избори не съвпадат с национални или президентски, обикновено имат такъв характер. Така беше, ако си спомняте и в България през 2009 г. Със сигурност резултатите от тези избори ще са тест за управляващите социалисти във Франция, това може да се каже и за Германия.

Намирате ли някакво уеднаквяване на посланията на БСП и останалите леви партии в Европа доколкото Сергей Станишев е председател на ПЕС?

- На ниво платформи има много близки неща, но по начина на водене на кампания - не намирам почти нищо общо, освен присъствието на г-н Шулц в България. Сещам се за един интересен експеримент, който Европейският институт направи. Дадохме възможност на студенти от Софийския университет и от Нов български университет да гласуват за визиите, които имат основните европейски партии, но да го направят абсолютно без да знаят коя визия на коя партия е. Те видяха на един лист основни пунктове от платформите на четири партии - на социалистите, на ЕНП, на зелените и либералите без да знаят кое на кого е. Имаха възможност да гласуват чисто съдържателно - за платформата, която по най-добър начин отразява техните виждания и стои най-близко до тях. Получиха се интересни резултати - имаше случаи, в които хората, впоследствие научавайки съответната платформа на коя партия е, бяха готови да се откажат. И не защото те са против тази визия за Европа, а защото са против представителството на тази европейска партия в България т.е. те не вярват, че партията, която представлява тази европейска визия в България би могла да допринесе за нейното реализиране.
Идеята на платформата ни сега е да провокираме избирателя, да го накараме да се замисли и да даде категоричен отговор по определени политики. Сигурен съм, че всеки един от нас ще попадне на такива въпроси, за които няма готов отговор и ще му е нужно време да помисли преди да натисне някой бутон.

Трудно ли намерихте отговори на въпросите от отделните партии?

Изключително трудно. Ще дам пример с "България без цензура". Там практически нямаше как да се намери бърз и лесен отговор на всички тези твърдения. Затова екипът от изследователи трябваше да работи не само с платформите, но и с официални изявления на лидера на партията, на други лица от тази партия. Това важи за повечето формации. Самото публикуване на платформите стана на сравнително късен етап и това затрудни работата на изследователския екип, но всички работиха съблюдавайки стриктно методологията. Партиите по никакъв начин не са оказали влияние на резултатите, които получихме.

Открихте ли българска партия без аналог в европейския свят?

За мен е изключително любопитна "Атака", защото това е една патриотична, националистическа партия, а същевременно се вижда, че е крайно русофилска т.е. патриотизмът не е насочен в защита на националния, български интерес, а към крайна проруска подкрепа. Нормално е човек, когато възприема някаква националистическа партия като такава, да очаква, че тя ще постави на първо място интересите и ценностите на българското общество и на България. А "Атака" се позиционира много много близко до Русия.

Ако трябва да обобщаваме кампанията, то тя не е напълно затворена в националните проблеми, домашна?

Не е, защото актуални теми са и изграждането на газопровода "Южен поток", кризата в Украйна, бъдещето на ЕС. Тези теми са неизбежни, дори политическите партии да не го желаят. Разбира се, много по-лесно е да се говори по теми, които са насочени към масовия избирател, които много лесно позволяват той да бъде манипулиран. Европейските теми и темите от ЕС определено не са от тях. Така че тласкането на кампанията в едни извън европейски измерения е абсолютно целенасочено - просто, защото идеята е да се достигне по-бързо до масовия избирател и ако е възможно, той да бъде лесно манипулиран.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Симеонов vs Ангелкова Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

18 авг 2017, 418 прочитания

БНТ не се нуждае от временно решение БНТ не се нуждае от временно решение

На 23 август БНТ ще има нов генерален директор или ще запази стария

18 авг 2017, 510 прочитания

24 часа 7 дни

17 авг 2017, 3989 прочитания

18 авг 2017, 3648 прочитания

18 авг 2017, 2892 прочитания

18 авг 2017, 2368 прочитания

18 авг 2017, 1985 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бизнес по градинарски

Обработването на зеленчукови масови остава една от най-неблагодарните агродейности

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

От лизинга към колекторския бизнес

Местният мениджърски екип изкупи останките от българския бизнес на фалиралата австрийска Hypo Alpe Adria

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Висока топка

По-добрите тенис клубове в София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете