Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 16 май 2014, 17:30, 4366 прочитания

Непосилната тежест на икономиката

Брутният вътрешен продукт се покачва през първото тримесечие, но растежът остава ограничен от външните рискове и политическата неефективност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Икономиката се е повишила с 1.2% за първото тримесечие

Производителността на труда расте, но все по-бавно

4 юни 2014

Извънредните разходи в бюджета: По 100 милиона лева на месец

Правителството разпредели допълнително още 66 млн. лв. на последното си заседание

21 май 2014

Raiffeisen Research: Българската икономика се развива под потенциала си

Очакванията са лихвите по депозитите да намаляват, което ще понижи и тези по кредитите

18 май 2014

Икономиката расте, но по-бавно от Европа

Брутният вътрешен продукт се покачва с 1.1% годишно в началото на 2014 г., а рисковете отново са основно отвън

15 май 2014

Икономическото възстановяване в еврозоната забавя скорост

БВП на региона е нараснал двойно по-малко от очакваното

15 май 2014

Руснаците изтеглиха над 8 млрд. евро, уплашени от кризата с Украйна

Централната банка не може да помогне за политически рискове, създавани от правителството

14 май 2014

Индустриалното производство в ЕС е спаднало през март

Еврозоната отчита неочакван спад на годишна база заради енергията

14 май 2014
Българската икономика започва все повече да прилича на ряпата от прословутата приказка. И тук всички са се наредили да я вадят, но вместо поучителния колективен напън всеки чака някой друг да дръпне пръв или гравитацията да изчезне от само себе си. Или дава съвети как да се направи.

Домакинствата чакат предприемачите да започнат да наемат повече хора, за да започнат да потребяват. Бизнесът се опасява, че потреблението е слабо и не стартира инвестиции. Банките се оплакват, че няма търсене за кредити. Износителите се надяват на по-добри новини от Европа. А правителството нескопосано опитва да замести липсващата активност по всички фронтове - да потребява, да инвестира, да кредитира, да реиндустриализира, а вероятно скоро и да изнася (имаше дори заявки за възстановяване на държавните външнотърговски дружества).

И така, вече няколко години българската икономика е в нещо като развитие, но в застой. Очакванията за 2014 г. обаче са тя да е малко по-добра от миналата. А оптимизмът идва най-вече заради оживлението в Европа. Повечето институции вече ревизираха нагоре прогнозите си за страната и те са за ръст между 1.6% и 2.1% в края на годината, като най-големият оптимист (по традиция) е правителството. Очакванията на повечето анализатори обаче са освен износът, напред тази година да дърпа и потреблението. Дали този сценарий ще се сбъдне, зависи от Европа, чието възстановяване все още е колебливо, както и от развитието на кризата в Украйна и санкциите срещу Русия. Политическата нестабилност в страната се поуталожи, но пък с решенията си управляващите всячески се опитват да покажат, че не им пука за имиджа на страната сред чуждата инвестиционна общност.

По-зле от средното


Брутният вътрешен продукт (БВП) надминава прага от 1% на годишна база за второ поредно тримесечие, но България е с резултати под средните в Европа -1.4% за 28-те държави. Това показват първите експресни данни на статистиката за представянето на икономиката през първите три месеца на тази година. На тримесечна база ръстът е едва 0.2%. Все пак трябва да се има предвид, че това, което се случва в Европа, обикновено се отразява на данните за БВП тук с някакъв малък времеви лаг. Но според външни анализатори в началото на годината представянето на еврозоната също е по-слабо от очакваното.
"Ако сравняваме БВП на България за първото тримесечие на тази година със същия период на миналата, трябва да се вземе предвид, че тогава имаше протести и политическа нестабилност. Така че сега има някакъв базов ефект", казва Красен Йотов от Industry Watch.
По-подробен разрез на статистиката показва, че растат инвестициите. "Едно от обясненията, което се вижда и от бюджета, е, че капиталовите разходи се увеличават. Възможни причини са наближаващите избори или публичната инвестиционна схема. По-добре обаче би било да растат частните инвестиции", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. В същото време БНБ отчете спад на преките чуждестранни инвестиции за първите три месеца на годината, като спрямо неревизираните данни за януари - март 2013 г. те са със 168 млн. евро по-малко.
Приносът на нетния износ е отрицателен предвид спадовете, които отбеляза през първите три месеца на годината. Очакванията на анализаторите обаче са, ако няма ново потъване на европейската икономика, износът да се върне към растеж и да има положителен принос за ръста на БВП.
Данните за първото тримесечие показват още един любопитен детайл - че номиналният БВП е спаднал с около 3%. Това се дължи на дефлацията, която статистиката отчита вече девет поредни месеца. "Понякога се надценява значението на реалния растеж на БВП и се забравя, че първоизточникът на данните е номиналният размер на този показател. Затова и има разминаване между данните за реалния ръст на БВП и усещането на домакинствата за това как се развива икономиката. Да не забравяме и ефекта на дефлацията. Ако имаше 1-2% инфлация, най-вероятно реалният растеж щеше да е нула", казва Красен Йотов.

Така очакван ръст



Ако има добра новина, то тя е, че и на тримесечна, и на годишна база има ръст на потреблението, след като беше на минус през цялата 2013 г. Прогнозите както на Министерството на финансите, така и на Европейската комисия залагат на вътрешните сили на икономиката като още един двигател за растеж през тази година.
"Вътрешното търсене постепенно ще започне да се възстановява и ще има положителен принос за растежа в резултат от слабо повишение на частното потребление и инвестициите в основен капитал", обобщават от БНБ в първия си икономически преглед за годината.
Всъщност данните за потреблението на домакинствата са в унисон с пазара на труда, който започна да се съживява в началото на годината. Броят на заетите отбеляза най-големия си ръст от 2009 г. насам (с почти 40 хил. души) и безработицата намаля до 13% (от 13.8% година по-рано). Въпреки че стандартно показателите на пазара на труда реагират със закъснение на положителните сигнали в икономиката, те променят поведението на домакинствата. "Ако хората смятат, че има по-малък риск да останат без работа, желанието за потребление на домакинствата няма да е толкова депресирано", обяснява Георги Ангелов от "Отворено общество". Все пак през следващите тримесечия ще стане ясно дали ръстът на работните места е бил еднократен ефект или устойчива тенденция. При втория сценарий увеличаването на заетостта и повишеното потребление ще подтикне фирмите, които работят за вътрешния пазар да започват нови проекти. "А ако икономиката се подобрява, ще дойдат и чужди инвестиции", обяснява Ангелов.

Рисковете

Описаният дотук сценарий за развитие на икономиката обаче не отчита потенциалните рискове, които носят колебливото възстановяване на Европа и кризата в Украйна. Доколкото почти две трети от експорта на България е към ЕС, развитието на региона директно влияе на данните за БВП тук. Още повече че износът към трети страни през първото тримесечие се сви заради проблемите на Турция, Украйна, Китай и спадът на цените на медта. В допълнение, Германия отчете спад на инвеститорското доверие през март, а българските износители (най-вече машиностроителни компании) са традиционен поддоставчик на германските. А и еврозоната все още е с нездравословно ниска инфлация и висок курс на еврото, което прави експорта й неконкурентен. Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от MarketWatch, също обърна внимание, че темповете на инфлация в еврозоната и други водещи икономики "са твърде ниски и представляват риск за перспективите пред света".
"Споровете какви мерки да предприеме ЕЦБ отново показаха, че Европа взима решения бавно и това води до допълнителни рискове", казва Георги Ангелов. Според него по-големият риск за България е развитието на кризата в Украйна. "Не в сегашната тлееща форма, а ако тръгне ескалация на санкциите и контрасанкциите, ако Русия спре газа или ЕС забрани издаването на визи за руснаци. Това е катастрофичен риск, който е малко вероятен, но ако се случи, може да нетира всички положителни фактори на растежа", допълва икономистът.
Данните на туроператорите показват, че ситуацията около ключовия руски и украински пазар остава напрегната. Ранните записвания на двата пазара отчитат спад от около 10%. А туризмът е важен фактор през второто и третото тримесечие на годината.
Дефлацията и по-ниският номинален ръст на БВП от очаквания може да се окажат проблем за изпълнението на бюджета през тази година. Данните до март вече показаха подобна тенденция и ако цените на петрола и на храните на международните пазари останат ниски, това допълнително ще усложни задачата на финансовия министър. Още повече, че не е ясно какви корекции ще има по еврофондовете и дали не трябва да се финансират от бюджета.
"Един от основните рискове в икономиката е традиционен: липсата на доверие в институциите в държавата. А наличието на доверие, както в институциите, така и между икономическите субекти, е едно от основните преимущества за функционирането на която и да е икономика", допълва списъка с рискове Любомир Димитров, старши икономист в Българската банка за развитие.
На на последно място риск за развитието на икономиката остава и правителството. Сигналите, които се излъчват от управляващото мнозинство напоследък, се разчитат като липса на сигурност и предвидимост за частните вложения. Вече надеждите за воля и подкрепа за реални (и отлагани последните няколко управления) реформи са съвсем илюзорни, но не е ясно и дали пазената до момента финансова стабилност в един момент няма да се жертва заради поредното популистко хрумване, свързано с по-ниска цена на тока или пък неразумни социални разходи.
Всичко това с времето прави българската икономика все по-тежка и трудна за вадене, дори и по случайност да се появи някакъв консенсус, стратегия и всички да почнат да действат в една посока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Таксите за събиране на дългове намаляват Таксите за събиране на дългове намаляват

С промените в гражданския процес, приети на второ четене, силно се разширяват и основанията за касационно обжалване

17 окт 2017, 6104 прочитания

Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст

Идеи какво да четем и/или слушаме на път към вкъщи

17 окт 2017, 3823 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
По-зле и от Албания

Кабинетът не успява да излъчи положителни сигнали към частния сектор, въпреки че се старае на думи

Гривна на ухото

Поръчката за електронно наблюдение на арестанти и затворници е на прага да се провали. Това е проблем

За кого се вдигат заплатите

Държавата планира догодина да увеличи разходите за персонал със 700 млн. лв., които ще отидат предимно за учители, военни и полицаи

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

Щрак, чинийке, на портрет

Как Instagram променя снимането на храна

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете