Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 16 май 2014, 17:30, 5767 прочитания

По-зле и от Албания

Кабинетът не успява да излъчи положителни сигнали към частния сектор, въпреки че се старае на думи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Българската икономика е зависима от износа и ниските разходи за живот

Според класацията по конкурентност на Института за развитие на управлението страната е на 56 място в света

22 май 2014

Една изгубена година

След 12 месеца управление, олицетворявано от Орешарски, държавата е без посока

18 май 2014

С любов на Изток, с неразбиране на Запад

Външната политика на "Орешарски" е неразривно свързана с вътрешната

16 май 2014

Невъзможните реформи

Промени във важните сектори няма, освен за да се овладее контролът върху тях

16 май 2014

Безгласна буква ли е Орешарски

Три неща, които премиерът трудно може да направи в тази конфигурация на властта

16 май 2014

Брюксел: Не изполвайте лицензите на ЕРП с политически цели

С приближаването на изборите растат слуховете за "костинбродски сценарий"

7 май 2014
"Преди време, когато попитах един индустриалец как да помагаме на бизнеса, той ми отговори кратко и лаконично: "Като не пречите." И от средата на миналата година се опитвам да следвам този съвет."

Така преди няколко месеца премиерът Пламен Орешарски обясни каква е политиката на правителството спрямо бизнеса. Действията на управляващото мнозинство до момента обаче показват съвсем друг тип поведение на държавата – тя е склонна не само да помогне, ами и да разчисти пазара на определени играчи, буквално да изгони други и да не пречи само на тези, които не може да регулира. Това, съчетано с политическата несигурност, идеите за повече държава в държавата и неглижирането на проблема с престъпността и корупцията, допълнително влошава икономическата конюнктура. В своята последна традиционна анкета германските инвеститори в 16-те страни от Централна и Източна Европа наредиха България на дъното по редица ключови параметри, свързани именно със средата за правене на бизнес. А по правна сигурност страната ни е дори след Албания.

Картината не е само черна. Въпреки натиска на БСП за колкото се може повече държавни разходи  правителството засега успява да запази макроикономическа стабилност. Има и семпли (по Орешарски) стъпки в посока по-добър микроклимат за фирмите. Но ако кабинетът иска да насърчи предприемачите да влагат в икономиката – независимо дали говорим за местни играчи или чужди инвеститори, това е крайно недостатъчно.

Когато изненадата е неприятна

Преди да решат дали да вложат парите си тук, инвеститорите искат да знаят какви са правилата, по които ще работят. Защото от това зависи ще върнат ли вложението си и кога. За една година начело на държавата управляващите показаха, че предвидимостта при правенето на политика не е сред отличителните им черти. А и често говоренето на законодателната и изпълнителната власт се разминава. Пример е популистката идея на БСП за премахване на т.нар. плосък подоходен данък. През есента на миналата година левите упорито нагнетяваха обстановката с искания за въвеждане на пропорционално облагане на личните доходи. Това така и не се случи, но пък бизнесът вече има едно наум въпреки уверенията на премиера и финансовия министър, че основните данъци през следващите години няма да се пипат. А и вече беше въведен необлагаем минимум за трудови доходи до размера на минималната работна заплата, което социалистите продадоха като "първа стъпка в посока премахване на плоския данък".



Пример за неприятните изненади, които може да бъдат сервирани на бизнеса, е таксата от 20% върху приходите от производство на ток от вятър и слънце. Тя беше въведена без анализ и обществен дебат в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2014 г. И въпреки че подобни спорни законови поправки обикновено минават през депутати (в случая дори бяха от "Атака"), при гласуването им в зала в дебата се включват и представители на кабинета, което говори за предварителен синхрон. Списъкът с примерите за промяна на правилата в играта чрез изненадващи законови промени (обикновено удобно внесени между първо и второ четене) набъбна значително. Пресен случай са промените в Закона за потребителския кредит, които в крайна сметка най-вероятно ще доведат до по-високи лихви за кредитополучателите. Друг показателен момент са промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според приетите текстове, които противоречат на правото на ЕС, земеделски земи ще могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години. Въвеждането на такива драстични промени с популистки привкус без дебат, между четенията, без разчет за страничните ефекти, постепенно се превърна в парламентарна практика.

"Липсата на сигурност, бавната правораздавателна система, отсъствието на върховенство на закона и административният натиск играят своята роля и явно само няколко местни компании могат да се справят с това предизвикателство. За мен особено стряскащ сигнал е продажбата на портфолиото и оттеглянето на чужди банки. Това означава, че те вече не намират работещи бизнеси, които да кредитират, и жизнеспособността на икономиката е ниска", обобщава Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

"Очакванията ни към всяко правителство, включително и сегашното, е не да ни "помага", а просто да осигури прозрачна и равноправна среда за правене на бизнес, като не предприема мерки, които могат да влошат постигнатите от сектора резултати", казва Георги Брашнаров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според него обаче през последната година има "голяма нервност, хаотичност и много политическо говорене, които започват да влияят отрицателно на крехкия баланс предвидимост/планиране". В тази категория той включва повторното увеличение на максималните осигурителни прагове, което автоматично доведе до непредвидени осигурителни тежести и ясно "наказание" за един от малкото успешни експортни сектори в страната на фона на непрекъснати обещания за непромяна на данъчните режими. "По-неприятното е, че това решение, както и редица други се взимат в непрозрачен режим, без реален диалог и без ясен икономически анализ на въздействието и при спрели пенсионна и здравна реформа", е мнението на БАСКОМ. Председателят на асоциацията казва, че секторът на високите технологии продължава да изпитва огромен недостиг на подготвени кадри. "Но вместо реформа в образованието и премахване на бариерите при наемане на чуждестранни специалисти като резултат от наложения през последната година стил на реваншизъм, разделяне и популистко говорене изчезна спокойствието в обществото и за пръв път от 12 години доведе до решението на редица млади висококвалифицирани специалисти от нашите компании да потърсят ново развитие извън България", казва Брашнаров и обобщава: "Като общо впечатление - действа се "на парче", популистки и липсва целенасоченост в истински важните области - образование, здравеопазване, правова държава. Симулира се работа по сериозни проекти, като е-управление например, с участие на наши представители във всевъзможни съвети, където само се говори и не се решават истинските проблеми. Няма глобална визия на правителството за интегриране на различните информационни системи, а се планират милиони за създаване на нови такива."

Не сте желани

Някои инвеститори през последната година получиха от властта директен сигнал, че ще им се пречи. Най-вече на посочените като монополни (след февруарските протести на 2013 г.) сектори на икономиката. Пресният пример е драмата около лицензите на ЕРП-тата. Показателно е и отношението към чуждите търговски вериги. Преди два месеца на организирания от неговия кабинет форум с бизнеса Орешарски заяви, че му "намирисва" на източване на ДДС от страна на търговските вериги. И публично ги обвиниш в нарушение на закона, преди да има доказателства за това. Впоследствие властта си написа и е на път да приеме законови поправки, които целят да изгладят противоречията между производители и търговци. Те обаче вероятно няма да премахнат изкривяването на пазара, но търговските вериги може да ограничат броя на производителите, с които работят. Което пък трудно ще доведе до изпълнение на една от целите на вносителите на промените - в магазините на големите вериги да има повече български стоки.

Подобно отношение към определени пазарни участници може и да изглежда добре сред определени групи избиратели, но ще има дългосрочен негативен ефект върху имиджа на страната като място за правене на бизнес. Ако днес властта сочи с пръст и наказва ЕРП-тата, утре "гаден монополист" може да се окаже всеки друг неудобен бизнес. А и реакцията отвън не закъсня - посланиците на шест държави от ЕС вече предупредиха, че евентуалното отнемане на лицензите на електроснабдителните предприятия ще даде изключително негативен сигнал на инвеститорите в България.

Два плюса и много минуси

Правителството направи и някои положителни стъпки. Една от тях е по-бързото възстановяване на ДДС на бизнеса. Друг е въпросът, че тази мярка можеше да се съчетае с по-ефективна борба срещу укриването на данъци и акцизи. Вместо това властта олекоти изискванията към акцизния бизнес и половин година държеше митниците без ръководство.
Втората смислена мярка на управляващите е намаляване на административната и регулаторната тежест за гражданите и бизнеса. От кабинета на икономическия вицепремиер Даниела Бобева твърдят, че от юни 2013 г. досега са приети три пакета с общо 138 подобни мерки, като от тях са изпълнени 91. "В процес на разработване са мерки, свързани с направления за подобряване на средата за развитие на бизнес в България и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, с оглед показателите в доклада "Правене на бизнес" на Световната банка. Към този момент са набелязани 34 мерки, след приемането на които се очаква по-добро място в класацията", допълват още оттам.
Засега обаче не е ясно какви ще са по-дългосрочните политики на властта, които пряко засягат икономиката и изискват непопулярни мерки в сектори като образование и пазара на труда
В анкетата на Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) страната получава слаби резултати за образованието и наличието на квалифицирани работници.
Правителството идентифицира безработицата като проблем, но засега предпочита да го решава със социални плащания. Така е по-лесно, а и има по-голям предизборен ефект. Ако властимащите, независимо кои са те, продължават да мислят с хоризонт следващия вот, България ще продължава да въздиша за времената, в които икономиката растеше с по 5% още дълго време.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове

И още: Износът се представя добре и през октомври; Израелският премиер Нетаняху иска ЕС да последва решението на САЩ за Ерусалим

11 дек 2017, 2084 прочитания

Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки 5 Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки

Варненският бизнесмен вече загуби няколко процедури в антимонополния орган

11 дек 2017, 2361 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Непосилната тежест на икономиката

Брутният вътрешен продукт се покачва през първото тримесечие, но растежът остава ограничен от външните рискове и политическата неефективност

Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Освен че е провокативен и опасен, ходът на американския президент не е от полза за никого, включително за САЩ

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете