Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
97 18 май 2014, 19:38, 29619 прочитания

Една изгубена година

След 12 месеца управление, олицетворявано от Орешарски, държавата е без посока

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Една година на кабинета "Орешарски"

С любов на Изток, с неразбиране на Запад

Външната политика на "Орешарски" е неразривно свързана с вътрешната

Невъзможните реформи

Промени във важните сектори няма, освен за да се овладее контролът върху тях

За какво стои тази власт

Една година правителство на БСП, ДПС и "Атака"

Безгласна буква ли е Орешарски

Три неща, които премиерът трудно може да направи в тази конфигурация на властта

Още по темата

Хроника на една пропиляна година (инфографика)

Вижте в дати и факти защо правителството на Орешарски си тръгва след само година управление

24 юли 2014

Защо не се радваме на оставката

За едната година управление на БСП, ДПС и "Атака" научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока

23 юли 2014

С любов на Изток, с неразбиране на Запад

Външната политика на "Орешарски" е неразривно свързана с вътрешната

16 май 2014

По-зле и от Албания

Кабинетът не успява да излъчи положителни сигнали към частния сектор, въпреки че се старае на думи

16 май 2014

За какво стои тази власт

Една година правителство на БСП, ДПС и "Атака"

16 май 2014

Невъзможните реформи

Промени във важните сектори няма, освен за да се овладее контролът върху тях

16 май 2014

Безгласна буква ли е Орешарски

Три неща, които премиерът трудно може да направи в тази конфигурация на властта

16 май 2014


Един призрак броди из коридорите на властта вече година - призракът на Пламен Орешарски. Близо 12 месеца след назначаването му той все така рядко дава интервюта, избягва да се появява публично, почти не взима отношение по важните дебати в държавата, а когато го прави, коментарите му са сухи, лаконични и изпразнени от съдържание.

Всеки български премиер бележи управлението си със свой, много специфичен стил. По конституция България може и да е парламентарна република, но позицията с най-много власт в държавата е тази на премиера и неговата личност дава физиономията на конкретното управление.

Министър-председателят може да се превърне в символ на провала като Виденов. Или като Иван Костов - в символ на тръгването й по правилния път, а също и на заразяването й с вируса на корупцията. Премиерът може да бъде балансьор на различни интереси като Сакскобургготски или да упражнява еднолично властта като Борисов.

Никога досега обаче България не е имала толкова отсъстващ премиер. Ако Бойко Борисов управляваше държавния автомобил, пуснал всички фарове, аварийни мигачи и сирени, докато непрекъснато обясняваше нещо, показан до кръста през прозореца, Пламен Орешарски изглежда като дискретен шофьор на такси - кара, накъдето му кажат, и много-много не се обажда. Това всъщност щеше да бъде хубаво, ако целта се задаваше от данъкоплатците. В действителност обаче се случва друго.

Конструкцията на тази власт



Е толкова сложна (а вероятно и нарочно скрита), че често дори по-преките участници в нея - например депутатите, не могат да са сигурни кой взима по-важните решения. Правителството съвсем умишлено не е подкрепено от формална коалиция, най-вероятно под давление на самия Сергей Станишев, който по времето на тройната коалиция често изглеждаше като премиер на конци. Сега поне конците остават полускрити - като корда, а една година след идването на власт на това управление ние все още не знаем нито истинския  й формат, нито кои са ключовите хора в него.

Знаем обаче, че важните решения не се взимат от премиера и на няколко пъти той трябваше да прави видими завои, тъй като явно беше следвал погрешния конспект. След първоначалната си полуподкрепа за АЕЦ "Белене" той се преориентира, тъй като някой беше решил, че за момента за кабинета е по-изгодно да се съсредоточи върху проекта на Westinghouse за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Още от представянето на министрите в правителството си личеше, че Пламен Орешарски току-що се е запознал с дадените му имена и съвсем не в подбора на повечето от тях. Така съставът на кабинета като следствие от разговорите между явни и скрити коалиционни партньори  продължава на моменти да прилича на попълнена до бройката туристическа група, но не и на екип с цели, стратегия и лице (виж повече по темата за конструкцията на властта тук). Първоначалните заявки за експертен кабинет бяха бързо забравени в името на баланса между БСП, ДПС и различните интереси зад тях. Получи се объркан екип от хора с различен капацитет, минало и идеология. Сред тях има сравнително успешни министри, като например Хасан Адемов, и прилични като Кристиан Вигенин, който заслужи поздравления за проевропейската позиция на България по отношение на Украйна. В кабинета има, разбира се, и просто пасивни министри в иначе важни сектори - като например Десислава Терзиева в регионалното развитие, както и загряващи премиери (с неясен ментор) като Цветлин Йовчев. Има обаче и откровени провали като Драгомир Стойнев. Олицетворяваната от него политика на държавата в енергетиката и икономиката произвежда до момента само скандали, недоразумения и бъдещи кризи - от ускореното пропадане на енергийния сектор, през напъните за строеж на "Южен поток", които ще вкарват България в безсмислена конфронтация с ЕС, и призивите да не се "козирува на Брюксел" до идеите държавата да изкупи обратно "Химко", че и други закъсали частни компании. В областта на правосъдието сме на път да докажем, че може и без министър - първо Зинаида Златанова умело заблуди магистратите, че чува гласа им, а малко след това обърна гръб както на тях, така и на собствените си обещания. Тя вероятно е и най-често отсъстващият министър от заседанията на Висшия съдебен съвет. Разведряващи щрихи абсурд в правителството вкарва и спортната министърка с неподражаемия си изказ ("Принципът на ветрилото е дебалансиран принцип на резултативна политика. Това е моето верую").

Министрите от тази

Шарена команда

Обаче не козируват на един и същ човек, или поне не на Пламен Орешарски. Сегашният премиер е първият от близо 20 години без никаква реална власт в парламента - той не е лидер на някоя от големите партии в нея, нито дори има каквото и да било апаратно влияние в БСП, макар че с каменно лице присъства и на  сбирки на актива. Както по-голямата част от министрите в кабинета не бяха избрани от него, така и не могат да бъдат махнати от него.

В резултат правителството не върви стройно в една посока, а накъдето го завлече по-активният в конкретния момент интерес.

Подобно на предишното управление и сега важните решения в държавата не се взимат и в парламента. Сложната конструкция на управляващата коалиция прави невъзможно откритото формиране на обща политика. В предишния вариант на тройна коалиция лидерите на трите партии се събираха от време на време и беше ясно, че те формулират основните посоки на управлението. Сега обаче такова нещо е невъзможно заради полунелегалния начин, по който "Атака" участва във властта. Сътрудничеството с партията на Сидеров не може да бъде официално нито за БСП (най-малкото за да изглежда, че пазят хигиена за пред ЕС), а още по-малко за ДПС. Между трите партии обаче има очевидна координация. Как се случва тя - кога, къде, от кого - е една от добре пазените тайни на това управление, дори и от самите депутати на ДПС и БСП.

Това, че важните решения за държавата не се взимат нито от премиера, нито от парламента, не означава, че те не взимат никакви решения. Ако се върнем на аналогията с дискретния таксиметровия шофьор, Пламен Орешарски, изглежда, има възможността да казва, че не иска да минава по определени улици. Премиерът и депутатите могат да прокарват и спират някакви идеи. Намерението на БСП да премахне плоския данък например беше посрещнато с публична съпротива от страна на ДПС. Според депутати от левицата премиерът също е бил категорично против и в крайна сметка темата отпадна от дневния ред. В други случаи скандални законодателни промени биват внасяни в парламента от депутати, а не от Министерския съвет. Което показва, че в кабинета има сериозни противоречия. Например 20-процентната такса върху приходите на зелените централи, за която е имало разделение в кабинета и дори в парламентарната група на БСП, беше внесена в парламента от групата на "Атака".   

В целия този
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Таксите за събиране на дългове намаляват Таксите за събиране на дългове намаляват

С промените в гражданския процес, приети на второ четене, силно се разширяват и основанията за касационно обжалване

17 окт 2017, 6046 прочитания

Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст

Идеи какво да четем и/или слушаме на път към вкъщи

17 окт 2017, 3811 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изборен указател

Интерактивна информация за партиите, кандидатите, бюлетините и всичко, което трябва да знаете, преди да отидете да гласувате

Не рАБОти

Седем месеца и половина след отварянето му "АБО маркет" в Bulgaria Mall затвори

Пик на растежа

Доходността при взаимните фондове продължава да набъбва, но пазарната корекция е все по-често обсъждана тема

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Живот на запис

"Вездесъщият" е за драмата на наблюдаващия манипулатор

Щрак, чинийке, на портрет

Как Instagram променя снимането на храна

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете