Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 23 май 2014, 16:54, 6101 прочитания

Опорни точки

Какво казваха основните партии в кампанията за евровота

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Европейски избори 2014

Що е то Европейски парламент

Няколко важни въпроса за това, за което всъщност гласуваме

Какъв е залогът

Европейските избори всъщност са мащабно социологическо проучване, което може да промени българската политика

Да гласувам, или да не гласувам. Това е въпросът

Какво да правим на 25 май, ако искаме да участваме в изборите

Колко струва Бареков

Горната граница в анализа на цената на обещанията на "България без цензура" стига астрономическите 65 млрд. лв. годишно

Още по темата

Сергей Станишев изпадна дори от първото място в собствената си листа

Неизвестен кандидат го измества с преференция, Достена Лаверн няма да влезе, освен ако "Позитано" 20 не принудят някой да се откаже в нейна полза

26 май 2014

LIVE: Изборите за Европейски парламент в България

ГЕРБ побеждава убедително, БСП се срина, ДПС може да стане втора сила, а "Реформаторският блок" и "България без цензура" вкарват евродепутати

25 май 2014

Мъртво вълнение за "Южен поток"

Въпреки съпротивата на България Брюксел притиска "Газпром" да спазва европейското законодателство

24 май 2014

Да гласувам, или да не гласувам. Това е въпросът

Какво да правим на 25 май, ако искаме да участваме в изборите

23 май 2014

Какъв е залогът

Европейските избори всъщност са мащабно социологическо проучване, което може да промени българската политика

23 май 2014

А ти кой си, къде си

Какво разбираме за партиите от предизборната им агитация

16 май 2014

Играта на дубльорите

Защо на изборите за Европейски парламент се нароиха толкова много парти с подобни имена

9 май 2014

По лозунгите им ще ги познаете

Към кого са насочени посланията на основните участници в европейските избори в България

5 май 2014




Кампанията за евроизборите през последните седмици приличаше малко на разговор между хора с тапи в ушите - почти никакъв диалог помежду им. Това обаче не означава, че месецът преди вота премина в тишина - всички основни партии вложиха огромни усилия, а политическото блато беше редовно раздирано от популистките крясъци на някои от участниците в изборите.

До края на кампанията нито Сергей Станишев (водач на листата на "Коалиция за България"), нито Томислав Дончев (водач на листата на ГЕРБ) са се срещнали, за да кръстосат позиции за Европейския парламент (ЕП) или по други важни теми за изборите. Волен Сидеров ("Атака") и Филиз Хюсменова (ДПС) също избягват дебатите както помежду си, така и с останалите. На практика преките спорове са оставени за останалите, по-малки играчи, повечето от които имат по-малки шансове да представят България в Брюксел.

Тези от тях, които се опитват да се легитимират като алтернатива както на БСП, така и на ГЕРБ, като АБВ, например, се дразнят от подобно поведение. Водачът на втората по влияние лява листа Ивайло Калфин дава три възможни обяснения за поведението на "големите". Според него те или нямат становища по важните за страната политики, или водачите на листите са фалшиви - няма да станат евродепутати, както някои от тях вече обявиха, или се стараят да приглушат интереса на избирателите към вота, защото това е в полза на твърдите ядра.

От Реформаторския блок също се опитаха да вкарат кампанията в директните сблъсъци между основните политически играчи за евроизборите, като изпратиха покани за дебат до всички партии, за които социолозите твърдят, че ще участват в разпределението на 17-те мандата в Брюксел, но резултатът беше нулев. "Целта е отново корпоративният, купеният вот да надделее над смисления вот на хората", е мнението на зам.-председателя на ДСБ и мениджър на кампанията на реформаторите Петър Москов.

Вместо споровете пред камерите и микрофоните основните формации наблегнаха на обиколки из страната и порои от думи, с които заляха гласоподавателите. В това море от тезиси, обещания, закани, упреци и самоизтъкване се забелязват все пак няколко основни послания вляво от БСП и основния им конкурент за червените гласове АБВ и вдясно - на ГЕРБ и Реформаторския блок.



БСП - хем против статуквото, хем с него

БСП, която се явява на изборите като "Коалиция за България", има две големи теми в пропагандата - европейска и национална. По първата тезите са няколко. Основната е, че с победата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще бъде разрушено статуквото на доминиращата десница - ЕНП. "С победата на Мартин Шулц (кандидатът за президент на Европейската комисия от левицата - бел. ред.)  ще се сложи край на дясната политика на примката", каза миналата седмица по време на обиколката си из страната третият в листата на БСП, Георги Пирински. Според него (това се повтаря и от останалите кандидати, като Илияна Йотова и Александър Симов, например) "десните подмениха социалните дейности на Европа и се насочиха към засилено икономическо управление чрез орязване на бюджетите на държавите, с аргумент, че трябва да стягат колана". "През 2008 г. делът на държавните разходи средно за ЕС е 47% от БВП. През 2013 г. е 49.1% (данните са на Eurostat). Oрязването е било мисловно", коментира по този повод Владимир Каролев във facebook.

Другият грях на ЕНП според социалистите е, че "дясното управление на Европа наля над един трилион евро в частните банки и накара хората да платят за това. Европа има нужда от нова политика, която да защитава интересите на работниците и работодателите". "Десет години политиката бе водена от десните. Резултатите са налице – беднотия, мизерия, ниски доходи, фалирали фирми. Но има и нещо друго много опасно, до което доведе тяхното управление – възходът на крайно десните, на откровените фашисти. Те всяват омраза сред хората към различните – от имигрантите до гражданите от Източна Европа, от ромите до чуждестранните работници и студенти", твърди Йотова. Александър Симов чертае още по-мрачно бъдеще - "Десницата убива ЕС и ако не бъде спряна, евроскептицизмът ще надделее и след пет години идеята за обединена Европа ще бъде мъртва". И още - "промяната в България минава през промяна на дясното статукво в Брюксел начело с безпринципния политик Жозе Барозу – защитник на банките и едрия капитал".

Любима опорна точка на българските социалисти е и програмата за младежка заетост, която според тях е универсална рецепта за справяне с безработицата. Сергей Станишев обича да рецитира и манифеста на ПЕС, за изработването на който и той има принос като президент на партията, но посланията звучат прекалено общо - "ангажименти за промяна на икономическата и социалната политика, създаване на общи европейски механизми за формиране на минималната работна заплата, борба за равноправна и по-социална Европа".

Показателно е, че именно по темата за единния механизъм за минимална работна заплата дискусиите в рамките на европейската левица продължават вече месеци без резултат заради прекалено големите различия в националните политики на държавите членки. В същото време анализ на изминалите пет години работа на ЕП показва, че въпреки че ЕНП имаха мнозинство, европейските либерали например са на второ място по успешно прокарани инициативи в парламента, а трети са социалистите и демократите, т.е. "статуквото" невинаги е пречка. Успехите на ПЕС са били предимно в позициите за равенството на половете, културата и образованието, а провалите - в икономическите и бюджетните теми.

Говорителите на БСП по вътрешната политика са повечето депутати, които се включват в кампанията, както и самият Сергей Станишев. "Да има пари за заплати, за детски надбавки, за социални осигуровки, за пенсии, да се върнат част от задълженията на държавата на българските фирми, да има план за нова индустриализация на България е само началото. Предстои политиката, заради която подкрепяме това правителство, но за да се случи това, трябва да има и промяна в съотношението на силите в Европа", връзва темите Йотова. "Южен поток" веднъж е свързан с отстояването на българския интерес в ЕП, втори път - с "предателството" на десните (включително и ГЕРБ), които подкрепиха в Брюксел препоръката да се спре строежът му. Кризата в Украйна е другата тема, по която българските социалисти имат двусмислено отношение - от една страна, правителството с мандата на БСП е оставено да има по-твърда позиция спрямо Русия, министърът на външните работи Кристиан Вигенин например заяви, че България не признава референдума в Крим. В същото време, за да задържи голяма част от електората си, настроен русофилски, БСП в страната твърди, че е против санкции за Русия, но гледа да не задълбава много. Вместо това набляга на показността - георгиевски лентички, чествания пред паметника на Съветската армия в София, концерт на Йосиф Кобзон и др. В национален план обаче най-важното послание на Станишев е... да запазим статуквото на правителството на Пламен Орешарски, защото победата на левицата ще засили неговата увереност. Деликатните за управляващите теми, като кризата с бежанците например, удобно се заобикалят.

БСП се стараят да избягват и друга тема, също не по-малко взривоопасна - появата на сериозна конкуренция вляво в лицето на АБВ на Георги Първанов. Социалистите смятат, че ако му обръщат внимание, ще му вдъхнат допълнителен живот, ще обърнат внимание към съществуването му, но неофициално признават, че може би вотът за АБВ не е съвсем ясен, защото привържениците й се притесняват да признаят пристрастията си пред доскорошните си другари. Затова от време на време някой представител на социалистите казва, че "гласът за АБВ е глас за ГЕРБ" с идеята, че така се отслабва социалистическата партия и се засилват шансовете на бившите управляващи да се върнат във властта. "Целта на АБВ е да бъде разбита БСП, да има предсрочни избори и дестабилизация, за да има управление, резултат от политически комбинации и сметки, зад гърба на българските граждани", твърди Илияна Йотова.

"Аз бих казал, че който гласува за БСП, получава ДПС, но това не е съдържателният диалог", отвръща задочно Калфин, водач на листата на АБВ. При алтернативните леви също има разделение на ролите в кампанията - той е говорител на европейското, а Първанов и Румен Петков лансират идеи за националната политика. Бившият президент, който винаги е твърдял, че държавният глава няма нужда от допълнителни правомощия, тези дни изненадващо заяви, че е за президентска република. Той лансира и старата си идея половината депутати от Народното събрание да се избират мажоритарно. Интересни теми за дискусия, но едва ли са подходящи за предизборна кампания за евроизбори. Ролята на острие на атаката срещу БСП пък е поверена на едно от главните действащи лица в кампаниите на социалистите досега - Румен Петков. В битката за привличане на максимален брой червени гласове от бившата си формация Румен Петков е политикът, който отправя директни критики към правителството и към ръководството на бившата си партия. В разстояние само на няколко дни той изпрати две писма до премиера Пламен Орешарски, като го атакува за конкретни назначения в изпълнителната власт.

За разлика от идеолога на АБВ и Петков Калфин е конкретен и обоснован, макар и съвсем малко да се отличава от позициите на БСП - за него например "Южен поток" е важен проект за България, защото ще позволи доставките на газ да не зависят от нестабилността в Украйна. Той обаче критикува правителството, че е оставило преговорите с Русия за правилата на изграждането на тръбопровода в ръцете на Европейската комисия, в която няма същото съгласие, че проектът трябва да се осъществи. Калфин смята също така, че България трябва да участва в европейския банков съюз, но според него БНБ "не иска да чуе за това" - тема, изобщо незасегната от представителите на БСП.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества

Министърът на икономиката за края на приватизацията, държавните дружества, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев

18 авг 2017, 2795 прочитания

Симеонов vs Ангелкова Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

18 авг 2017, 1145 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 6818 прочитания

18 авг 2017, 6594 прочитания

18 авг 2017, 5472 прочитания

18 авг 2017, 3990 прочитания

18 авг 2017, 3423 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Колко струва Бареков

Горната граница в анализа на цената на обещанията на "България без цензура" стига астрономическите 65 млрд. лв. годишно

ТОЛ-кова много чакане

Поръчката за изграждане на тол-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата

От лизинга към колекторския бизнес

Местният мениджърски екип изкупи останките от българския бизнес на фалиралата австрийска Hypo Alpe Adria

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете