Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
133 23 юли 2014, 19:00, 40733 прочитания

Защо не се радваме на оставката

За едната година управление на БСП, ДПС и "Атака" научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Защо кампанията е толкова слаба

Липсата на запомнящи се идеи и послания преди изборите

26 сеп 2014

Бързи, смели, сръчни

Медиите не обръщаха внимание на дефектите на правителството "Орешарски", но побързаха да гонят оставката му

26 юли 2014

След Орешарски и преди Борисов

Кризите в държавата не могат да бъдат решени просто от ново правителство, нужна е изцяло нова политика. Може ли лидерът на ГЕРБ да я предложи?

25 юли 2014

Хроника на една пропиляна година (инфографика)

Вижте в дати и факти защо правителството на Орешарски си тръгва след само година управление

24 юли 2014

"Протестна мрежа": Моделът КОЙ не е разграден

Гражданското сдружение призова всички да действат за превръщане на България в нормална държава и подчерта, че няма да основава партия

24 юли 2014

Оставката на кабинета "Орешарски" беше приета от парламента

180 депутати гласуваха "за", 8 "против" и 8 "въздържали се" за края на управлението на БСП и ДПС

24 юли 2014

Агонията на властта

В последните седмици на този парламент може да се види демоверсия на един от вариантите за следващо управление

18 юли 2014

Министерски съвет опроверга... министъра на здравеопазването

Таня Андреева: Внесох проекта, тече съгласуване на бюджета на НЗОК, МС: върнахме проекта три пъти

11 юли 2014

Една изгубена година

След 12 месеца управление, олицетворявано от Орешарски, държавата е без посока

18 май 2014
Ако днешната новина за оставката на правителството "Орешарски беше дошла преди година, сигурно щяхме вече да сме отворили шампанското и да се поздравяваме с победата. Днес обаче няма много основания за радост - упоритостта на БСП и ДПС да останат на власт и злоупотребата им с нея нанесе толкова много щети, че оценката ще отнеме месеци. Някои от пораженията се видяха веднага. Хаосът в енергетиката тепърва ще се стоварва върху ни с поемане на нови дългове и тежки увеличения на цените. Здравната система трепери и едвам издържа. За други, по-преки щети, вероятно тепърва ще се разбира.

И ако хората, които излязоха на улиците преди година нямат много повод да празнуват, основания за радост няма и кликата, която беше завзела държавата през последната година. Те научиха върху нашия гръб няколко важни урока, които ако се разберат от всички политици, ще ни спестят бъдещи разходки с викове и тромби по улиците.

1. В България все пак има демокрация

В първите месеци на това управление, в неговия (с известни условности) мозъчен център ситуацията изглеждаше горе-долу така: сглобихме си мнозинство и сега можем да си правим каквото си поискаме. Ще си назначим Пеевски, ще си строим Южен поток и Белене, ще си крадем от еврофондовете и от всички държавни поръчки, и отвсякъде, защото властта е наша и така четири години. Няма кой да ни хване, защото съдебната система е също наша, както и МВР и ДАНС. Ако опозицията ни се опъва, ще ги вкараме в затвора (вж. предното изречение) Това обаче се оказа (поне отчасти) наивна корупционна утопия.

Изминалата година показа, че хората в България всъщност имат много по-голямо значение, отколкото предполагаха кофражистите на управленската пародия. Масовите протести извадиха властта от равновесие и тя поне половин година се занимаваше само с това да се промъква по ъглите под щитовете на полицаи и жандармерия. Огромна част от усилията на управляващите в първите месеци беше насочена към оцеляването на правителството.

Урокът от случилото се е, че не можеш да управляваш без по-голямата част от хората - въпреки сериозните съмнения, в България все пак има демокрация. БСП и ДПС пренебрегнаха доста базовия факт, че властта идва от хората, не от медиите на Пеевски и договорките помежду им за разпределяне на порциите. Наглото завладяване на държавата от срещуположни на публичните интреси, в крайна сметка се оказа невъзможно.

Погледнато от офисите, в които се сглобяваше тази власт, хората вероятно са изглеждали като зомби-електорат, който вярва на всяка казана му глупост. БСП и ДПС научиха, че хората, особено най-активната част от тях, които мислят и имат позиция, не могат да бъдат пренебрегвани или лъгани в очите. Контрапротестите умират, когато финансирането им спре, но истинското недоволство оставя дълготрайни следи.

Това беше болезнен урок и ако следващото управление продължава да страда от подобно високомерие, той вероятно ще бъде преподаден отново.

2. Няколко човека не могат да завладеят цялата държава.

Или поне не за дълго време. В началото на протестите срещу това правителство един от честите лозунги беше "Тук не е Москва". Неговата идея беше, че тук не може да мине номерът на Путин - имитативна демокрация, изгонване на "лошите" олигарси и насочване на публичния ресурс към близките до властта.

През изминалите 12 мъчителни месеца обаче разбрахме, че през последните 25 години България необратимо се е променила. Опитът за state capture в крайна сметка се оказа неуспешен. Или по-точно успя само отчасти и за малко. През последната година държавата наистина беше в плен на изцяло частни интереси, но тази конструкция на властта се оказа изключително нестабилна и в крайна сметка (може да е сега, а може и да е след още малко време) ще се стовари върху своите архитекти.

Урокът от това е, че прекално наглите кражби - концентрацията на корупцията в много тесен кръг, е неустойчива и рискована. Хората, които се крият зад прословутия въпрос "Кой?" може и да издържаха с огромни усилия една година, но в крайна сметка показаха, че не могат да контролират всичко в цялата държава.

3. Контролираните медии не значат контролирана действителност

Едва ли е имало друго управление, което да се опитвало толкова сериозно да създаде в медиите абсолютно фалшива картина на действителността. Контролираните от (семейството на) Пеевски медии пуснаха завода за илюзии и компромати на пълни обороти. Беше създадена стройна организация за контрол над публичността. Близките до властта социолози, много политици от БСП и ДПС разпространяваха като един зловещ хор спусканите им опорни точки.

Спомнете си само - протестите били платени, на тях излизали само "умните и красивите" от центъра на София, руската легенда за "соросоидите"... Протестиращите студенти пък бяха пияници и наркомани. Хвърляха се измислени скандали около президента, раздуваше се конспирацията за "кръга "Капитал", когото с напълно сериозен тон политици, социолози и друг антураж обвиняваха за кажи-речи всичко.

Всуе. Масовото повтаряне на пълни глупости не произведе очаквания ефект. Руският модел пропаганда, който използва правителството на БСП и ДПС, приличаше на опит да се прикрие миризмата с боя - загубена работа. Да, електоратът на тези две партии вероятно в някаква част вярва на евтината пропаганда, но това не е достатъчно, за да задържи властта им, а в едната от тях (БСП), машината за илюзии вече се разпадна.

Един от уроците от това управление е, че номерът на Пеевски (доскоро в комбина с Цветан Василев) с контролираните медии вече не минава. Изтърка се. Хората вече не вярват. От всички вестници, сайтове и каквото още контролира тази клика, вече няма полза. С тях не може да се постигне контролът над реалността, на който се надяваха собствениците им и който още се връзва на предложението за търговия с влияние, е по-скоро наивен.

4. Не може да се управлява в международна изолация

От 1997 г. насам няма друго правителство, което да е било толкова отхвърлено от другите европейски държави, както това на Пламен Орешарски. Очевидните демонстрации започнаха още в началото на управлението му, когато посланиците на страните от ЕС изразиха бурното си възмущение от избора на Пеевски и изводите, които се налагаха от него. През следващите месеци това отношение се затвърди като премиера и външния министър подчертано не бяха канени в почти нито една държава в Европа.

Международното им присъствие беше предимно в Азия и участие във формати на ЕС, от които те нямаше как да бъдат изключени. Управлението на БСП и ДПС избра абсурдна реакция на това - да се прави, че не му пука. Това разбира се само задълбочи проблема и в крайна сметка допринесе за спирането на еврофондовете. За санкцията на ЕС разбира се има повече обективни причини, но политическият елемент - демонстрацията на недоверие към българското правителство беше един от най-важните компоненти на това решение.

И доколкото спирането на еврофондовете беше една от причините за развалянето на коалицията между БСП и ДПС, всъщност изолацията на България помогна много за падането на правителството.

5. Зависимият от държавата бизнес е обречен

По тази точка най-добре питайте Цветан Василев. А, да - не може да го питате, защото никой не знае къде е.

От историята за КТБ могат да се направят много повече отрицателни изводи, но единственият положителен е, че в крайна сметка бизнесите, които разчитат изцяло на политическа подкрепа са неустойчиви. Огромната империя, която беше изградена около банката с "безплатните" пари от държавата в крайна сметка рухна само за няколко седмици. Тя беше създадена и живееше изцяло на командно дишане и когато политиците натиснаха копчето, всичко се разпадна. Сега изглежда, че победител в този сюжет е Делян Пеевски, но мрежата от негови фирми е обречена на абсолютно същия край. Тя можеше да същестува, ако беше успял плана за пълно путинизиране на българската политика и икономика. Той обаче се провали.

Успешните бизнеси в България бяха и ще бъдат тези, които са конкурентни и създават стойност. Тези, които само консумират стойноста, създадена от другите може и да танцуват някое и друго лято, но в крайна сметка ще слязат от дансинга.

Розово? Не съвсем.

Тези пет урока може и да звучат положително, но не са достатъчни, за да се зарадваме на днешната оставка. Всеки от тях е малка победа на нормалността, но показва и отворена дълбока рана.

Може да се радваме, че в България все пак има демокрация, но не е ли нелепо, че намираме утеха в това 25 години след 1989-та? Може да сме доволни, че опитът за завладяване на държавата в крайна сметка се оказа неуспешен, но не е ли плашещо колко далече стигна той? Може да ни топли това, че номерът с платените медии вече не работи, но заслужаваше ли си това да стане с цената на загубено доверие към цялата журналистика? Може да се зарадваме, че международната изолация помогна правителството да падне, но даваме ли си сметка колко работа предстои, за да оправим репутацията на България? Може за момент да виждаме хубавата страна от рухването на схемите около КТБ, но направили ли сме план как да не допуснем подобно нещо да се случва повече?

Не се радваме на оставката сега и защото всички тези уроци ги знаехме отпреди. Глупаво е периодично да си изгаряш пръста на печката, само за да си припомняш, че не бива да правиш така. Да, можеше да бъде много по-лошо. Но можеше да бъде и много по-добре. Енергията ни можеше да отива за създаване и прогрес, а не за борба срещу пещерната антимодерност. Цяла една година от живота ни бе изгубена, пропиляна, хвърлена на вятъра. Тя ще значи още много други години работа.

Което ни води до друго. Кой ще върши тази работа? Днес не се радваме на оставката и защото не виждаме тази алтернатива на БСП и ДПС, за която мечтаехме докато викахме под прозорците на Орешарски и улиците на цяла София, а и другите големи градове. Може ли например ГЕРБ да предложи нещо по-различно от запазването на статуквото, както правеше три години и половина, докато беше на власт. Окей, Бойко Борисов построи магистрали (да не забравим и спортната зала), но всичко друго остана същото. След ГЕРБ положението беше като преди ГЕРБ, само че с магистрали. И ако тогава статуквото беше крепено с цената на компромиси, еврофондове и агресивен стил на управление, сега липсата на прогрес заплашва не просто да ни остави на място, но да ни срине назад в поредица от кризи.

Така че днешната оставка не е повод за радост, а по-скоро за равносметка. След управлението на БСП и ДПС остава много счупена държава. Трябва да видим какви са повредите и как (а също и с кого) да ги поправим. Сигурното е само, че има много работа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС

Страната е една от държавите членки, в които разликата между столицата и останалите региони е най-силно изразена

27 фев 2017, 6672 прочитания

Камарата на частните изпълнители иска законови промени за записа на заповед 3 Камарата на частните изпълнители иска законови промени за записа на заповед

От гилдията предвиждат лишаване от права за ЧСИ Иван Чолаков за три години

27 фев 2017, 1371 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Бургас
Регионален бизнес Бургас

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Следващото правителство ще решава за новия ядрен блок

Кабинетът изненадващо се отказа да одобрява акционерното споразумение между Westinghouse и АЕЦ "Козлодуй"

Рисковете с машините за гласуване

ЦИК все пак може да се опита да организира машинно гласуване, но малкото време за проверка на машините носи рискове изборите да бъдат компрометирани

Едни бързи 600 млн. лв., моля

Класирането на общински проекти по програмата за селските райони е на път да създаде сериозни проблеми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Среща на випуска

"Трейнспотинг 2" е с ритъма и бунтарската ценност на оригинала, има и силна българска връзка

Ще излизате ли в петък вечер?

Защо все по-често си оставаме вкъщи в петък и събота вечер

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 25.02.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.02.2017

Капитал Daily

Брой 33 // 28.02.2017 Прочетете