Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
26 20 сеп 2014, 11:13, 10768 прочитания

Шаламанов настъпи оръжейните лобита

Служебният военен министър ще се опита да ограничи опциите за "източване" на армията. Проблемът е дали програмата му ще има подкрепата на следващата власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Министерството на отбраната сключи договори за поддръжка на вертолетите

Споразуменията са с френската Airbus и с германската Turbomeca и са на стойност 3 млн. лв.

20 юли 2015

"Герои" на половин цена

Как държавата се отказа от над един милион долара наем за два от легендарните си фериботи

10 май 2015

Ръжда в цевта

Президентът събира политиците заради разпада на армията, военният министър тръгва на лов за "почти безплатни" US изтребители

27 апр 2015

Армията обяви война на гравитацията

Тихомълком сключеното споразумение за доставка на военни парашути нагло илюстрира пороците на "инвестициите" в отбрана

30 яну 2015

Министър под кръстосан огън

Има няколко неща, които министърът на отбраната Николай Ненчев би могъл да направи въпреки очевидната липса на политически гръб и достатъчен бюджет

21 дек 2014

Ако НАТО не реагира на орязания ни военен бюджет, значи новините са лоши

Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, пред "Капитал"

6 дек 2014

Армия на диета

Правителството очаквано постави "на трупчета" плановете за модернизация на въоръжените сили

5 дек 2014

Рицар без броня

Армията обмисля как да подмени старите си бронетранспортьори

14 ное 2014

Зам.-министър на отбраната отива да работи в НАТО

Павел Анастасов ще представлява България в Брюксел по линия на черноморското сътрудничество

21 окт 2014

Уморени крила

Желанието на България да подмени остарелите си руски изтребители МиГ-29 среща твърд отпор от Кремъл

10 окт 2014

В очакване на аварийно кацане

Програмата за придобиване на натовски изтребители

10 окт 2014

Да отворим военната "черна кутия"

Парите за модернизация на армията

19 сеп 2014

Теория и практика на хибридната война

За какви конфликти трябва да се готви България през следващите години

12 сеп 2014

Истерията Русия

Ключовата дума предизвика вълнения тази седмица, но по-важното в доклада на България за НАТО е какво ще правим със сигурността си в следващите години

29 авг 2014

НАТО де факто се трансформира в европейска армия

Министърът на отбраната Велизар Шаламанов пред "Капитал"

15 авг 2014

Операция "Миниране"

Ръководството на военното министерство готви ударни размествания по върховете на ведомството и подготвя терена за оттеглянето си

21 юни 2014

Министерство на отбраната и социалната политика

Военното ведомство поетапно се превръща в машина за печелене на политическа подкрепа

24 май 2014

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

11 апр 2014

(Не)интелигентна отбрана

На фона на кризата в Украйна зависимостта на българската армия от руското оръжие се превръща във все по-сериозен проблем

6 апр 2014

НАТО в бъдеще време

Анексирането на Крим ще вдъхне нов живот на Северноатлантическия алианс, като това сигурност ще засегне и България

28 мар 2014

Доц. Тодор Тагарев: Планирам да създадем подразделение за киберотбрана

Министърът на отбраната пред "Капитал"

5 апр 2013
Когато преди четири седмици служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов обяви за обществено обсъждане своята визия "България в НАТО и в европейската отбрана 2020", той едва ли е предполагал, че тя ще предизвика чак толкова свирепа словесна битка между русофили и русофоби. Надвикването в публичното пространство по въпроса дали страната ни е обект на информационна война от страна на Москва успя тотално да заглуши дебата по далеч по-важни въпроси, за които се говори в стратегическия документ. Защото истинската цел на визията е не да сочи с пръст хипотетичните врагове на страната ни, а да бъде основа за разработване на следващата национална програма за развитие на въоръжените сили в периода 2015 - 2020 г.

Парадоксално именно Велизар Шаламанов, който през последните 15 години беше в "черния списък" на повечето висши военни заради предлаганите от него съкращения в армията, сега ще се окаже човекът, който най-активно лобира за по-голям военен бюджет (2% от БВП), който предлага назначаване на още хора и се бори за целево инвестиране в реални военни способности. Последното обаче най-вероятно ще го вкара в задочен конфликт с много от фирмите, които от години са "обрасли" Министерството на отбраната и в сянката на секретността спокойно усвояват бюджета на ведомството, без от това задължително да произтича модернизация на армията и/или повишаване на нейните бойни способности.

Превъоръжаване по максимално ясни правила

Идеята на Велизар Шаламанов е вече придобилата широка популярност визия "България в НАТО и в европейската отбрана 2020" да прерасне в национална програма за развитие на отбранителните способности. Тя трябва да е готова до края на мандата на служебното правителство, тоест най-късно до две седмици. Най-важното нещо в нея е, че тя се опитва да промени коренно начина, по който се отделят средствата за инвестиции в модернизация. И въпреки че всеки военен министър през последните 10 - 15 години повтаря как парите за превъоръжаване не надвишават 5% от отбранителния бюджет, в крайна сметка се оказва, че в периода 2003–2014 г. сумата надвишава 1.6 млрд. лв., като над 3/4 от нея са отишли за военновъздушните сили (ВВС).

Целта на Шаламанов е оттук нататък инвестициите в армията да се случват на проектен принцип. Така отбранителното ведомство първо ще формулира и приоритизира съвсем конкретно военните способности, които иска да развива, а след това ще разпределя отпуснатите инвестиционни средства, като започва от най-критично важните проекти. До момента инвестициите в отбраната в общи линии са ставали по точно обратния начин: отпуска се някаква сума, след което парите не отиват за изграждане на най-необходимите военни способности, а за закупуване на продукцията на онова оръжейно лоби, което е най-добре поставено в конкретната политическа конюнктура.



Може би най-крещящият пример за такива порочни практики е сделката за транспортните вертолети "Кугър" и "Пантер" от оръжейния концерн "Юрокоптър". Тя бе подписана по време на кабинета на Симеон Сакскобургготски с посредничеството на бизнесмена Николай Гигов. Първоначално ставаше дума за 18 хеликоптера "Кугър" и 6 "Пантер", но впоследствие количеството бе намалено съответно на 12 и 3 машини. Покрай практиката подобни договори да се засекретяват точната цена на сделката не е известна, но се смята, че с анексите става дума за сума от порядъка на 383 млн. евро.

Впоследствие се оказа, че военните хеликоптери са закупени без бронировка. Това прави използването им в зона на реални бойни действия крайно рисковано и почти равносилно на самоубийство. По оценка на специалисти бронирането би оскъпило машините с още около 30%. За капак на всичко вертолетите се оказаха без пакет за логистична поддръжка. Така от гледна точка на военновременното им приложение стойността на кугърите и пантерите в общи линии се оказа нулева. В този контекст е важно да се отбележи, че около 700 млн. лв. (или 350 млн. евро) е приблизителната цена на ескадрила напълно функционални натовски изтребители, които Министерство на отбраната вече можеше да използва от години, ако не беше сключило лобисткия договор с "Юрокоптър".

За да парира подобни явления, служебният военен министър се готви да сформира специално звено за управление на проектите в отбранителното ведомство. Целта му е да го постави на максимално високо ниво във ведомствената йерархия, така че решенията му да имат по-голяма тежест. Докато все още е служебен министър, Шаламанов ще се опита да подобри отношенията с агенциите на НАТО за комуникация и информация и за поддръжка, чрез които страната ни да получи достъп до военна техника по съюзни стандарти на най-изгодни цени. Програмата му минимум е да изиска максимална информация от западните партньори по параметрите на най-приоритетните ни проекти, така че в бъдеще лобистките фирми да не са в позиция безобразно да надуват цените.

Армия 2020

Най-интересната част в националната програма 2020, разбира се, е приоритизацията на проектите за превъоръжаване и модернизация.

Като инициатива с първостепенна важност е отбелязано придобиването на многофункционален тактически изтребител. Причината е, че в сферата на изтребителната авиация България е 100% зависима от Русия и не е ясно докога ще можем да поддържаме в бойна готовност наличните МиГ-29 и МиГ-21. Проектът за многоцелеви натовски боен самолет датира още от времето на ГЕРБ, а компаниите - потенциални доставчици, са шведската SAAB със своите Grippen, американската Lockheed Martin с F-16 и EADS с Eurofighter Tranche 1. Към момента се знае, че съществуват поне два детайлни доклада на ВВС (от времето на Аню Ангелов и на Ангел Найденов), които анализират силните и слабите страни на трите оферти.

Следващият по важност проект е модернизацията на трите фрегати клас E-71. Корабите бяха закупени, след като бяха снети от въоръжение от белгийския боен флот. Програмата минимум е подмяна на зенитните им комплекси Sea Sparrow и противокорабните им ракети Exocet. Ако се намерят повече средства за модернизация, фрегатите трябва да получат и торпедно въоръжение, 3D радар, безпилотен вертолет и бойна информационна система.

Третото ключово начинание е насочено към Сухопътни войски, които до момента обикновено са били ощетявани при инвестициите. Става дума за закупуване на 100 - 120 нови бойни машини, достатъчни за оборудване на 3 батальонни бойни групи. В момента страната ни има 2 такива групи, сертифицирани по стандартите на НАТО. Едната е 61-ва бригада "Специални сили", присъединена към натовското командване в Солун, а другата е 2-ра тунджанска бригада, която ще бъде "прикачена" към североизточното съюзното командване в полския град Шчечин. Засега липсва официална информация колко биха стрували новите бронетранспортьори, но по всяка вероятност става дума за сума между 250 и 300 млн. лв.

Четвъртият по важност проект е изграждане на система за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг. Става дума за закупуване на 4 до 6 триизмерни радара. Те трябва да могат да откриват и проследяват цели, като същевременно са интегрирани към системата за противоракетна отбрана на НАТО.

И тъй като Черно море се очертава като все по-стратегически регион за алианса, военното министерство планира да постави сред приоритетите си още един проект, свързан с развитието на военноморските сили. Става дума за придобиване на два нови модулни патрулни кораба. Подробностите около този проект по-скоро липсват, като изключим изявления на бившия военен министър Ангел Найденов от началото на тази година. Тогава той обяви, че се замисля купуването на три корвети, които носят на борда си бойни дрони. Цената на всяка от тях ще е около 120 млн. лв., твърдеше Найденов. Бойните съдове трябваше да бъдат конструирани в българска корабостроителница.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Законодателен рекет 1 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 692 прочитания

Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев 5 Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев

Бившият председател на Народното събрание ще влезе в ръководството на ГЕРБ

17 ное 2017, 1419 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

Ценни книжа без бъдеще

Държавата няма ясна идея какво да се прави с компенсаторните инструменти, от които активни на пазара са близо 0.5 млрд. лв.

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете